С него първо били приятели в една компания. Дълго време я преследвал, а тя все имала гадже. Италианците я обожавали. Но поне тези, които кандидатствали за ръката и сърцето й, не ставали – или прекалено сводободолюбиви и нежелаещи да се обвързват, или от типа мамино, търсещи одобрението на майките си за всичко, включително и за бъдещо семейство. „Заради това, че обичам да се грижа за хората, край мен се въртят нестабилни младежи, които имат нужда от лечение – казва ми Глория. – Трябваше ми време да осъзная, че не искам повече да съм медицинска сестра и че мога да съм силна само ако до мен има един силен мъж.“ Сгодявала се няколко пъти поред, тя не стигала до брак, тъй като не смятала, че й е нужен и че е точният партньор насреща. Разпознала го в лицето на настоящия си съпруг – Методи Велинов, който бил изпитан приятел, преди да се свържат емоционално. Познавал я в най-срамните й моменти, в хубавите и в най-лошите. С него свързала живота си и заедно възпроизвели нейните очарователни лунички в лицето на едно момиченце, част от „големия извънрасов клан на червенокосите“. (Изненадвам се, че Глория разпознава в тази фраза Владимир Набоков и вметва, че „Лолита“ е любимият й роман – б.р.)
Винаги е искала да има дете, което да израсне в здраво семейство. Мечтае то да има бащина фигура, каквато й е липсвала. Влизаме в болезнената за нея тема за отношенията с биологичния й родител, напуснал семейството, когато била в крехка възраст. С него и досега връзката й е накърнена от безразличието му, преживявано в началото драматично, после все по-спокойно. Глория обаче не може да му прости безотговорността към децата му, илюстрирана със случки от миналото. Трудно й е, че дори физически твърде много прилича на него.
Глория няма никакви притеснения да сподели за себе си и това, че
вярва в преражданията и е ходила на регресивна хипноза
Видяла свои три предишни живота. Първият – на младо момиче в средновековно селище. Усещала, че е осиновена от много бедно семейство. Била част от някаква секта, в която заедно с дурги момичета ходели с интересни шапки. Черни. В подземия изпълнявали някакви ритуали. Била арестувана, натоварена на каруца, но по някакъв начин успяла да избяга. Напред във времето вече се видяла остаряла, сама в една колиба в гората да вари отвари и да помага с тях на жени. При опасност да бъде арестувана за вещерство, изпила някаква отвара и изгоряла в огнището. В другия живот живеела сред планини с остри върхове. Баща й бил капитан на пътнически кораб, потънал заедно с него. Сираче, дъщеря му не можела да има деца. И си отишла сама, заспала в едно кресло. Третия път свършила живота си в кола с десен волан. До нея на седалката била зелена пътна чанта, към която погледнала за момент и всичко приключило.
Докато връщаме лентата толкова назад, питам дали усещането за самота в предишните й животи не я е подтикнало да има дете. Да, потвърждава Глория, наистина имала страх да не прекара и този си живот сама. И вече се е освободила от него, раждайки съвършената си дъщеря. Оттук нататък всичко, което прави, е заради нея, заради Анабел. Защото би желала един ден дъщеря й да се гордее със своите родители. С майка си, известна не само като героиня от телевизионно риалити шоу, а и като творец, даряващ на хората красота и удоволствие. Сега вече и с музика – Glow сама пише текстовете, а басистът Христо Михалков завършва това, което тя има в главата си.
