Gucci, къщата на успеха и раздора

Със своето 100-годишно наследство легендарната италианска марка разполага с предостатъчно истории, достойни за разказване. В част от драмите на фамилията Гучи ни пренася филмът на Ридли Скот, който е в кината от края на ноември. А ние ще разкажем какво е дал брандът на модния свят

Пиколо в „Савой”

Роденият в Тоскана Гучо Гучи напуска дома още на шестнайсет. Тъй като семейният им бизнес в Италия  запада, той решава да помогне. Чул за възможностите за натрупване на богатство във Викторианска Англия, заминава за Лондон и започва  като пиколо в хотел „Савой”. Там наблюдава красивите ръчно изработени чанти и куфари на гостите, често с инициали и семейни гербове, и в ума му се прокрадват мисли какви кожени изделия би могъл да произвежда сам. Впрочем баща му също работи в този сектор, така че кариерното развитие на сина му не е изненада. Когато Гучо се прибира във Флоренция, работи известно време в бранша и през 1921-ва отваря първия си магазин. Не е  изненада, че негови клиенти са хора от богатите прослойки. В магазина си освен чанти предлага още и екипировка за езда (любимо занимание на аристократите), висококачествен трикотаж, копринени изделия и обувки.

Синът на Гучо Гучи – Алдо, 1986 г. (Getty Images)

Гучи не е от хората, които губят лесно дух. По време на търговското ембарго, наложено от Обществото на народите над Италия, той намира алтернативи на вносната кожа и други материали през 1935-1936 г. От специално тъкан неаполитански коноп изработва куфари, декорирани с първия оригинален принт на марката.

След Втората световна война брандът процъфтява и магазините им стават притегателни за богатите туристи и холивудските звезди. В този период се появява и известната чанта с бамбукова дръжка, носена от Ингрид Бергман във филма „Пътуване в Италия“ (1954) на Роберто Роселини. През 1953-та, само 15 дни преди смъртта на Гучо, отваря врати първият Gucci магазин в Ню Йорк. След това бизнесът отива в ръцете на неговите синове Алдо, Васко и Родолфо. Когато Васко си отива през 1974-а, двамата братя си поделят бизнеса поравно. През 70-те години Gucci достига и до Азия с магазини в Токио и Хонконг, но златната му ера е към края си. Двамата собственици постоянно се карат, въпреки че марката продължава да трупа успехи – през 1981-ва например излиза първата ready-to-wear колекция. В този момент синът на Родолфо – Маурицио, изместил чичо си Алдо, почти докарва модната къща до фалит. Марката губи своята ексклузивност и блясък и е асоциирана с евтини чанти, които можеш да си купиш от безмитните зони. Тогава се случват и семейните драми, интерпретирани на големия екран – семейни спорове, обвинения за укриване на доходи, убийство и продажби на чуждестранни инвеститори.

Време за нещо ново – Том Форд

Умишлено прескачаме част от историята и поглеждаме към 90-те, когато Том Форд съумява да изтупа италианския бранд от праха и да го превърне в истинска модна къща. Създава чувствени облекла, вдъхновени от 70-те, и прави едни от най-сексапилните обувки за времето си. Наричат тази ера на Gucci „порно шик“ и заради противоречивите и доста провокативни реклами. Том Форд се противопоставя на дизайнерите (водени от бащата на минимализма – Хелмут Ланг), които залагат на далеч по-изчистени визии. Тогава се ражда и любимият костюм от червено кадифе на Гуинет Полтроу. Самият Форд наема двамата си големи „наследници“ в модната къща – Фрида Джанини (дизайнер на марката от 2004-а до 2014-а) и Алесандро Микеле (настоящия творчески директор). И двамата започват от отдела за аксесоари. А той е ключов, защото за всеки бранд именно от аксесоарите идва по-голямата част от приходите. Но преди да дойде времето на Микеле, на мястото на Форд се изреждат няколко човека. През 2004 г. Джон Рей е назначен да отговаря за мъжките колекции, Алесандра Факинети – за дамските, а Фрида Джанини – за аксесоарите. Това положение се задържа за два сезона, след което Джанини оглавява марката като креативен директор. Подходът ѝ доста се различава от този на Форд – тя предпочита да интерпретира класическите кодове на Gucci повече, отколкото да залага на сексапила. Това работи за известно време. Но колекциите ѝ в даден момент стават твърде посредствени, затова на фона на намаляващите продажби и мрачните отзиви е уволнена.

Ерата на Микеле

През 2015-а предоставят възможност на Алесандро Микеле да създаде мъжка колекция и само две седмици след представянето ѝ го назначават за творчески директор на Gucci. Той също сменя подхода – показва жени, които се обличат като мъже, облича силния пол в рокли, смесва принтове, умело си играе със силуетите. Микеле си пада по андрогинния външен вид и т.нар. geekchic. Обича жените да носят големи квадратни очила и дълги рокли. Той е от тези, които разчупват стереотипите за красота (това прави и Демна Гвасалия за Balenciaga, наемайки „обикновени“ хора за модели). Неговата идея за сексапил е много по-различна от тази на Том Форд. Моделите понякога носят сексиграчка в ръката си (както се случи на най-новото му ревю) или пък са пристегнати с колани, напомнящи садо-мазо. Запомнящо се е и ревюто, в което моделите му се разхождат с дракони или фалшиви глави вместо с конвенционални аксесоари.

Миналата година Микеле се отказа от традиционния моден календар и организира ревютата си извън стандартните модни седмици. През април представи колекцията Aria под формата на късометражен филм и с нея отбеляза 100-годишнината на модната къща. А този ноември направи и първото ревю с публика от началото на пандемията. Заради Gucci’s Love Parade булевард „Холивуд“ бе затворен за няколко часа, за да може моделите да се разхождат по алеята на славата. Освен в публиката звезди имаше и на подиума – St. Vincent, Джаред Лето (който участва в „Домът на Гучи“) и изненадата на вечерта – Маколи Кълкин, облечен с чудно съчетаващи се хавайска риза, лъскав бомбър с принт и свободен бежов панталон. С тази колекция Микеле показва как трябва да изглежда холивудският блясък през 2021-ва, отдавна отърсил се от обичайните дълги рокли, съвършени къдрици и изписани лица.

Любопитни факти

След като семейство Гучи окончателно губи собствеността си върху марката през 1993-та, в края на десетилетието за модната къща започват борба двата най-големи модни конгломерата в света – LVMH и PPR (днес Kering). През септември 2001-ва сагата приключва с победа за Kering.

Емблематичният за Gucci принт Flora е създаден през шейсетте като подарък за Грейс Кели. Когато тя иска да си купи известната чанта с бамбукова дръжка, Родолфо, синът на основателя Гучо Гучи, решава да ѝ направи подарък към покупката, но не намира нищо подходящо, с което да я зарадва. И така моли италианския илюстратор Виторио Акорнеро да нарисува цветя върху копринен шал изцяло на ръка. Това, с което този десен се отличава от останалите флорални мотиви, е липсата на повторяемост в принта: има четири различни букета, символизиращи сезоните. Най-хубавото е, че Flora не е забравен с годините – има парфюм, вдъхновен от него, а най-скорошната му поява е в колекцията Aria, дело на Микеле.

Spread the love
Tags from the story
,
More from Ина Иванова
Камил Мичели: Нова страница в историята на Pucci
При вида на знаменитите принтове на Emilio Pucci няма как на лицето...
Read More
0 replies on “Gucci, къщата на успеха и раздора”