Църквата като работно място
Дипломирайки се в Семинарията, Иван придобил право да участва в богослужението като четец и певец в църквата. Във всички църкви в София го е правил, а и навсякъде, където го канели. Спомня си как, за да отиде в Драгоман от Студентски град, ставал в 4, хващал първия автобус до Централна гара и влака в 6 часа, в 7 пристигал в градчето близо до границата със Сърбия. Имал време до 8 часа, когато трябвало да започне църковната служба. И какво да прави – мотаел се из центъра, чувствайки се като участник в каубойски филм. „Сякаш всеки момент щеше да се появи търкаляното от вятъра кълбо от тръни“, казва ми.
Докато следвал богословие, Иван работел не само като иподякон, а и на много други места. Като започнал да си купува техника, карал по няколко месеца на хляб и лютеница. Но наистина искал да спечели облога с брат си. Открил, че най-хубавите неща в София се виждат отвисоко – Иван твърди, че никога не е използвал дрон, камбанариите и покривите му осигурявали птичия поглед. Нито за миг не се замислил да следва нечии идеи и принципи във визуалното изкуство. Като Себастиано Салгадо, който започнал да снима на 23 години, когато жена му му подарила фотоапарат. Приятели на Иван настоявали да направи сейт, където да качва фотографиите си – те забелязали, че в тях има нещо.Така се получил „Заобичайте София“. А Иван две години захранвал следващия сайт „Етюдите на София“, без да се афишира като автор. Просто така, за да виждат хората красивото в града си. Да вдигнат поглед нагоре, да не се вторачват в грозното и нелепото. Защото, ако рече, той може да изкара и от Париж същите нелицеприятни гледки, каквито има и тук. Тях обаче повече хора ги изтъкват. Като един господин, дето, виждайки Иван да насочва обектива, му се развикал: „Ти за кого снимаш, бе! За „Етюдите на София ли!“
Освен София иподякон Шишиев снима и пътувайки по света. Започнал на автостоп по стъпките на Караваджо – Белгия, Англия, ферибота Дувър-Кале. Винаги е мечтал за далечни пътешествия, още откакто баща му му купил първата книга от поредицата „Опознай света с Уоли“. Тогава си бил счупил крака и трябвало 40 дни да пази леглото. Успял да се справи с трудната за едно дете задача, откривайки Египет с Уоли. А като се вдигнал отново на крака, така бил запален по четенето, че не усетил как натрупал библиотека от над 2000 тома. И ето една изненада – като върл фен на Тери Пратчет Иван започнал да съпровожда снимането и с писане. Така че в момента се подготвят за печат две негови книги. Едната, естествено, е „Етюдите на София“, другата… Другата е свързана с
любовната му история
Иван ми доверява, че ще се жени, толкова дълбока и здрава е връзката му с едно момиче, с което се запознали и поработили покрай „Етюдите…“. После открили, че са родени един за друг. Тя е Катерина, дъщеря на руснак и българка, родена е в Казахстан. Според Иван говори най-стария и автентичен български език и знае страшно много за киното на XX век. И още – носи спокойствие и уют, който самият той високо цени. Споделя с него страстта към пътуването. И благодарение на нея, на Кати, както я нарича, стигнал до Казахстан и Узбекистан, сбъднал бляна си за Самарканд и Бухара, стигнал до Хива, стъпил на дъното на Аралско море. Разбрал и защо са толкова лъжливи хората от Каракалпакстан. А като се върнали с приятелката му от Средна Азия, се заели да сбъдват една по една мечтите си – най-напред Крит, за да усетят духа на Никос Казандзакис, един от Светата троица на Иван, другите са Йордан Йовков и Иво Андрич.
Както сме се заприказвали за пътувания, свързани със снимане и писане, се сещам да върна Иван към богословието, нали това все пак е учил. Без да предположа, че пак ще поемем на път – той ми разказва за четирите поклоннически пътища, започващи от София, по които организира и води пътувания. За първите три можех и сама да се досетя – Долни Лозен и Лозенския манастир, Кремиковци и Кремиковския манастир, Банкя и Дивотинския манастир. Ала за четвъртия – никога! От София до Рилския манастир, 100 км пеша през нелек пресечен терен за шест дни, наричали го Малкото Камино.
А дали след шест години е успял да убеди брат си, че София е по-красива от Рим? „Не, каза ми, че моите снимки са хубави, но София е грозна.“ Колкото до съмненията ми, че Иван я разкрасява с фотошоп, неее, ползва само филтри. С фотошопа, обяснява ми, се обичали, но го мързяло да се възползва от услугите му. По-силен и забележим е ефектът от закачването на мартеници по статуите и паметниците в София – от три години Иван Шишиев го прави тайно през нощта срещу първи март, бои се, че може да го закопчаят за вандалство (?!). Макар че какво вандалство е да украсиш с бяло и червено пискюлче баща и син Славейкови на площада! Харесва ли ви Алеко Константинов с мартеница? На мен да. И ме кара да се усмихвам.
