Дъщеря на големия художник Михаил Лалов и носеща съзидателните му гени, тя твори в същата област като баща си – живописта, но и надгражда в екипа на гримьорите в два от най-гледаните телевизионни формата „Като две капки вода“ и „Маскираният певец“. Срещаме ви с Гергана Лалова, за да ѝ изрисуваме портрет от думи с нейната красиво-тъжна житейска история.
Самостоятелната изложба на Гергана Лалова в галерия nOvaartspace бе през пролетта и пожъна невероятен успех. В галерията е трябвало да има друга изложба, планирана от месеци, но по различни причини отпада. Отивайки в ателието на баща ѝ, галеристите виждат нейните картини и впечатлени от живописните ѝ платна, я канят да направи самостоятелна изложба. Тя е щастлива, но и притеснена, защото вече работи и по уговорена обща изложба отпреди – нейна, на баща ѝ и нейна приятелка. Заема се обаче с тежката и престижна задача. Публиката е многобройна, откупуват ѝ няколко картини още преди откриването на изложбата. Това я изпълва с невероятна гордост.
„Когато рисувам, рисувам за себе си, без да се интересувам дали някой ще хареса картината или не. Защото изкуството е изключително субективно. Ти ще харесаш нещо, което аз няма да харесам. Обаче признанието, което получаваш въпреки всичко, когато отидеш на откриване на изложбата и видиш хората, които са дошли и са те уважили, някак си те стимулира. Дава ти крила.“
Израства в семейството на художника Михаил Лалов. Майка ѝ Невена Лалова загива в автомобилна катастрофа през 2001 година. Тогава Гергана е в Лондон, за да учи английски. Баща ѝ не се осмелява да ѝ каже много дълго време, докато майката е в кома. Негов приятел му казва, че трябва да ѝ се обади на всяка цена, защото ако се случи най-лошото, дъщеря му никога няма да му прости. Семейната драма започва, когато Гери заминава на 6 май 2001 година за Англия. Малко след това баба ѝ получава удар. Връзката между майка ѝ и баба ѝ е била много силна и майка ѝ се погубва от мъка, но не иска да тревожи дъщеря си и нищо не ѝ споделя. Дотогава са си пишели мейли, които изведнъж секват. Гери не разбира защо. Най-накрая получава мейл от нея, но написан от баща ѝ. „Отивайки за 40-те на баба ми да вземе другата ми баба от Курило, нещо се случва по пътя, като в Туийн Пийкс. До ден днешен не сме разбрали какво. Откарват я в болница силно потрошена“, разказва Гергана, разбрала за случилото се чак след два месеца. Баща ѝ намира човек, който успява да влезе в имейла на майка ѝ, и започва да ѝ пише от нейно име, ненамирайки кураж да признае истината. Междувременно Гергана в пълно неведение за първи път в живота си е сама и на място, което не познава. Тя е суперщастлива от факта, че се справя. Мисли, че всичко е наред, интуицията ѝ с нищо не подсказва за семейната драма.
„Както казват, времето лекува, да, болката минава, но ти искаш да видиш този човек, искаш да споделиш живота си с него, да му покажеш децата си, мъжа си. Внезапно ми я отнеха. А най-гадното е, че никога не сме се разбирали с нея, когато бях тийнейджърка. И точно преди да замина, започнахме да изграждаме някаква връзка. И ми я отнеха. Всичко беше много съсипващо. 21 години минаха оттогава. Майка ми щеше да навърши днес 70. Отиде си на 49.“
Като малка бащата на Гери ѝ подрежда натюрмортчета, дава ѝ темички, по които да рисува. Осъзнатият ѝ живот е запълнен с рисуване. Винаги рисуват заедно с Мишо Лалов. Но за кандидатстване в Художествената гимназия баща ѝ наема учител, който да я подготви подобаващо. Завършва „Графика“. Иска да кандидатства живопис, защото обича цветовете. Но баща ѝ е против и я кара да си избере приложна специалност, за да има занаят. Така тя се спира на специалността „Текстил“, с която се и дипломира.
Още в началото на следването си обаче решава, че текстилът не е за нея. Влече я живописта и това е. Всичко е прекрасно, докато не осъзнава, че е започнала да рисува като баща си. „Цялото това изкуство, с което съм израснала, просто ми бе влязло в главата и без да искам, го правех точно такова. Тогава Вихрони Попнеделев ми обърна и цветовете, и гледната точка. Вече нямаше нищо общо с живописта на баща ми. И сега сме различни. Много различни, но го дължа на Вихрони.“
До ден днешен баща и дъщеря ползват и рисуват в едно ателие и се влияят един от друг за добро или лошо.
След престоя си в Англия Гергана среща мъжа си, с когото се познават от бебета. Пази чернобяла снимка, на която нейната майка е с нея – бебе на 1 годинка, и майката на мъжа ѝ – с него на 2 годинки. Така че наистина се познават цял живот.
Започват да се виждат често и любовта кацва в техните сърца. След половин година се женят. Тя сама му предлага брак: „Сега ако не ми вземеш ръката, няма кога, затова решавай!”
Два пъти иска ръката й – първо от баща ѝ с треперещ глас. Баща ѝ се съгласява, но когато женихът казва на своите родители, те искат да са първи или поне още веднъж да повторят ритуала, защото по техните традиции се носи чеиз, цветя и всички тертипи от плевенския регион. И повтарят искането. Скоро май ще го потретят.
Женят се през 2003. Веднага им се ражда син Димитър, а след него и красивата Лора.
Понеже преди сватбата Гергана не е имала годежен пръстен, тази година съпругът ѝ подарява с молба да се оженят още веднъж. Догодина ще честват 20 годишен брак. Тя е убедена, че е намерила своя духовен спътник – мъж, брат, приятел, любовник, сподвижник, с когото се допълват и са се превърнали в едно цяло. Еднакви са и това ѝ харесва. Разбират се идеално. Седят си двамата и се смеят с часове, много им е хубаво и нямат нужда от никой друг.
Гергана минава обучителен курс за гримьор при съученичката си Стиляна Узунова, която ѝ се обажда спешно един ден от бекстейджа на „Господари на ефира“. Тя отива, а Стиляна ѝ показва набързо как да продължи, защото не се чувства добре. „Като пуснат реклама, взимаш една четка и пудра, излизаш, пудриш Зуека и Рачков и се прибираш“, казва ѝ приятелката. Оставя я сама, а Гери изпада в шок.
Така започва нейното приключение с гримирането и телевизията през 2019 година. Стиляна създава екип от хора, на които има доверие. До 2020-а са заедно в „Господари на ефира“, „Шоуто на Рачков“, „Като две капки вода“, „Пълна лудница“, „Великолепната шесторка“, първите две издания на „България търси талант“. В това си амплоа Гергана е непрекъснато до Рачков, гримира журито и балета, гостите, менторите. Натоварването понякога е голямо. В началото ѝ е много трудно, докато се научава да не приема нещата лично. Като не стане – изтрива го и започва наново, въпреки че не обича да греши.