В свят като днешния, когато сериалите са на почит, кината страдат затворени, платформите дават огромен избор и пълното удобство на собственото ни време, човек наистина внимава какво гледа. Уж имаме повече време, а то всъщност ни е по-ценно от всякога.
Зрителят е започнал да налага специален подбор на онова, което иска да гледа и на онова, което може да остави някъде във времето и пространството. В свят, натъпкан догоре с прилична и доста класна телевизия, имаме такъв избор, че някои неща може и да ни се изплъзнат. Много ми се иска това да не се случи с „Греховно“ – нов сериал, добра история, актуална тематика, нови лица и добър екип.
Продукцията на HBO, която вече може да гледате в платформата на канала HBO GO при това накуп (премиерата е на 23.01.), е любопитен разказ за една пандемия, за която се заблуждаваме, че знаем много, а всъщност – малко и за едно време, към което модерната поп култура напоследък обича да се връща с романтичен поглед. Всевластните 80! Време на музика, странна мода, тупирани прически, безразборен секс, никакви социални мрежи, пиене, пушене по влакове, барове и самолети, време на диско, лак за коса, панталони с висока талия, хубави филми. Време, в което много от нас са се родили и време на прогрес, който е довел до модернизацията и оптимизацията на света, който познаваме. Медицината бележи прогрес, серийните убийци не са просто сюжет от филм, ДНК-то не е научна фантастика, животът предлага все повече и повече възможности.
Връщането към тези години от страна на поп културата е разбираемо и някак наложително. От тогава е минало много и вече, с дистанцията на времето, човек може да е честен за добрите и лошите моменти без сантимент.
„Греховно“ прави нещо подобно. Сериалът, създаден и написан от Ръсел Т. Дейвис – човекът възродил класиката Doctor Who и дал ни брилянтния „Един английски скандал“ отново на HBO, обича да изненадва зрителите, като прави по нещо различно всеки път. В този случай той се обръща към 80-те, годините на неговата младост и гей обществото във Великобритания, погълнато от срама и страха от надвисващата сянка на СПИН-а.
За Синдрома на придобитата имунна недостатъчност започва да се говори още през 70-те години, а през 80-те той вече е засегнал огромен брой хора от гей общността. По онова време медицината се сблъсква с непозната болест и не знае как да се бори с нея. Единственото, което може да каже със сигурност, е, че краят за заболелия е фатален. СПИН се разпространява сред гей общностите като дребна шарка в детска градина и никой не знае как да се пази от него. Много хора умират по онова време, заради срама, страха и незнанието. Митовете за СПИН процъфтяват през 80-те и назряват като конспиративни теории, докато медицината успее да ограничи заболяването.
„Греховно“ обхваща това огромно десетилетие на битка с неизвестната тогава болест, за да пречупи разказа през призмата на личното преживяване. Ръсел Т. Дейвис има идея за направата на този сериал от доста време. В крайна сметка успява да го осъществи чак сега. За него историята е лична и важна, тъй като губи много приятели по онова време.
Малко преди премиерата на „Греховно“ се срещаме по Zoom, защото светът е в нова пандемия. Той е удобно разположен на дивана си в Лондон, а аз седя в трапезарията в дома на родителите си. Говорим за „Греховно“ и причините този сериал да се появи чак сега.
„Аз съм на същата възраст, на която биха били персонажите от „Греховно“ днес. Израснал съм през 80-те и 90-те. Това беше периодът, в който напуснах дома си и отидох в големия град. Това е периодът, в който откривах себе си. Преживял съм тази история по един или друг начин, даже ми е странно как ми е отнело толкова време, за да я напиша. Сега, когато е завършена и я видя, си казвам: Боже, та ние сме били деца на по 20-тина години и нашите приятели започнаха да умират. Защо се случи това? Сега, когато погледна назад, мога да видя историята от много по-зрелите си години и опит. Аз не съм първият човек, който е решил да пише и филмира това, има много и страхотни драми по темата. Изгледах всичките. Привлечен съм от тази история като муха към мед. Да, наистина изгледах всичко по темата и тогава ми направи впечатление, че някои неща не са казани или показани. И това е нормално, нито един сценарист не може да вкара всичко в една историята. Имаше най-различни моменти и теми, за които си казвах – бих сложил това или това го помня по различен начин. През годините изградих собствена идея за този период и какво искам да разкажа и как да го направя. И сега се радвам, че ми отне толкова време. Защото смятам, че имам много по-зрял подход по темата и съм ужасно горд от резултата.“
