След 40 години като един от водещите туристически фотографи и над сто посетени държави Гонсало Асуменди за първи път издава своя арт книга. Пред традиционните пейзажни фотографии той предпочита да улавя моменти и емоции, зад които има сърце и душа
Фотография / Гонсало Асуменди / Universo Azumendi/ gonzaloazumendi.com
Своите първи снимки испанският фотограф Гонсало Асуменди прави като тийнейджър, докато практикува планинарство. Воден от силния си интерес към човешкото същество, по-късно завършва психология, но някъде по това време страстта по фотографията вече го е завладяла напълно. „Мечтаех да пътувам и да откривам света, а камерата се превърна в идеалния начин да го постигна“, казва Гонсало за D!VA от малкия крайбрежен град Гечо близо до Билбао в Страната на баските. През последните над четиридесет години Асуменди се е специализирал в туристическа фотография, посетил е над сто страни и е работил за водещи световни списания, сред които Stern, Lonely Planet, National Geographic, Hola, El País, Traveler, включително и за ЮНЕСКО. Сега за първи път издава арт книга със свои фотографии с пълна свобода и без ограниченията на редакционните изисквания. Луксозната книга Universo Azumendi (изд. Artefacto) със 150 фотографии в голям формат (тежи близо три килограма) напълно отговаря на характера на своя автор, което означава, че е оптимистична, жизнерадостна, с чувство за хумор и с голяма доза сюрреализъм. Убеден хуманист, Гонсало Асуменди поставя в центъра хората, случките и често животните за сметка на по-традиционните пейзажи.
Канарски острови, Испания
На моя космос – Ана
Гонсало посвещава книгата на „моя космос – Ана“. Със съпругата си се запознават през 1988 г. на пътуване в Турция, по време на което той работи като екскурзовод. „Тогава още имаше граници в Европа, пътувахме с автобус с двама шофьори, които се сменяха, а седалките ставаха на легла.“ Освен всичко друго ги свързва и общата им страст по пътуванията. Тогава тя следва психология и педагогика, но скоро решават да живеят, да работят и да пътуват заедно и така тя става негов асистент и редактор. „Да изживеем съвместната си любов по пътуванията, осмисля всичко през тези години, включително и тази книга“, казва Гонсало. По време на пътуванията им не липсват и силно рискови ситуации, в Йемен например се озовават обградени от мъже с калашници и са на път да бъдат отвлечени.
Вляво: Острови Аланд, Финландия, 2007; По средата: Куусамо-Рука, Финландия, 2017; Вдясно: Бали, Индонезия, 2011
Вечно щастлив
„Винаги съм се чувствал суперщастлив с нашия прекрасен живот на туристически фотографи, постоянно съм зает с ново пътуване и съответно винаги отлагах идеята да направя книга.“ И все пак в разгара на глобалната пандемия и в голяма степен по принуда Гонсало се озовава в „неравна борба“ с милионите направени снимки, много от тях запазени върху диапозитиви, които се опитва да организира и да подреди. Скоро от Испанската телевизия решават да направят документален филм за него. Дисциплината да „събере“ живота и работата си се превръща и в стимул най-после да издаде собствена книга. Заедно със своя колега и приятел Рики Давила от Artefacto избират истински забавни, остроумни и емоционални снимки, които са доста далеч от изискванията на традиционните туристически списания. Истина е, че направените за списания снимки имат стойност само за тях, казва Гонсало, който през целия си професионален път се е опитвал да не даде „лесната“ снимка на списанията.
Венеция, Италия, 2011
„Да снимам древноримския акведукт в град Сеговия на изгрев-слънце или изпълненото с балони небе над Кападокия, не е особено постижение, още повече днес, когато всеки, който е там, може да направи подобна снимка. Много красиви фотографии, но зад тях няма сърце и душа, няма особена емоция.“ Затова той предпочита хуманистичния и артистичния подход при снимането. Използва случващото се пред очите му, често импровизира, но също и режисира някои от фотографиите, вдъхновява се от творба на Банкси например или от сцена от известен филм. В този смисъл с фотографиите си търси моменти и емоции, интрига и мистерия, визуални метафори. А според артистичния редактор Рики Давила фотографиите на Гонсало Асуменди ни сдобряват с реалността и изправят зрителя пред „светлинно шоу на един свят, зареден с неоспорима радост“.
Токио, Япония, 2014
