Само осветляването и осмислянето ще ни усмирят, смята авторът на романите „Хранилка” и „Ахимса”
Иван Комита е сред малкото интересни персонажи в пишещото съсловие, които все още творят без така наречената помощ на изкуствения интелект, осланяйки се на собствения си естествен. Дебютният му роман „Хранилка“, издаден от „Книгомания“, спечели убедителен успех с темата за България на мнимия преход, още по-съмнителния елит и категоричния ъндърграунд. Динамично повествование, остър сюжет, герои, които (не) познаваме – във фокуса на „Хранилка“ са няколко десетилетия, които трябваше да ни променят, но българският модел отново провали каузата. При Иван Комита понятието „кауза“ не е поза, а е в корените, идващи от прадядо му – революционера Иван Хасъмски, близък съратник на Васил Левски. Комита е създател и на кампанията „Модерно е да се чете“, която от старта си през 2019 г. се сдобива с хиляди последователи в социалните мрежи.
Сега с втория си роман „Ахимса“, пуснат на пазара отново от „Книгомания“, журналистът с диплома на инженер и баща на две деца пренася публиката в още по-обширни територии и в по-високи интелектуални пространства, преплитайки трилър и мистика, екшън и духовност. Читателите се впускат в света на разузнаването, международната престъпност и тероризма, в които се редуват екшън, психология, дрога, йога, чудати мъдреци със свръхестествени способности. Главният герой е Джон Хасъмски, българин от специалните служители на ЦРУ, попаднал в епицентъра на измами, престрелки, убийства, атентати, за които се опитват да го натопят. Но трудното му детство в България, емигрантските му несгоди и оперативната работа са го научили да се бори до последно. И той продължава да търси изчезнал сънародник, милионерски наследник, и истината за заговорниците срещу ЦРУ. Пътят му криволичи покрай свещената река Ганг, минава през живописни кътчета в Хималаите, отклонява го през ашрами и храмове, среща го с необичайни личности с необикновени умения. Потапяйки се в тайните на Изтока, Хасъмски се опитва да открие отговорите на вселенски екзистенциални дилеми.
Странстванията са в кръвта на Иван Комита. За известно време живее в Италия и средиземноморската култура оставя стабилни следи в душата и творчеството му. След критичен момент претърпява пълна личностна трансформация. Започва да практикува карате през 2013-а, посвещаван в тънкостите му оттогава до днес от президента на Българската федерация шотокан карате-до Александър Славков. Сенсеят му връчва и последния колан за нивото, до което е достигнал в обучението си – 3-то кю. През 2015-а открива и втората най-важна опора в живота си – йога, като в духовното номадство го повежда Вера Захариева, която ръководи Българската федерация по йога.
При Иван Комита има и киноновина. „Хранилка“, чийто превод на английски език от преподавателя в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Трейси Спийд се изкачва до 76-а позиция в класацията на Топ 100 на Free in Kindle Store в Amazon, ще се превърне в сериал под режисурата на Ники Илиев и сценарната адаптация на Владислав Тинчев.
Иване, защо във време на войни и конфликти по света пишеш за насилие? Трилърът е моят любим жанр в литературата и киното. А какво е той без премерена доза насилие? Нищо! Ще прилича на недодялан опит за ефектно нравоучение. Но „Ахимса“ е нещо много повече от просто насилие. Това е книга Ненасилие. В нея има нещо друго, неочаквано. Там има молитва. А не са ли двете често свързани? Понякога едното не поражда ли другото? В екземпляра на „Ахимса“ за моя приятел и консултант по темите, свързани със САЩ – Митко Тодоранов, написах: „От някои молитви отекват изстрели, а от някои изстрели – молитви.“
Насилието в романа обаче има конкретна роля и тя не е свързана с това да доставя удоволствие на читателя, което се случва в много съвременни филми и книги, а да оставя трайни послания. Злото и насилието като негово проявление са неразделни от човешката ни същност. Ясно е, че сме изтъкани от любов. Но сме изтъкани и от зло. Носим го в себе си и не бива да го пренебрегваме, не бива да го потискаме – всичко потиснато ескалира, губим контрол над него и то ни завладява. Единственият начин да се справим със злото е да го осъзнаем като присъствие в битието ни – да говорим и да четем за него, да го анализираме и да го разнищваме до най-малкия детайл. Едва тогава ще го познаем, ще го приемем и ще можем да намерим – всеки за себе си, начините да го овладеем и да го ограничим. Само осветляването и осмислянето ще ни усмирят. Криенето, неговоренето за злото в нас и около нас, за войните в нас и извън нас направи света какъвто е днес – враждебен.
Как се съчетават духовност и екшън в сюжета на един трилър? С любов, страст и дълбоки познания. Иначе не би се получило. Има много книги, в които си личи, че авторът е попрочел оттук-оттам, но не звучи сериозно. И това веднага става ясно за хората, които разбират повече от него. Никога не бих си го позволил. Изчаках близо 12 години, за да напредна достатъчно в йога, преди да пиша. Дори когато моят учител Вера Захариева разбра какво се каня да правя, ми каза: „Да не си посмял!“ Но пък когато прочете ръкописа и разбра, че не пиша трактат по йога, а трилър, хареса историята и даде своята благословия.
Колкото до другия полюс на романа – екшъна, от години много трилъри минават през ръцете ми. Прочел съм и доста документална литература, свързана специално с ЦРУ, книги за други разузнавателни агенции, за национална сигурност, за шпионаж… Всичко това ми позволи да попия терминологията. При мен се случва винаги така – никога не правя нещо, за което не съм дълбоко убеден, че съм достатъчно подготвен.
С какво според теб привличат тайните на Изтока? С чудесата. Със своята загадъчност и мистичност. Със сиддхите, свръхестествените способности на йогините. Но е важно да се знае, че откриването на сиддхите е добавена стойност и бонус към напредването в практиките и никога не може да бъде постигнато, когато целта на йогина е светска с користни подбуди. И много често тези, които владеят истинските сиддхи, не ги демонстрират. Никой не ги е виждал и чувал просто така – те показват уменията само пред избраници, най-често пред учениците си. И то не за да се хвалят, а за да научат своите последователи как да боравят с тези сили, за да развиват способностите си и да разберат как може да бъдат използвани за смислени цели в полза на човечеството.
Самият аз бях привлечен от мъдростта и благотворните ефекти от практиките на Изтока, когато имах нужда да бъда спасен в най-тежкия период в живота си. А после постепенно, докато трупах знания от практика и литература, се оказа, че чудесата на Изтока, и по-специално йога, са множество.
Докъде си стигал в медитациите си? Ако си позволя да се похваля докъде съм стигал, значи доникъде не съм стигал (усмивка). Прегърнах йога, когато имах нужда от нея. Напредъкът ми винаги е бил свързан с постигането на покой и душевен мир. С изчистването на натрупаните в детството и през годините т.нар. самскари – семената на плевелите у нас, наслоените с времето травми, зависимости, тежки обременености, страхове… А при мен те бяха десетки. Бяха ескалирали дотам, че действаха крайно деструктивно, да не кажа убийствено. Но самскарите са като паразити – ако не се лекуват, ограничават. И най-често, когато сме под стрес и в критични моменти, изземват контрола. И превръщат хората в насилници, в болни физически и психически, в нещастници, в призраци. Виждаме го все по-често около нас.
Би ли разкрил нещо интересно от опита си? За да не изглеждам съвсем потаен, мога да повдигна малко от булото над тайните си. Вече мога да левитирам и един път успях да постигна трансмиграция… (усмивка). Това е шега, разбира се. Не ги умея тези неща и нямам особено желание да ги усвоя. И тайни нямам, готов съм да споделям всичко, което би помогнало на другите. Просто вече избягвам да навлизам в детайли пред хора, които не са го поискали от мен. Този ценен урок ми даде наскоро моя сродна душа, която засегнах в желанието си да ѝ разкажа своите лекове.
В края на „Ахимса“ обаче четем знаково признание: „За цялото време, прекарано в медитация със затворени очи, съм постигнал повече, отколкото през целия си живот с отворени очи.“ Да, защото много от идеите и в двете книги са ми хрумнали в медитация. В онова специфично състояние, в което психиката, необременена от нищо външно, та дори и вътрешно, борави като умел жонгльор с цялата налична информация на ума. Да не кажа и с онази информация, която е част от колективното несъзнавано. Ако се замислите, нашите гениални идеи идват най-често, докато сме под душа, докато се разхождаме сред природата – тогава, когато умът е свободен. Хайде, представете си сега какво се случва, когато този процес е контролиран от дисциплина като йога, развивала се хилядолетия наред. Случват се чудеса.
Физиката има ли полза от тях? С риск да демонстрирам, че не съм научил урока си за непоисканото „раздаване“ на лекове, ще кажа, че медитация чрез пранаяма упражнения може да въздейства на парасимпатиковата нервна система, която забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане и дихателната активност, засилва перисталтиката на стомаха и червата, усилва дейността на храносмилателната система, стеснява зениците. И понеже парасимпатиковата нервна система не подлежи на съзнателен контрол, защото е подвластна на автономната вегетативната нервна система, единственият начин за въздействие върху нея са йога практиките. Което, представете си, каква благодат за организма би могло да е в днешния стресиращ свят. И може би това е най-смисленото, заради което си струва да практикуваме. В този покой, в това блажено състояние човек е здрав и жизнен, дори може да покори света, ако пожелае.
Защо главният герой Джон Хасъмски носи фамилията на твоя прадядо и революционер Иван Хасъмски, близък съратник на Васил Левски? За да обезсмъртя фамилията Хасъмски, която стига до мен по майчина линия, и да обезсмъртя делата на моя прадядо, достойни не само за един роман, а за поредица книги и филми. Домът на Иван Хасъмски-Комитата и баща му Найден Хасъмски-Терзията е бил укритие, казвали са му Тайната къща. Иван Хасъмски е от най-близките авери на Левски в Централния Балкан. Разполагам с доказателства, че в последните си дни преди Къкрина Апостолът е гостувал в Тайната къща. Като таен куриер дядо ми осем пъти е носил писма до Христо Ботев в Букурещ. Помагал е в набавянето на оръжие от Румъния. Участвал е в Априлското въстание и в Руско-турската война, сражавайки се при Шипка и Плевен. Джон Хасъмски споделя идентична битка – за свобода и правда.
А каква е връзката ти с Италия? Сестра ми живееше там. Всяко лято ходех за по няколко месеца – продавал съм цветя, работил съм във фабрика за дрехи. Бях много щастлив, че мога сам да изкарвам парите си. Най-голямата ми награда от онези години обаче беше, че успях да се възпитам в самостоятелност и отговорност, че практикувах италианския, който учех от малък на частни уроци. Най-ценния урок от Италия мога да формулирам така: във всяка криза се крие възможност, във всяко „не“ са закодирани множество положителни отговори.
С колко „не“-та се наложи да се пребориш в онзи период? Бях напуснал физически и психически България с надеждата да заживея и да уча в Италия. Но не получих нужните документи от местните власти. Често съм си мислил, че ако бях останал в Италия, щях да се загубя, може би безследно, сред 60-те милиона италианци и нямаше да постигна всичките си мечти. Сторих го тук, в родината си.
Нарекоха те българският Лий Чайлд. Сравнението направи Мирослав Майер за „Форбс България“, за което съм благодарен и безкрайно щастлив. Когато започнах да пиша първия си роман „Хранилка“, не съм си позволявал и да мечтая, че след втория „Ахимса“ мога да заслужа подобно признание. Знаем, че Лий Чайлд е от кралете на трилъра. Комплиментът е толкова значим, въпреки че в някаква степен ме ограничава жанрово. Гаранция е за качеството на книгата, а и привлича вниманието на читатели, които на първо четене не са почитатели на трилъра.
