SATC, сезон 4, епизод 17, Кари Брадшоу се докосва до свещения архив на списание Vogue. Колкото и невероятно да звучи, в реалния живот съществува нещо, което носи същото (и дори по-вълнуващо) усещане – да се потопиш в колекцията на истински моден маниак. Става въпрос за (поне) два петметрови гардероба, скрити в сърцето на София, изпълнени с иконични брандове като Maison Martin Margiela, Christian Dior, Fendi, Celine, Thierry Mugler, Burberry, също и със съвременни свежи модели на Cecilie Bahnsen, Stella McCartney, и дори с нетрадиционни безименни винтидж находки.
Всичко в разнообразие от цветове, текстури и кройки. И тук действителността става по-вдъхновяваща от сериала, защото не е просто застинал архив, а изпълнена с живот модна селекция, тръпнеща от истинска страст и креативност. Дори дизайнерските облекла са нещо повече от етикети, превърнати в единствени по рода си модели с помощта на творческа персонализация. Именно това е сюжетът, който певицата Ирина Флорин скроява за себе си по собствен вкус, посвещавайки живота си на красивото във всичките му форми и превръщайки се в перфектен пример за практическо осъществяване на модерната мантра за романтизиране на ежедневието.
Фотография / Христо Йорданов
Сезон 1: Да получиш сърцебиене от красивото
За Ирина Флорин „модата и музиката не са толкова различни“, за нея те се допълват отлично във вълнуваща симбиоза и въпреки че музиката е „първата ѝ любов“, модата „носи емоция, която нищо друго не може да даде“ (по собствените ѝ думи). Постоянните участия на сцена и в светлините на прожекторите дават отлично поле за изява и възможност да отърси от всякакви ограничения креативния си дух.
Стилът ѝ изглежда двойствен, неочакван, еклектичен, защото е изграден около два коренно противоположни елемента – роклята – възможно най-женствения в гардероба, и панталона, по традиция зает от мъжкия шкаф.
Роклите за нея са „специална дреха“, а любимите ѝ модели не са класическите, а тези с отличителна „конструкция, твърда структура, специфична материя, специална кройка“, все възторжени описания, с които Ирина поставя акцент върху детайлите и спецификите на текстила. Същото се отнася и до предпочитаните панталони – колкото по-неочаквани и структурирани са, толкова по-добре. В момента любими са ѝ няколко модела – „широк и твърд, от вълна и коприна“ Jil Sander, розов Maison Martin Margiela и структуриран Valentino с маншет, висок чак до глезена. Черният Stella McCartney „от смес от вълна и вискоза, тежък, прав, широк, с дълбоко вдлъбнати и изпъкнали флорални щампи“, с каквито вълнуващи детайли го описва певицата, пристига като по часовник за снимките към разговора ни директно от ателието на шивача. По нейна идея моделът е персонализиран, като вместо да се скъси голямата му дължина, подгъвът е обърнат навън като дълбок маншет. През шевната машина е преминал и тъмносин панталон Cecilie Bahnsen (една от любимите ѝ модни дизайнерки в момента заедно с Molly Goddard, за които са характерни обемни форми и релефни текстури, постигнати чрез игра с платовете), изработен от отличителна вафлено-релефна материя, подобрен от въображението на певицата с екстравагантни панели с дълъг косъм в тон. Заданието не затруднява екипа шивачки, с които работи дългогодишно по реализирането на всевъзможни нетрадиционни идеи. „Отдавам огромно значение на това, което нося на сцената“, казва Ирина. И тъй като в светлините на прожекторите трябва да бъде винаги различна, вместо да се разделя с любимите си облекла, тя избира да ги променя и ъпгрейдва с времето. Така „съчетава полезното с любимото“ и на ежедневна база има възможност да даде свобода не само на стилиста, но и на дизайнера в себе си. Всичко това я забавлява неимоверно, носи усещане за „баланс в стресирания живот“ и я „вади от проблемите“. „Помага ми да се чувствам по-добре, да живея в мой си свят“, посочва певицата.
А този свят е не само пъстър и пълен с модни красоти, но и с много емоции. „Получавам сърцебиене от всичко красиво!“, възкликва още тя.
Сезон 2: „Онова, което е твое, те чака и те намира“
Фотография / Христо Йорданов
Като всеки истински моден маниак и Ирина Флорин често е обсебена от конкретен модел, с който се опитва да се сдобие почти на всяка цена. Като обемната тюлена рокля в пепелявосив цвят от дизайнерската колаборация на H&M с модна къща Lanvin от 2010 година, която обаче ѝ се изплъзва. Това не е краят на историята, защото „онова, което е твое, те чака и те намира“, както убедено заявява. Две години по-късно тюлената рокля изскача от сайт за препродажба и влиза в гардероба ѝ. Максимата на Ирина работи двупосочно – не само находките търсят нея, но и тя активно търси тях с помощта на вроден радар. Той влиза в употреба най-вече по време на любимото ѝ сафари за модни емоции. Маршрутът започва в секънд хенд магазин, където дори само с докосване може да усети скрито съкровище – с бранд етикет или не, от специална материя и неочаквана кройка, което никой друг не е забелязал. Почти задължителна втора спирка на приключението е ателието на шивачките, които поправят, прекрояват, украсяват. Емблематични примери за успешен улов през годините са кадифено сако Burberry и манто Maison Martin Margiela. Първото стои самотно на закачалката в магазина заради дефект на материята – нещо, което не само не притеснява Флорин, но се превръща в творчески тригер за нея. След няколко дни класическият черен блейзър излиза от шивашкото ателие преобразен, с капаци на джобовете от лисича кожа с дълъг лъскав черен косъм – едновременно като почит към Burberry-британския пънк и ала Флорин отличително. Мантото Maison Martin Margiela пък за невъоръжено око ексцентрично (и типично за марката) се преструва на съблечена подплата и, съвсем естествено, влиза в полезрението на Ирина. Най-голямо удоволствие за нея е емоцията, свързана с модата. „Харесвам идеята за дрехите, за материята – казва тя и добавя: – Обичам да ги гледам, разхождам ги из къщата и им се наслаждавам.“ В момента в списъка, който ускорява пулса ѝ, влизат няколко рокли – с подобни на пера ресни, с блестящи частици (и двете в сладоледенорозово), с пайети, подредени във флорален мотив, с обемни буфан ръкави на Cecilie Bahnsen и за разкош – черна шапка с щраусови пера, с която се появява в клипа към най-новото си парче „По-близо“.
Фотография / Христо Йорданов
Сезон 3: Теория на вълнението
Според Дарил Анка, дългогодишен гуру по изключително популярното в момента учение за духовно развитие и щастие, формулата на живота е съвсем простичка. Тя се крие в постоянното и неотклонно преследване на най-вълнуващия моментен порив – като израз на начина, по който висшият ни разум (или общото познание) ни насочва по най-правилния и успешен път. Ако това е вярно, съвсем очевидно е, че водена от страстта, Ирина Флорин върви по него. Като потвърждение на „формулата на вълнението“ през времето певицата има възможност да участва в най-разнообразни проекти, обединяващи любимите ѝ сфери. Като самостоятелните ревюта от 2008-а и 2010-а под марките IF и Flolita (за първото печели „Златна игла“ за дебют), които носят изключително женствена аура, с изобилие от рокли с неочаквани детайли като набори, волани и комбинации от материи и съответно текстури. С цялата организация се справя с помощта на екип, сведен до абсолютен минимум – „трима души вместо нужните двайсет и трима“, посочва Флорин. Моделите идват директно в дома ѝ за кастинги и проби, а платове и всички нужни ресурси – от копчета и ципове до шивашки ателиета – тя подсигурява лично. В същия период Ирина твори още за моден конкурс на Canon (откъдето също си тръгва с отличие) и влиза в колаборация за създаването на облекла за Rocca Fashion и Philip Morris. Малко по-късно пък – през 2012-а и 2015-а – въображението ѝ се развихря дотолкова, че поставя любимите ѝ материи коприна и кадифе в основата на дигитални репродукции на творби на гениални художници като Густав Климт, Огюст Реноар, Клод Моне и Ван Гог. С двете серии дигитални картини върху текстил Флорин отдава почит на изкуството в попкултурна трактовка, затваряйки цикъла на лайфстайла, изцяло посветен на красотата. Днес паралелно с излизането на парчето „По-близо“ тя изнамира поредния нетрадиционен начин да сближи големите си страсти музика и мода в едно пламтящо творческо цяло. Чрез простичкия начин да принтира думите от една от най-популярните си и обичани песни „Мога“ върху практична пазарска торбичка, посветена на почитателите ѝ. „И без теб мога, само че искам с теб!“ Точно като с Molly Goddard. И със Cecilie Bahnsen. Като с всичко красиво.
