Книгата на една жена, която си вади хляба с хляб, съвсем не е кулинарна, а е за това как да потърсим нещото, за което сме родени, което ни доставя удоволствие и ни прави щастливи
Фотография / Стоян Георгиев
„Когато приготвям хляба за семейството си, влагам цялото си старание и любов към храната, но се научих, че границата между желанието да направиш много добър хляб и фиксацията върху това този хляб да е перфектен с размера на шуплите, влажността на средичката, дебелината на кората, карамелизацията на захарите е мноооого тънка.
В началото на хлебния ми път любопитството ми към процеса започна да се превръща във фиксация и това залитане започна да ме откъсва от семейството. В един момент взе да се отразява неособено благоприятно на семейните ни занимания. Вместо да се разхождаме в парка и да се радваме на слънцето, налагаше се да събираме тайфуна от играчки, бебешка количка, хлапета и да бързаме към вкъщи не защото децата са гладни или им се спи, а защото, видиш ли, хлябът ми ще превтаса, квасът ще подмине пика си и т.н.
Съпругът ми беше особено търпелив. Това беше едно от неустоимите неща у него, което ме привлече и ме изкуши да кажа „да“ на предложението за брак. Години по-късно изчерпах голяма част от търпението, което носеше по фабрични настройки, и се научих, че самата аз трябва да балансирам себе си.
Така стана и с процеса по приготвянето на хляб с квас вкъщи.
Научих се, че перфектните шупли на хляба не носят радост, ако трябва цялото семейство да тича по часовник към дома, за да се направят прегъвания, да се оформя, да се пече и т.н. Няма смисъл нещата да се случват през насилие. Тогава те не носят удоволствие на никого.
Постепенно се успокоих и започнах да харесвам хляба си такъв, какъвто е. Научих се да приемам, че не всичко е на всяка цена. Може да няма по-голям от Хляба, но ако нямаш с кого да го споделиш, няма значение колко добре е протекла ферментацията в него.“

Яна или както вече е популярна – Хлебяна Имреорова, разказва своята житейска история, както и историята на своя флирт с месенето на хляб, прераснал в дълбока и страстна връзка и довел до смяна на професията. В момента Хлебяна е пекар в един от най-реномираните ресторанти в София, чиято слава се дължи и на нейните изключителни печива, предлагани на гостите. Захвърлила всичките си дипломи и кариерата на мениджър в голяма козметична компания, тя е заровила ръцете си в тестото и вади от него вкусове, аромати, здраве и удовлетворение.
Къщата е притихнала, всички спят, а аз съзерцавам тестото как расте пред очите ми, избухва от щастие, пръска се от кеф, поруменява, запича се до карамелено, ухае. Ароматът на новия ден се носи навсякъде и обещава добро начало на деня, а коричката на хляба пука, пука и пее своята песен. Няма по-голям от Хляба!
В книгата Яна споделя някои от рецептите си за печива с квас. Но най-интересната част е за завъждането, храненето и отглеждането на кваса, както и за ролята му в замесването на хляба. Защото всичко за Яна започнало, когато съвсем случайно – или по-скоро не, се срещнала с една жена, която си отглеждала квас в буркан в хладилника. Или може би още в детството ѝ с кулинарните умения на двете ѝ баби, на майка ѝ? Или тогава, когато покрусена от загуба на дете, потърсила нов смисъл в живота си, различен от стремежа да се катери по йерархичната стълба в корпорацията? Или когато в тревожните месеци на третото си майчинство намерила упование в приготвянето на истински вкусен, здравословен, замесен с любов и отдаденост хляб за семейството…


Яна определя замесването си с хляба като приключение. И какво, ако не приключение, е изследването не само на теория, а и на практика, най-често на принципа проба-грешка, на характера на тази изконна храна за човека, каквато е хлябът, и от него наистина никой не е по-голям? В книгата на Яна ще се смеете от сърце на епизоди от нейното приключение, което трае вече 11 години. Ще се удивлявате на постоянството, с което тя търси и усвоява нови знания, техники, модифицира рецепти. Ще научите, че може да се направи дива мая от почти всичко освен от чорапи. И ще сте ѝ благодарни за споделеното лично преживяно не само в кухнята.
