Изложбата Helmut Newton – Fact & Fiction остава в авангардния изложбен център Muelle de Batería на пристанището в испанския град Ла Коруня до 1 май 2024 г.
През 1971 г. по време на модна фотосесия в Ню Йорк за американския Vogue 51-годишният Хелмут Нютън получава сърдечен удар на улицата. Приет е в болница, където се възстановява бавно, но въпреки това сигурно. Този епизод се оказва повратен за живота и работата на Нютън такъв, какъвто го познаваме днес. След травматичното изживяване той осмисля приоритетите си и взима твърдото решение да развива въображението си на ново ниво, да навлезе още повече в света на провокацията, превърнала се в негов характерен почерк. Решава, че вече не желае да бъде смятан за артист, а за комерсиален „наемен“ фотограф, или A Gun for Hire. В работата Нютън започва систематично да подрежда негативите и контактните си листове и да си води бележки за всичко.
Сега голямата изложба Helmut Newton – Fact & Fiction, организирана от Фондация „Марта Ортега Перес“ (Fundación MOP) в испанския град Ла Коруня, „затваря кръга“ на живота и творчеството на легендарния германско-австралийски фотограф с творби от началото до края на неговата обхващаща шест десетилетия кариера.
Ла Коруня, където се разбиват вълните
Изложбеният център Muelle de Batería, разположен в някогашни силози и складове на пристанището в града, се ражда след звучния и в голяма степен неочакван световен успех на изложбата Peter Lindbergh: Untold Stories (2021), която привлече повече от 100 000 посетители. С нея създателката на фондацията (и президент на модния гигант Inditex) Марта Ортега Перес иска да отдаде почит на своя приятел Питър Линдберг (1944-2019). Успехът на втората изложба Steven Meisel 1993, A Yearin Photographs през 2022 г. бе още по-впечатляващ със 130 000 посетители. Така Коруня се превърна в световен център за модната фотография, в който не е рядко срещано явление да кацат частни самолети на хора, които идват специално да разгледат изложбите.
„Нашето желание е изложбите, които правим тук, в Ла Коруня, където се разбиват вълните на необятния океан, да бъдат толкова изключителни, впечатляващи и красиви, колкото и самата Галисия“, казва родената в Галисия Марта Ортега.
В каталога към изложбата Ортега си спомня как открива Хелмут Нютън. Впечатлена е от фотосесиите му, в които вече жените са тези, които следват дизайна и модата и се наслаждават на силата и блясъка на своите тела. Жени самоосъзнати като елегантни и недостижими съблазнителки. Голямата революция на Нютън идва именно от факта, че той напълно променя начина, по който жените са представяни в модните списания. Според един от кураторите на изложбата – Филип Гарнър, фотографиите на Нютън „изследват сложните универсални теми на сексуалните и социалните протоколи и са предизвикателство за онези, които биха могли да се опитат да ограничат ценната ни свобода на словото и изразяването“.
Вход свободен
Любопитно е, че входът за голямата изложба е безплатен. Благодарение на приходите от продажбата на специално създадените за всяка изложба продукти (тениски, плакати, каталог и т.н.) се ражда програмата Future Stories, която подпомага студенти по изкуство и фотография. Фондацията има и ръководена от артисти образователна програма, представяща показваните фотографи в класните стаи в Галисия. Настоящата изложба е осъществена в тясно сътрудничество с Фондация „Хелмут Нютън“ специално за Ла Коруня. Фотографиите са оригинали, а много от тях са винтидж принтове.
Helmut Newton, Bordighera Details, Italian Vogue, Bordighera, Italy, 1982, copyright Helmut Newton Foundation
Шест десетилетия Нютън
Селекцията от фотографии е добър пример за визуалния език на фотографа, лишен от комплекси, включително емблематичните му Big Nudes и портрети на личности като Анди Уорхол, Дейвид Боуи, Шарлот Рамплинг, Наоми Кембъл, Ив Сен Лоран, Карл Лагерфелд.
Включени са и някои от далеч по-малко известните „пейзажи“ на Нютън: силно изразителни изображения от Париж, Лос Анджелис, Монте Карло, Берлин, Виена, Лас Вегас. Показани са кадри, с които над 80-годишният Хелмут се сбогува с любимите си места по света.
Helmut Newton, Charlotte Rampling as Venus in Furs, Paris, 1977, copyright Helmut Newton Foundation
Изложбата разкрива и личната страна на Нютън чрез видеоклипове, архивни снимки, които хвърлят поглед към детството, кариерата му и отношенията със съпругата му Джун, както и други документи, плакати, фотоапарати, реквизит, сувенири. Полароидите, показани в една от залите в реален размер, Нютън използва, за да уточни детайлите на фотографиите, които иска да направи.
Fact & Fiction
Един от ключовете към неповторимия талант на Хелмут се крие именно в способността му да балансира успешно между реалността и фикцията. Той самият е казвал, че снима фантазиите си, въпреки че в други случаи пак той е настоявал, че това не са фантазии, а реалности, които е наблюдавал и пресъздал. Както в изображенията на Хелмут, така и в неговата личност реалността и фикцията се размиват умело и естествено. Освен това той е бил страстен читател и признава, че много от идеите му са дошли от литературата, особено от Артур Шницлер и Стефан Цвайг, Реймънд Чандлър и Иън Флеминг, както и от „Историята на О“ на Полин Реаж.
От изобразителното изкуство заимства идеи за творческите си цели. Той пресъздава картината „Венера с огледалото“ на Веласкес в апартамента си в Париж, а платното „Бар във „Фоли-Бержер“ на Едуар Мане – в една стая в Монте Карло. Наследството на германското кино с неговата стилизирана театралност и мелодраматично осветление е оставило силен отпечатък върху него още от младежките му години. Той обича филмите ноар, nouvelle vague и мрачните манипулации на Алфред Хичкок, от които черпи безброй идеи за работата си.
„Когато разглеждам снимките си, бих казал, че като цяло фотосесиите са напълно контролирани. Това е моето наследство от модната фотография. Перфектната фотография е снимка контролирана, но изглежда сякаш не е, защото в противен случай става прекалено статична и напълно неподходяща. Каквото и да правите, ключът е да запазите свободен дух, в противен случай целта на снимката се проваля“, казва Хелмут Нютън.
Helmut Newton, Karl Lagerfeld, Paris, 1973, copyright Helmut Newton Foundation
Да спиш с Маргарет Тачър
„За мен Нютън е създателят на алфа-жената. Изважда на показ цялата сила на жените. Затова ги представя в пози с широко отворени крака. Силни, мощни, решителни“, казва Томи, един от гидовете на изложбата, който за четирийсет минути прави удивителен синтез на живота и работата на фотографа.
Ако трябва да избере само една алфа-жена, Нютън няма никакви съмнения. „Фантастично е да си представиш, че спиш с Маргарет Тачър“, казва той. През 1991-ва успява да я снима по поръчка на Vanity Fair в Лос Анджелис, където тя изнася лекция. Много искал да направи снимка в любимите си плувни басейни, но тя отказала с аргумента, че е твърде ветровито и косата ѝ ще се разроши. Нютън разполага само с няколко минути. Тачър сяда, позира, усмихва се и в този момент Хелмут ѝ казва: „Властта не се усмихва!“ Тя неохотно и дори леко неловко свива устни, той прави снимката и двамата си тръгват. Тачър намира своя портрет за ужасен, но по ирония на съдбата именно него избира за колекцията си Националната галерия в Лондон.
Иначе най-силната жена, която остава до Нютън в продължение на 56 години, е съпругата му Джун Нютън (известна като фотограф с псевдонима Алис Спрингс.) Когато през 2004 г. в болницата той е изключен от машините, Джун, която го е обичала и обожавала през целия му живот, го снима за последен път. Оттогава до смъртта си през 2021 г. тя винаги казва, че го е направила напълно убедена, че той би искал тя да направи тази снимка, за да затвори кръга.
