Моите, след отбелязване с чертички върху лист ги изчислих на 35. Плюс-минус. Причината да ги броя е, че току-що прочетох/прегледах/прелистих книгата на Шарли Делуар „Статистическа биография“. Една от многобройните статистики, които той привежда, е „Притежавани чифт обувки по вид“. 8 чифта маратонки, по 4 чифта боти и спортни обувки, по 3 чифта боти с връзки, половинки и платнени обувки. И 1 чифт сандали медуза, които на картинката изглеждат обезпокоително зле. Делуар не притежава еспадрили, нито най-прости сандали или каубойски ботуши. Той е белгиец, живеещ в Париж, писател, роден през 1975 г. Веднъж му казвали, че прилича на Райън Гослинг, и веднъж – на Ейдриън Броуди, 50 пъти – на баща си, и 22 пъти – на майка си.
Текст / Теофана Шулекова
Фотография / iStock, Getty Images
Докато се мятам между досадата от чуждите числа – но пък някои са интересни, и чувството, че съм на 12 и попълвам лексикон, се питам какъв е смисълът от подобни статистики, които всеки сам може да посъбере за себе си. Опит да изчислиш живота си, да го остойностиш, да докоснеш най-ефимерното в него – смисъла му, да видиш къде се намираш в сравнение с останалите, да разбереш нещо ново за себе си през числата ли?
Какво говорят за мен моите обувки?
Първо, че не съм Имелда Маркос. За моя изненада тя е още жива, на 96 (явно много хора се чудят дали, защото imelda marcos still alive today е едно от първите неща, които търсачката ми пусна срещу името ѝ). Когато през 1986 г. бяга от Филипините със съпруга си – диктатора Фердинанд Маркос, в двореца им остават 3000 чифта нейни обувки. От скъпите.
Второ, обувките са ми важни. Самият факт, че обръщам внимание на тази статистика от близо 150-те в книгата, е доказателството. Обувки и чанти са нещата, които постоянно гледам по сайтовете. Мисля, че доста жени го правят, така че тук съм си средностатистическа. Обаче не съм и Кари Брадшоу. Най-голямата сума, която съм давала за обувки, е 300 лв. преди 4 години за Daniele Ancarani. Харесвам Loewe, екстравагантността и готиното им чувство за хумор, което вкарват в дизайна, но няма как да им преведа 900 евро за модел асиметрични лоуфъри от четкан велур с „котешки“ ток, за да си ги нося с дънките. В това отношение съм по-скоро дисциплинирана протестантка, отколкото разточителна католичка. Иначе съм източноправославна де. Православието обаче изобщо липсва в списъка с религии, които Делуар някога е обмислял като възможни за себе си. Той 5 пъти се е замислял за будизма като религиозна и философска опция извън католицизма, по веднъж за хиндуизма и шаманизма, 3 пъти за анимизма и нула пъти за юдаизма, исляма, шинтоизма, конфуцианството, протестантството, сциентологията, Свидетелите на Йехова, и – не знаех, че и това го има, култа към самолети. Хм, познавам човек, който би влязъл в подобен култ, той дълги години беше представител на британските авиолинии у нас. За него беше истинско щастие да стои на някое екзотично летище и да разпознава моделите на кацащите и излитащите самолети. Самото самолетопоклонничество има малко по-различни прояви. В Южния Пасифик и Полинезия местни племена строят самолети от слама, за които се надяват, че ще им донесат благополучие, вкл. разни стоки.
И третото за обувките. Имам един чифт, който нито мога да подаря, нито да изхвърля. Сини и атлазени, с нисък ток, избродирани с цветя. Никога носени от приятелката, която ми ги даде. Преди близо 10 години тя реши и си отиде от света ни. Така избегна възможността да си отиде от друго.
При 27,3% от случаите – от рак. При 21,9% – от сърдечносъдови заболявания без инсулт. Най-малко вероятно според статистиката, цитирана от Делуар, е човек да свърши от глад и климатично бедствие.
За какво би могла да се използва тази книга, освен за прелистване? За успокоение – не сме по-зле от другите. Аз например изчислих, че съм пътувала в 22 държави, а Делуар, който не ми се струва бедняк, ами горна средна класа или там някъде в една от най-богатите държави – в 29. Също
за игри на въпроси с приятели. Само давам пример: колко извадени зъба имате? Колко лекари специалисти посещавате на годишна база? Колко пъти сте мислили да станете вегетарианец/веган? В кои градове/села сте искали да живеете? Колко литра кръв сте дарили/получили? Колко пъти сте мамили в игра или на изпит? Какво сте откраднали – при Делуар това са 10 запалки, от които само 2 умишлено, 6 пепелника, 2 солници и 3 вински чаши, също 8 табелки „резервирано“. Колко пъти са ви заговаряли непознати мъже или жени, колко пъти вие сте заговаряли непознати? Три жени са заговаряли Делуар, а една е оставила бележка на предното стъкло на колата му с белгийска регистрация: „Ако понастоящем не сте белгиец и наистина сте необвързан, обадете ми се…“
Едно нещо наистина ме развълнува в книгата. Историята на асцидията, която Делуар разказва в пролога, иначе малко скучноват и прекалено пространен. Асцидията живее дълбоко в морето и има два сифона. С единия всмуква вода, с другия я изхвърля, като така филтрира хранителни вещества. Докато е ларва, има някакъв примитивен мозък, с който преценява къде да се закрепи – скала, дъното на кораб, водорасло. След като се прикрепи, разгражда мозъка си и после спокойно доживотно си филтрира. Без да си задава въпроси, без да се сравнява. Без радост, без мъка, съвсем по будистки. Английският поет Филип Ларкин, цитиран от Делуар в книгата, обаче предупреждава: „Животът има навика да те живее, ако ти не го живееш.“ Е, кой иска това за себе си? В проценти.
Книгата е издадена от „Колибри“ и 2 години стоя на масата сред други книги, които аха-аха и ще намеря време да прочета. Сега мога да посрещна празниците с една непрочетена книга по-малко.
