Така се е чувствала в няколкото случая, когато е наранявала хора. Спомня си как още като ученичка в Художествената гимназия била
в дъното на всички лудории
Една от тях – да се качват на силно наклонения покрив на сградата. Друга – да се заключи в мазето заедно с неколцина от съучениците си, за да изпита страха от мистичната Дама Пика, протягаща ноктите си в тъмното. Или от прозорците на класните стаи да заливат с вода минувачите. Докато един от тях не извикал полиция и заедно с охраната на училището не влязъл да разбере кой го е наквасил от глава до пети. „Стана ми жал за човека – разказва сега Глория. – Гадно беше да го издокараме така, докато е отивал на работа. Затова си признах, че съм аз. Само че съм го направила неволно – уж съм пиела вода и съм се задавила, затова съм я изплюла през прозореца.“
С влизането си във ВИП Брадър Глория затвърди тогавашния си имидж на екстравагантна и нетолерантна. Обяснява решението си с това, че знаейки колко е емоционална, при преговорите за участието си поискала да й осигурят бои и платно, за да рисува в Къщата. Нищо от обещаното не получила. И въпреки че се сдържала и се цензурирала, нямало как да избегне споровете с някои от съквартирантите, особено с тези, които проявили агресия към нея. За Глория не е проблем и сега да заяви мнението си, че Жана Бергендорф е уникален изпълнител, но не е артист. Което вероятно е причина за нейната зависимост, довела кариерата й до задънена улица. Там където обаче е наранила несправедливо, е готова да се извини. Признава, че присъщата й директност понякога я поставя в подобни ситуации. Нещо повече – придава на имиджа й скандална окраска..
„Не съм скучна девойка от София“
е най-кратката самоатестация на Глория, която на матурата по български език и литература вместо съчинение разсъждение написала на няколко страници поема. Така почувствала изпита, така го направила, само дето не й го зачели, просто не приели работата й. На матурата по философия обаче изкарала шестица и с нея записала същата специалност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За да се откаже само след една година и да завърши моден колеж в Лондон.
Питам я дали и сега рисува. И получавам в отговор една малка история. Преди пандемията през март да ни заключи вкъщи, си взела ателие и започнала да подготвя изложба. След раждането на дъщеря й Анабел, година и половина само детето било фокус на вниманието й и отнемало всичката й енергия. Нямала време и сили да прави друго. Но с порастването на малката усетила огромен заряд, който търсел начин да избие. Затова се върнала към рисуването. Но тъй като е много самокритична, не се осмелила да покаже това, което сътворила. И решила, че картините не са нещото, заради което си заслужава да зареже всичко останало. Оценила ги, че не са на нивото, което изисква от себе си и творчеството си. А на никого другиго не ги е показвала. Не ми е важно да ги показвам, отсича тя.
В търсенето да се осъществи и в нещо друго освен като майка осъзнала, че пилее талантите и енергията си в двеста неща. Е, не в двеста, но поне в десет – отчита, че се справя добре, но тъй като е свръхамбициозна и изключителен перфекционист, няма самочувствие, че постига върхове. И не знае кое от всички тези занимания с изкуство е нейното. Всичко, което прави, й носи
мимолетно удовлетворение, което бързо изстива
Глория признава, че бързо губи интерес. Към хора, към места, към занимания. В Барселона й било хубаво два-три дни, после й доскучало. Всъщност единственият град, който не й омръзва, е Рим. Там колкото и пъти да се връща, колкото и време да седи, не й липсва тръпка и интерес. Още първия път, попадайки във Вечния град, оставила сърцето си. Може би защото била гледала преди това много италиански филми. Не останала в Рим само защото се омъжила в София, където съпругът й има своя бизнес.
