Гергана и глобалната градина

Нека мислим по-ведро за селата, предлага еколожката, чийто път тръгва от с. Тюркмен и стига до Арктика

Част от вас може би познават Гергана Даскалова от блога ѝ „Градината на слънцето“. За останалите тя е лъчезарно момиче на 28 години, от Пловдив е, но е прекарала детството си в пловдивското село Тюркмен; там живее и през последната година. В момента завършва докторантурата си в Университета в Единбург, където изучава как различните начини, по които хората променят света, се отразяват на растенията и животните, иначе казано – екология и науки за околната среда.

С Гергана разговаряме в една слънчева съботна сутрин за детските спомени, за живота на село, живота по света и възможно ли е да събереш всичките си животи на едно място. А след интервюто тя ще цикли дюшеме, ще боядисва стени и ще полива градината така естествено, като прави всичко останало.

Гери, попаднах на блога ти случайно преди… колко, 7-8 години. Оттогава съм те запомнила – младо момиче, почти дете, което обича да копае и да ходи босо, за да усеща топлината на пръстта. Чувствала ли си се различна от връстниците си? Пък и в момента…

Обикновено все имам прекалено много неща да правя, така че не ми е оставало време да се чудя различна ли съм, подобна ли съм, но определено през годините съм събирала интересни погледи и коментари. Някак естествено се случиха нещата с моя живот на село, после с научните експедиции по света, сега пак на село. Разбира се, имам колеги, които минават през същите премеждия в науката като мен, което ни свързва, с хората на село пък ме свързва безкрайното скубане на трева и разни селски неволи. Така че, макар и често хората да ме възприемат като „различна“, аз съм просто човек с много интереси, които на пръв поглед не вървят ръка за ръка. Като науката и ремонтите на село.

Да започнем от началото, от детството ти в Тюркмен…

Моето детство на село беше пълно със свобода, помня усещането, че всичко е възможно. Стига да не е съвсем неуместно, като че ли за нищо не ме спираха. Вероятно подобно на други деца най-тягостното нещо беше спането на обед, все търсех начини да избягам от вкъщи и в един момент на баба ѝ омръзна да ме прибира. Когато тръгнах на училище, времето на село започна да намалява и така, докато станах на около 13-14. Тогава се вдъхнових да търся различни птици и след кратко умуване къде бих могла да видя кълвач, отидох в Тюркмен. По това време само дядо ми живееше там, често го посещавах, помагах в градината, боядисвах стаите неособено сполучливо, ама той беше доволен.

Какви уроци научи там, как оформиха светогледа ти?

Научих за силата на това някой да вярва в теб. Още от малка правех прекалено дълги списъци със „задачи“ (сега им казвам „занимания“, че звучи малко по-ведро) – вървях из къщата и градината и записвах всички неща, които искам да оправим с дядо, и той се съгласяваше. За съжаление, не успяхме, преди той да се разболее, но аз продължих да ходя на село. Още не съм приключила дори с най-първия списък, но то е защото много ме бива да добавям нови точки.

Разкажи ми за градината, как започна, поддържаш ли я още?

Моята градина е моето спасение, възможност да създам малко красота насред падналите къщи и запустелите ниви. Преди 10 години за първи път отидох сама в Тюркмен, за да полея зеленчуците, и оттогава много вода изтече – и буквално, и преносно. Често се случваше задълго да не мога да ходя на село – когато живеех в Шотландия, Австралия и Канада, но винаги съм се връщала, съживяването на градини ми стана втора специалност след екологията. Сега градината е може би в най-добрия си вид от години насам, не смогвам да обера всичката реколта. Пролетта отгледах хиляди разсади за цветя, които сега шарят двора, копая пътеки – голям зор и вървят бавно, но горе-долу вече се вижда замисълът. Последната година се опитвам да създам повече места за отдих, понеже преди нямаше дори къде да седнеш.

Поливаш, копаеш, а междувременно учиш в Университета в Единбург…

Интернет позволява да се случват много неща едновременно, независимо от географията, така че да, комбинирам селските дейности с научните. А докторантурата не е точно учене, повечето ми време минава в анализиране на данни, срещи с колеги, преподаване, писане, презентации и конференции, така че науката е по-динамична, отколкото мнозина предполагат.

Пътувала си доста, къде те отведе екологията?

Научната група, от която съм част в Единбург, изследва как промените в климата се отразяват на растенията в Арктика и три лета съм прекарала на Кикиктарук, малък остров в Северна Канада. Работила съм и в Австралия, и в Шотландия, така че екологията ме води навсякъде, през студ, лед, бели мечки до прах, жега и шарени папагали. Следващата година планирам да водя проект тук, който цели да разбере как се променя биоразнообразието – тоест какви животни и растения се срещат на едно място, по изоставените земи и села.

Spread the love
More from Дона Делова
С(порно) убийство на секса
Започнало като тайно греховно забавление и избуяло като попкултурен феномен, днес порното...
Read More
0 replies on “Гергана и глобалната градина”