Ирини Жамбонас предпочита да бъде, а не да има

Дебютирала на 16 години в „Маргарит и Маргарита”, актрисата още пази оригиналния сценарий на скандалната за времето си лента на Николай Волев

Тя е любима актриса на Теди Москов в Малък градски театър „Зад канала“ заради дарбата да бъде от трагична до смешна и балканското ѝ чувство за хумор. Атрактивно впечатляваща е и в трите му спектакъла в актуалния афиш: в „Недоразбраната цивилизация /или загадката на пирамидите/“ – саркастична и стигаща до карикатурност версия на националния характер, „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ – романтика и истерия по италиански, „Хайде да се трепаме“ – черна комедия за жестокостта, примитивността, оцеляването, хомосексуалността и всичко останало под слънцето. Ирини Жамбонас играе с измамната лекота на маестра – без да вдига олелия и да дава интервюта покрай Икарите и Аскеерите в колекцията си. Сега обаче влезе в капана на шумната телевизионна популярност като Марта в „Алея на славата“, а това име ѝ носи успехи – тя получи третия си „Икар“ за Марта в „Кой се бои от Вирджиния Улф“.

Тя е от най-енигматичните дами в арт пейзажа, не само защото никога не говори за личния си живот

Жамбонас е страхотната готвачка в семейния ресторант и врагиня на съдружничката си Валентина – добрата ѝ приятелка Маргита Гошева. Тя е още майка на чаровния непослушник Милен, в чийто образ е колегата ѝ от „Зад канала“ Мак Маринов, макар че възрастовата разлика между тях от две десетилетия може да бъде заподозряна само по документи. Ирини се чувства повече от комфортно в тази кожа, тъй като притежава солиден опит и със собствения си син.

Дамата има специални отношения със славата още от тийнейджър. Както се знае, Ирини Жамбонас се прочува едва на 16 и може би затова никак не обича да е в обсега на прожекторите извън сцената и снимачния терен. Тя е ученичка, когато Николай Волев я снима в наистина култовия „Маргарит и Маргарита“, гледан от три милиона зрители. Първият разговор преди началото на съвместната им работа е знаков – Волев ѝ обяснява, че историята е за ученици, а тя го репликира: никога не е гледала интересен български филм на тази тема. Опитният кинаджия трепва и я пита защо – и тя любезно уточнява: случващото се на екрана трябва да е много искрено, което е супертрудно.

С Каталин Старейшинска в „Кой се бои от Вирджиния Улф”. За ролята си в спектакъла на Стоян Радев в Малък градски театър „Зад канала” Ирини печели поредната си награда – „Икар”

Скандалният филм, произведен навръх 10 ноември 1989-а, разкрива уродливото статуткво на домораслия комунизъм. Ирини героично и чудесно се справя с влюбената Рита, която се оставя да бъде изнасилена върху бюро, за да спаси момчето на живота си – Христо Шопов, но в крайна сметка и двамата се самоубиват. Кадрите са много тежки за крехката психика на момичето, но цялото ѝ семейство – бежанци от Гърция, я подкрепя. Тя още си пази сценария – този, по който действат, а не другия, с който Волев хвърля прах в очите на цензорите. С половината хонорар Ирини купува първия си касетофон.

Но бъдещата звезда абсолютно случайно попада в „Маргарит и Маргарита“. На Волев я препоръчва Филип Трифонов. Той и Ирини също имат специални отношения – и също по волята на съдбата, като че ли има нещо друго във всемирното битие. Откриват се в един дъждовен ден. Филип Трифонов и Димитър Марин от Сатирата прослушват мераклии за артисти, когато Ирини влиза в залата, за да се скрие от плющящия дъжд навън и от сълзите си, провокирани в някакво младежко студио, където току-що са я „светнали“, че е лишена от всякаква артистичност. След като Филип Трифонов и Димитър Марин я приемат в аматьорската трупа, поставят „Предложение“ по Чехов и започват да обикалят из България по читалища и национални прегледи.

До този момент Ирини хал хабер си няма от подобни изкушения, въпреки че много иска да пее. Разказва, че като тийнейджърка не спира да тормози родителите си и съседите с вокални изпълнения, които обаче често стигат до кресчендо. Филип Трифонов е първият ѝ истински учител – при него и Марин усвоява правилата на занаята и се учи да задава правилните въпроси, макар че все още е в гимназията. И досега спазва завета на незабравимия и непрежалим Фипо: „Никога не бъди една и съща две вечери поред в една и съща роля!“ Трифонов като ученик на гениалния Апостол Карамитев познава в тънкости и професията, и публиката. Възпитаната от Фипо в професионализъм и максимализъм Ирини бързо се сблъсква с чиновническата реалност във ВИТИЗ. Там тя не спира да спори със своята професорка Надежда Сейкова. Не ще и да чуе за компромиси, напрежението става нетърпимо и тя е наказана – остава без нито една централна партия в дипломните представления, на които директори на театри оценяват и избират младите надежди. Жамбонас се осланя на твърдия си балкански характер и решава да се премести в съседния клас на проф. Здравко Митков.

Зарът е хвърлен, ситуацията е критична – при отказ на Здравко Митков да я приеме е категорична, че напуска играта още преди да я е започнала. Колебанията ръфат душата ѝ и за кратко съжалява, че не е избрала правото, за да се труди като адвокат. Взима дипломата от ВИТИЗ, но отново се хвърля в блатото на съмненията – особено след като приятелската ѝ група от академията е приютена в Драмата на Пловдив и само тя остава в София, тъй като не я искат под тепетата. „За нищо не ставам, това явно не е за мен“, жалва се Ирини цяло лято на колегата си Светльо Добрев. Но не знае, че той, без да я информира, праща документите ѝ в Малък градски театър „Зад канала“. И е адски изненадана, когато самият Руси Чанев – тогава тартор на трупата, ѝ звъни, за да ѝ съобщи, че е назначена. Първото ѝ превъплъщение край Перловската река е в „Макбет“.

И киното никак не е безразлично към Ирини Жамбонас: от първото ѝ участие след „Маргарит и Маргарита“ – в „Пансион за кучета“ през 2000 година, та досега, след две дузини роли, като Соня в „Голата истина за група Жигули“. В хита на Виктор Божинов тя най-после „начесва крастата си“, хващайки микрофона за рок парчета. В началото ужасно се притеснява дали ще се справи, но после се убеждава, че адреналинът с китара в ръка пред публика, различна от театралната, е суперготино изживяване. А и винаги е била фенка на „Пърпъл“, „Цепелин“, „Уайт снейк“, „Щурците“, ФСБ, „Контрол“, БТР.

В сериалите отново е добре дошла – „Ваканцията на Лили“, „Недадените“, „Връзки“. Режисьорите и операторите харесват екзотичното ѝ средиземноморско излъчване. Но независимо от своята вродена елегантност Ирини Жамбонас е автентичната шофьорка на такси в „Посоки“ на Стефан Командарев – във Варна отнесе „Златна роза“ за най-добра актриса. Тя е абсолютно правдоподобна патрулираща полицайка и в неговия „В кръг“ – прибра приза за номер едно „Сърцето на Сараево“ на престижния фестивал в столицата на Босна и Херцеговина. За да се подготви за образа на полицайката, донесъл ѝ международното признание, Ирини разговаря с действаща униформена, придружава я на обиколки из нощна София. По време на репетициите, които Командарев обича да прави „на живо“, се стига до забавна ситуация. Истински патрул спира за проверка актьорския и се започва: „Колеги, може ли документите ви? О, нямате документи? Абе, какви сте вие?”

Ирини Жамбонас донякъде прилича на Марта в „Алея на славата“ – бунтарка, която трудно преглъща конформизма. Според нея повечето артисти се правят на заспали пред унизителната позиция на културата в задния двор на обществото. За Ирини Жамбонас най-ценно е да бъдеш, а не да имаш – затова винаги вдига собствената си летва още по-високо.

Ако актрисата случайно реши да спомене хобитата си, то между тях е земеделието. През пандемията открива кефа да отглежда зеленчуци. Другата ѝ наслада са пътешествията. Никога няма да забрави как дефилира по червения килим на фестивала в Кан с пъстра веселяшка рокля, избрана от сестра ѝ за премиерата на „Посоки“ на Лазурния бряг.

Spread the love
More from Албена Атанасова
Джейн Бъркин – англичанката, която от любов се превърна в национално богатство на Франция
Джейн Бъркин – една от най-дръзките хулиганки на XX век, напусна житейската...
Read More
0 replies on “Ирини Жамбонас предпочита да бъде, а не да има”