Елза Скиапарели, прословутата съперничка на Шанел и привърженичка на съждението, че модата и изкуството са неразривно свързани, не успява да затвърди името си като дизайнер след Втората световна война. Може би, без да знае, косвено завещава кредото си на младия Ив Сен Лоран, който ще довърши мисията ѝ и завинаги ще постави знак за равенство между изкуството и модата.
Вече придобил увереност след работата си за Dior, 25-годишният дизайнер отваря собствен магазин за висша мода през 1961-ва с бизнесмена и негов приятел Пиер Берже. Година по-късно Лоран показва дебютното си ревю. По повод 60-годишнината от това събитие поставят негови творения редом с някои от картините, които ги вдъхновяват. Изложбата Yves Saint Laurent at the Museums ще остане до 15 май в Лувъра, Орсе, центъра „Помпиду”, Парижкия музей на модерното изкуство, Музея на Пикасо, както и този на Ив Сен Лоран, намиращ се на брега срещу Айфеловата кула.
ИВ СЕН ЛОРАН ОБОЖАВА ИЗКУСТВО
Освен че често посещава музеи и галерии, в дома си на улица „Де Бабилон” в Париж има картини навсякъде, както и огромна библиотека. Обича да чете за различни цивилизации – голям е интересът му към азиатската култура (най-вече монголската и индийската), както и към африканската. Но освен до Мароко, където днес има негов музей, Лоран не обича да пътува. Прави го само с въображението си, а то го откарва далеч. През 1967-а, година след прословутата попарт колекция, той посвещава нова на африканската култура. В центъра „Помпиду” можете да видите палто от червена рафия и дървени мъниста – препратка към облеклото на етническата група догон в Западна Африка. А черната рокля с конусовидни чашки и бродирана с пластмасови мъниста напомня както на тоалетите, които Жан Пол Готие ще създаде по-късно, така и на творбите на швейцарския скулптор Алберто Джакомети.
Снимка: Ерик Кох
ЛОРАН и СЕКСУАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Но както се прехласва по древни цивилизации и африкански племена, европейската история и култура му е не по-малко интересна. Кубизмът, абстракционизмът и минимализмът го вълнуват. Може би не най-красивата, но най-известната му рокля, посветена на Мондриановата „Композиция в червено, синьо и жълто“, е направена от вълнено жарсе в екрю, украсена с правоъгълници в трите основни цветове. А една от знаменитите черни линии е поставена в най-широката част на ханша съвсем умишлено, за да го подчертае. Също като абстрактните творби на датския художник кройките от колекцията от 1965 г. са семпли, с ярки цветове и напълно в унисон с вече царуващата минипола, наложена от Мери Куант през 1962-ра в Англия и през 1965-а от Андре Куреж във Франция.Това е ерата на младежката култура и сексуалната революция (контрацептивите вече са в експлоатация), която предвещава събитията от май ’68 и още по-либералния начин на живот. Лоран определено е от хората, отворени към нови идеи, затова харесва оригиналната за времето си идея на Пийт Мондриан да използва само основни цветове в комбинация с черно и сиво. Нидерландският художник нарича това „изчистване“ на графиката (неопластицизъм), а Лоран опростява и също „изчиства“ силуета от всичко излишно – пищна пола, ръкави и подчертана талия. За дизайнера е крайно време модата да се отърве от всичко ограничаващо движението. И така от двуизмерните картини на Мондриан той създава също толкова въздействащо триизмерно изкуство, което може да бъде носено. Роджър Вивие пък прави обувките, измислени от Лоран, които да бъдат съчетани с роклите. Те са черни с голяма катарама в златно или сребърно и по-късно са носени от самата Катрин Деньов в Belle de Jour.
Съвсем предвидимо Лоран не е последният дизайнер, посегнал към минималистичните творби на холандския художник. Питър Роземейер, също нидерландец, се вдъхновява от сънародника си през 80-те, а Франческо Мария Бандини посвещава колекция на неопластицизма през 1991-ва. По-късно Кристиан Лубутен създава обувката Mondriana (2007). Колекцията висша мода за пролет-лято 1980, както и лятната колекция pret-a-porter на Ив Сен Лоран отново съдържат заемки от емблематичните платна на холандеца.
„Смятам, че работата на един кутюрие до голяма степен съвпада с тази на художниците“, казва веднъж Лоран. Колекцията му от 1966 г. е посветена на попарта и идва напълно естествено след Мондриановата му фаза от предходната година. Използва творци като Веселман и Рой Лихтенщайн за вдъхновение. „Всичките ми рокли са обсипани с пейзажи, луни и слънчева светлина. Как да устоя на попарта, на изкуството, описващо младостта ми!“
