Изабела Господинова вместо метла язди „Харлей Дейвидсън”

Красива извън всякакви стереотипи и стандарти, тя е като Червения вятър на пустинята. Пише поезия и се подписва Изу. Прави най-невероятните бижута, за които фантазията ви не е достатъчно голяма. Трябва само да посетите ателието ѝ, за да си тръгнете я с някоя порцеланова чаша на врата, я с водосточна тръба, малък череп или пластмасово прасенце. Днес ви срещаме със съвременната магьосница, която почита Богинята Майка и черпи знания и любов от нея и от живота.

Тъмни видения

Започва да вижда и да усеща лоши неща и случки, свързани с нейни познати. Опитва се да намери решение, защото тези усещания я натоварват изключително много. Казва по заобиколен начин на свои приятели, че краят на техен близък или родител е скорошен. Съветва ги да намерят време и да постоят заедно, за да им дадат от своята енергия, а и да си кажат неизказани неща. С две думи – да се сбогуват, а не да чакат ненадейността. Все пак смъртта е неизбежна и не може да бъде предотвратена, но има начин да не тежи на никого.

Изабела не чува гласове, никой не ѝ говори или нашепва, нито вижда образи. Не може да си обясни как и защо знае неща, които в повечето случаи не я касаят. По-скоро служи за предавател, проводник или вестоносец. В един момент си мисли, че полудява и решава да търси книги по темата и да чете, за да види какво се случва с нея. Купува си няколко книги на английски от нидерландски и скандинавски автори. Те са основата на вещерството, както се казва. И четейки ги, осъзнава, че всичко ѝ звучи абсолютно познато – неща, които усеща или прави съзнателно или несъзнателно. Разбира, че от тези книги няма какво ново да научи, и се оставя на интуицията си.

Ако всеки човек има шесто чувство, то при нея е дванадесето. Знанието или по-скоро познанието идва мигновено. Без подготовки или гадаене. Просто знае. Предвиждайки лоши неща като смърт и болести, тя решава, че това е начин да бъдат предотвратени. Убедена е, че за всеки човек винаги има два пътя. Като си поел по единия, винаги можеш да минеш на другия и някои събития да бъдат променени или избегнати.

Олтарът

На двора на семейната къща на Изабела растяла огромна красива елха, която принудително и без нейно съгласие отрязват, понеже тръгнала да се накланя. Тя е абсолютно против, удря го на молби и рев, но нищо не помага. Отрязват я. Изи успява да запази само дънера. Впоследствие той се покрива с дебел слой смола. Прави го свой олтар и никой повече не го докосва. С времето се покрива с мъх и става невероятно красив. „Хора като мен трябва да имат олтар“, казва Изи, която почита Богинята Майка. Майката природа е най-святото нещо за нея и смята, че в четирите основни религии тя съществува, както при нас, християните – Дева Мария.

Най-важното в един ритуал е сърцето и душата, с които заставаш пред олтара. Вещите са само за да се материализират чувствата. Изи има различни инструменти, които трябва да са подредени по определен начин. Свещи, чийто цвят в различните случаи е различен. “Бяла, черна, синя и червена. Синята е за здраве, червената за любов, черната за лоши магии, които да се премахнат, бялата е за любов и здраве – тя обобщава всичко.”

Амулети и талисмани

Изабела изработва талисмани и те вършат своята работа безотказно. Прави амулети и за някаква цел, която някой иска да постигне. Но след като човек си свърши работата или му се отключи късметът, амулетът трябва да ѝ бъде върнат и унищожен. А талисманите за здраве трябва да бъдат плътно носени първите месеци, след това да се сложат под възглавницата.

Щастлива е, че нейните хора вкъщи ѝ вярват. „Ако те не ми вярваха, това щеше да ме размаже. Но децата и съпругът ми вярват. Той наскоро беше много болен и след като обикаляхме по лекари и не помагаше, реших и аз нещо да направя. А това, че той се съгласи да участва в определен ритуал и изтърпя и даде всичко от себе си, ме зарадва и ме направи по-силна в самия ритуал – споделя Изабела. Магията е вид енергия. За да накараш човека, за който е тази магия, да участва, той трябва също да отключи енергия в себе си – казва Изи и добавя: – Хората, докато не пипнат, не помиришат, не видят с очите си, трудно се ангажират за такова нещо. Така че самият ритуал за една добра магия с положителен ефект трябва да бъде визуализиран.“

Ритуалите си ги измисля сама и не следва никакви правила. Преди ритуал няколко дни не се храни, за да се пречисти. След ритуал ден-два е изтощена психически и физически. Зарежда се с оттегляне. Трябва да е абсолютно сама. Последното ѝ усамотяване е траяло три седмици.

Помага на много хора, без да ги брои. Включително и на деца, които сънуват кошмари и се стряскат. Достатъчно е да направи един от нейните прекрасни капани за сънища и всичко се успокоява като с магическа пръчка. Първия капан прави за внучката си Ема и когато майка ѝ го закачва над леглото на детето, на следващия ден момиченцето се обажда на баба си и казва: „Бети, да знаеш, капанът работи!“

Изабела не взима пари за нищо, което прави, убедена, че ако вземе, то няма да работи. Единственото, на което се надява като благодарност от хората, на които е помогнала, е те да върнат доброто на други нуждаещи се. Единственото, от което има нужда, е любов. Според Изи хората могат да си предават положителни енергии дори и през стените. Достатъчно е да си наблизо и да мислиш за човека, да му предаваш цялата си положителна енергия, за да преодолее изпитанието.

Spread the love
Публикувано от
Още от Вида Пиронкова

Папи Ханс: Защо съм известен? Защото съм различен

Повечето интелигентни хора, които познавам, живеят неосъзнат живот. Мислят в тесни коридори....
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ