Изабел Немечек разказва какво й нашепва глината

Всъщност винаги е обичала да рисува. В училище това бил любимият й предмет и учителките все вземали рисунките й, за да ги показват или да ги включват в малки изложби. Но преди десетина години, когато решила да школува умението и таланта си, усетила колко това й харесва и колко много й е липсвало. Без да го мисли и планира, си купила един ден глина и завъртяла мъничка принцеса, сега й изглежда доста недодялана. Първите си глинени кукли пекла при един съсед керамик. “Беше знак от Вселената това да имам пещ на една ръка разстояние”, казва замислено Изабел.

След доста проби и грешки напипала тайните на глината. И не я свъртало вече – започнала да вае медальони, осмелила се да ги нареди на сергия на морето. Изненадала се колко бързо ги разграбили. Видяла се с пари и си купила пещ. Следващото й увлечение от глина били малки къщички, после и по-големи, с прозорчета, през които да се провира светлината на чаени свещички. Дала простор на въображението си, изработвайки чудни кончета. Шарени. Волни. Приказни. Като сънищата й. И когато загубила работата си, вместо да се кахъри, се зарадвала, че ще има цялото време на света да прави своите глинени фигурки. Любими са й клоуните, ако случайно ви интересува. Към тях няма големи очаквания и позволяват да вихри въображението си.

Отначало изпитвала съмнения и страхове, споделяла ги в дневник. Не всички от семейството я подкрепяли, майка й и баща й, които винаги си представяли различно нейното бъдеще, някак почувствали обезценени своите усилия и амбиции за единствената си дъщеря. Но с течение на времето се убедили, че тя няма да се провали, че няма страшно. А тя самата добила кураж и увереност, когато, участвайки в коледния базар Hand Made в НДК, получила предложение да изработи серия ангелчета за галерия Ласкариди в Созопол и много къщички за друга галерия в Банско. Започнали да я намират в интернет и да й поръчват и индивидуални ценители на нейното изкуство, и собственици на магазинчета и галерии. Зад гърба й са вече две изложби в галерия “Париж” в София, експонатите от които са почти 100% откупени. А Немечек продължава. Твърди, че Творецът прави нещата през нея. В тях обаче има и частица от енергията и емоциите й, предавани на всеки, отнесъл у дома си неповторима фигурка от глина. Казвам неповторима, тъй като Изабел не използва калъпи и не повтаря нито един сюжет при героите си. Когато работи по поръчка, винаги си представя човека, за когото вае глинената приказка. Разказва ми как на два пъти се случило този, който си е харесал и поръчал нещо, да не дойде да си го вземе. Но точно тези фигурки, впоследствие изпратени на друг, или изчезвали и не стигали адресата, или се счупвали.

“Работата ми с глината е вид медитация – споделя Изабел. – Най-хубавото време, моят празник…” И за да не прекалява с дълго-предълго стоене в ателието, ходи на въздушна йога, кара колело или прави дълги преходи в планините. Оттам, от Рила и Пирин, но и от морските брегове понякога събира клонки, огладени парчета дърво, които влага в керамичните си скулптури.

        

Spread the love
Tags from the story
More from Ваня Шекерова
Филип Лхамсурен: Любовникът на пустинята и на джунглата
Фей Ли Пу и китайската кухня Връщайки се в София, младият Лхамсурен...
Read More
0 replies on “Изабел Немечек разказва какво й нашепва глината”