Още докато била на 15, получила роля в киното. Режисьорът Иван Станев дошъл в гимназията да търси статисти за филма си „Лунното езеро“. И точно този ден Глория не била на училище! Като разбрала, а и като видяла избраните, тя решила, че
филмът няма как да мине без нея
Появила се неканена на срещата с тях във Френската гимназия и оставайки, след като си разотишли, насаме с режисьора, заявила, че иска и тя да участва. Така я пробвали на кастинг и взели, че й дали главната роля. Прекарала три прекрасни месеца на снимките на морето, за първи път без родителите си.
Последвала епизодична роля в „Конан варваринът“. И както била вече в Лондон със семейството си, й се обадил режисьорът Иван Черкелов с желание да я пробва за роля във филма „Семейни реликви“. Била му препоръчана от Касиел Ноа Ашер. Кастингът се провел по скайп, харесал я заради червената й буйна коса. И бил смаян, когато се появила в София късо подстригана и платиненоруса. Но в крайна сметка героинята й пак е рижа, макар и нетолкова дългокоса като в представите на създателите на лентата.
За „Безкрайната градина“ на Галин Стоев я избрала пак Касиел Ноа Ашер. И Глория и до ден днешен не може да преглътне обяснението на актрисата, че тя е спечелила със способността си да лъже. Твърди, че това е единственото нещо, което не умее да прави. Иди обяснявай, че най-вероятно Касиел е имала предвид наличието на фантазия и развинтено въображение у младото и красиво момиче. „Очевидно мога да лъжа пред камерата, убедена в истинността на нещо, което не е истина“, казва в заключение Глория. И подчертава, че лъжите са за киното, не за отношенията между хората.
Споделям с нея, че макар да не съм гледала „Безкрайната градина“, съм чела ревюта за него. И те го определят като неуспех за Галин Стоев, но отбелязват нейното темпераментно присъствие в една от основните роли. На същото мнение е критиката и за участието й в телевизонния сериал по БНТ1 „Денят на бащата“.
Моделството и ролите в киното превърнали Глория в участник във ВИП Брадър през 2016-а. Или поне тя така смята, противно на моето убеждение, че я поканиха там заради
споделената история за преживяно насилие
Глория проговори за това публично доста време след случилото се с нея в сравнително млада възраст. Съзнавам, че може би ще я заболи, но я моля да ми каже как би звучала тази грозна сцена, ако трябва да я изиграе пред камера. Каква ще е ролята й в нея… Глория пали нова цигара – здраво пуши това момиче! – и свежда очи зад пухкавите си мигли. И деликатно отклонява въпроса към това какво е осъзнала и научила след една нощ, в която внезапно у приятеля, който й нашепвал нежности и пеел в ухото й, се отключила неподозирана агресия. Първо, че не е било, защото тя е жена – изяла бой, какъвто би отнесъл мъж при пиянска свада в бара. Че някой е пребил тялото, но не и духа й.
Второ, отказвайки каквато и да било помощ, тя си доказала, че е възможно да се измъкнеш сам, преработвайки преживяното в главата си. Чела много, гледала филми, които парализирали тялото й от страх. За да накара окото и мозъка си да приемат ужаса като сцена, в която има и други участници. Тогава, казва Глория, виждаш, че не е толкова страшно, че това, което ти се е случило, не е нещо уникално и невъзможно. Важното е да не допуснеш да те превърне в жертва и да промени психиката ти в тази посока. Само тогава не би позволила да ти се случи отново.
На трето място в осмислянето и преработването на инцидента Глория поставя съзнателното нежелание да търси отмъщение. Освен че не завежда съдебен иск срещу насилника си, тя отказва и всяко предложение на свои близки приятели да му го върнат тъпкано. Виждайки този мъж, се чувства горда и щастлива, че се е справила сама с причиненото й нещастие, че го е надмогнала и оставила зад гърба си, без да му позволи да я пречупи или по някакъв начин да я промени. Камо ли да я накара да се чувства виновна, Guilty.
