Не мога да не прочета книга, анотирана от Халед Хосейни с думите „Тази книга ме нарани в сърцето”. Него да го нарани, автора на „Ловецът на хвърчила”, която четох, хлипайки?!
„Край голямата гора“ е дебют за Лео Вардиашвили, емигрирал със семейството си в Лондон, когато е на 12 години. И както всеки първи опит в литературата, сюжетът е очаквано автобиографичен. Героят Саба е роден и израснал в Тбилиси, където след около двайсетина години се завръща от Обединеното кралство. „Темата за завръщането у дома, за да го намериш различен, е от моя собствен живот – казва Вардиашвили. – Но не съм толкова неразумен да разказвам историята на моето семейство, която никой не би прочел.“
Край голямата гора
Издателство „Лабиринт“, 2025
Вардиашвили винаги е искал да бъде писател. Пристигайки в Лондон, тръгва на училище и от последния чин с речник в ръка осем години се бори да разбира всяка дума на непознатия до този момент език. После с лекота започва да пише есета на английски. Чете усърдно английска литература и докато учи в университета „Куин Мери“ в Лондон. Изпраща свои кратки разкази на различни онлайн списания, за които никога преди не е чувал. Един от тях е публикуван, но името на автора е изписано погрешно. Чувствайки нужда да направи кариера, Вардиашвили днес е данъчен съветник в Ernst & Young, тъй като за него гладуващ артист не е опция. Въпреки това не спира да пише. И през 2024 се появява първият му роман, веднага преведен на всички възможни езици и най-после и на български.
„Къде е Ека?“ е въпросът, с който започва историята в „Край голямата гора“. И с него тръгва пътуването от разкъсаната от гражданска война Грузия в постсъветския период към мястото, където всичко би трябвало да е наред – Великобритания. Ека, майката на двете момчета, остава в Тбилиси; семейството не успява да събере достатъчно за подкупи и билети, за да заминат всички заедно. Така Саба и брат му Сандро растат без майка, само с баща си Иракли. Той се опитва да спастри пари, за да измъкне и Ека от ада, но не успява. Успял да изучи децата си, тръгва към Грузия поне да намери гроба на Ека. И тайнствено изчезва. След него и по-големият – Сандро – се връща в родината си. И следите му се изгубват. На малкия, на Саба, се пада да ги открие.
Върнал се в света на детството, той се озовава в абсурдна действителност – по улиците на грузинската столица се щурат обезумели животните от отнесената от наводнение зоологическа градина. В главата на Саба звучат гласовете на мъртвите му близки и на Нино, приятелката от детинство, загинала от случаен куршум в смутните времена. Като същински Мефистофел през премеждията го води случайно срещнатият осетинец Нодар с „очи като юмруци“.
Спирам да разказвам съдържанието, което ме раздруса. Слагам дебюта на Вардиашвили сред най-добрите книги, накарали ме да чувствам (има и такива, които са ме оставили равнодушна, но ценя затова, че са ми донесли ново знание и причина да търся повече информация). И привеждам един цитат от автора: „Ако в някакъв момент от четенето на моята книга сте плакали, или почти сте плакали, или сте се смели на глас, това е златно за мен. Това е, което винаги съм искал: да е забавно и хората да почувстват нещо истинско. Както и да пожелаят да познават малко повече Грузия…“
