Как да живеем според принципите на dolce far niente
Италианците са го измислили, но според мен всички нации имат своите начини да изпускат парата и да изпитват удоволствие от живота, нещо равносилно на това, което в Ориента наричат кеф, а в англоговорещия свят – easy living. След датската хюга и японския икигай се появи скандинавският никсен. Но за италианците наистина dolce far niente не е модерно течение, а основополагащ житейски принцип, начин на живот. И една от причините Италия да е една от страните с най-много дълголетници.
Какво е все пак това изкуство на нищоправенето, кодирано в гените на обитателите на Ботуша? Заема се да го обясни и да го систематизира като сбор от правила за живеене Софи Минчили в книгата си. Любопитно е, че в нейните вени не тече само италианска кръв – майка й е американка, а баща й кореняк римлянин. С диплома от Лондонския колеж по комуникации Минчили изследва и описва начина на живот на сънародниците си, фокусирайки вниманието си върху важните за тях неща. А те са на практика трите кита, на които се крепи dolce far niente – храната, семейството и приятелите и свободното време, обикновени неща, но източник на радост и удоволствие. Каквото впрочем италианците умеят да си доставят и с пазаруването, и с пиенето на кафе, и с обикновеното бъбрене с роднини и съседи, въобще с всички рутинни дейности, смятани от мнозина за банални и досадни.
Софи Минчили ни кара да се замислим по колко пъти на ден говорим, макар и само по телефона, с майките си, колко пъти навестяваме бабите и дядовците си. Колко време отделяме за обяд, но не пред монитора, а в бар, чийто съдържател смятаме едва ли не за член на семейството си. Колко недели в месеца събираме около трапезата фамилията заедно с децата. Въобще колко пъти сме се опитвали да забавим темпото… Защото да не правиш нищо не означава да не правиш нищо, а да правиш всичко в малко по-бавен ритъм, обръщайки внимание на малките прекрасни неща, които ни заобикалят и от които можеш да извлечеш физическо и духовно удоволствие, просто да живееш в настоящето. Без да мислиш за това, което е било вчера, без да планираш какво ще направиш или ще кажеш утре.
Без чувство за вина, че правиш нещо за себе си – да изпиеш чаша кафе или аперитив с приятелка, вместо да изчистиш къщата, да излезеш на бавна разходка след вечеря, вместо да отговаряш на имейли от бюрото си. Без страх от рутината – в крайна сметка тя снема нивото на тревожност и страх от неизвестността. Какво лошо има в това всеки ден да пиете кафето си на едно и също място, да хапвате паста всеки четвъртък и да се наслаждавате на десет минути слънце в кварталната градинка всеки ден? С доверие и щедрост към близките и приятелите, отношенията с които се изграждат и се поддържат цял живот. Споделяйте храната си, превръщайки я в източник на удоволствие, съветва Минчили. Ако я приготвяте сами, и това е неземно щастие, не е задължително да е само паста или повече паста. В книгата си, която се чете леко и приятно, тя прилага и няколко рецепти – за прословутия неделен доматен сос, за карбонара и аматричана, за фритата от тиквички или просто да добро кафе. И като доказателство, че не само храната е източник на удоволствие, допълва списъка с петте топплажове в Италия, с няколко рецепти за аперитиви, в които основен е горчивият вкус, смятан от италианците за стимулатор на доброто храносмилане. Както и на няколко филма – стари, но златни, с помощта на които не само ще се забавлявате, а и ще опознаете Италия и нейната култура. Започнете с “Крадци на велосипеди” на Виторио до Сика, изгледайте “Рим” на Федерико Фелини, както и “Пощальонът” на Майкъл Радфор и Масимо Троизи, съветва Минчили. А ние продължаваме с избора на Зорница Аспарухова.
Dolce far niente
Френска комедия от 1998 година, снимана в Италия. Отговарящ напълно на популярния израз, този филм изобразява двете години, които младият френски писател Стендал прекарва в Италия. Тогава все още неизвестен и носещ истинското си име Анри Бел, живее като скитник, търсейки своя път. В тези две години той се среща с известния италиански композитор Джоакино Росини и се влюбва в младата вдовица Джузепина. Dolce far niente, точно както името му предполата, е история за любовта, предателството и един хитър и забавен анализ на начина, по който умовете и душите на двата пола работят.
„Сладък живот” на Федерико Фелини
Тричасовата антология разказва няколко истории, в които в типичния стил на Фелини се преплитат метафори, съновидения и реални ситуации. Може би най-известната сцена е тази на Анита Екберг в ролята на актрисата Силвия, която се къпе във Fontana di Trevi късно през нощта.
„Градът на жените” на Федерико Фелини
Какво ще се случи, ако един мъж попадне на място, управлявано и обитавано само от жени? Италианският майстор разгръща тази идея в двучасово пищно приключение с разврат и женски форми. На фона на характерната комбинация от съновидения, скандални и артистични образи, Марчело Мастрояни влиза в образа на Снапораз – човек, който пътува през мъжкото и женското пространство към конфронтация със собственото си отношение към жените и съпругата си.
„Великата красота” на Паоло Сорентино
Сорентино е известен италиански режисьор със силен афинитет към творчеството на Фелини. „Великата красота“ печели „Златен глобус“ и „Оскар“ и прави Сорентино международно известен. Главният герой е Джеп Гамбардела, дошъл за първи път в Рим, когато е бил на 26 години, и написал първия си роман „Човешкият апарат“ именно тук. Оттогава е минало много време и Гамбардела не е създал нищо друго освен статии и интервюта с претенциозни артисти. След парти за 65-ия му рожден ден, което завършва с неочаквана новина, свързана с неговото минало, Джеп усеща неудовлетвореност от начина си на живот, поглеждайки по нов начин на средата и на себе си.
„Римска ваканция”
Действието се развива в един прелестен летен ден. Годината е 1953-та, градът е Рим. Грегъри Пек е млад журналист, който случайно попада на упоената принцеса Ан на площад „Ди Треви” и в това вижда невероятна възможност да напише ексклузивен материал за нея и за ежедневието й. Тя пък си въобразява, че той не знае коя е, и ще прекарат един спокоен ден във Вечния град. Не се получава точно така, но филмът е една от най-прекрасните романтични истории от миналия век… Номиниран е за 10 Оскара, печели 3 – единият за Одри Хепбърн, принцесата.
