От „Ана Каренина” и „Изкупление” до „Дама, поп, асо, шпионин” и последното ѝ творение – пищното великолепие на „Брулени хълмове”, дизайнерката на филмови костюми прави нов вид естетика
Текст / Зорница Аспарухова & Ина Иванова
Фотография / Getty Images, Warner Bros. Pictures
Костюмите на Жаклин Дюран, носителката на две награди „Оскар“ в категорията, винаги са будили възхищение. Така и сега – в „Брулени хълмове“ на Емералд Фенел, предизвикаха шум и дискусии.
„С припокривания и повторна употреба създадохме между 45 и 50 костюма само за Кати“, казва Жаклин Дюран. По думите ѝ Фенел е работила близо година по „Брулени хълмове“, преди двете да говорят за костюмите. „Референциите варираха от елизабетинската епоха до джорджианската и викторианската ера, от платната на стари майстори и исторически облекла до изображения на костюми от епохата във филми от ХХ век и по-съвременна мода. Предизвикателството беше всичко това да се оформи във визии, разказващи историята, която Емералд си представяше.“
В света на киното Жаклин Дюран е определяна като Джон Галиано на филмовия костюм. В нейния муудборд за „Брулени хълмове“ съжителстват емблематични творения на Thierry Mugler и Alexander McQueen, както и корица на стар немски Vogue, откъдето ни гледа девойка, облечена като баварска млекарка. Именно от тук е заимстван тоалетът на младата Кати, облегната на прозореца.
Историческите филми за джорджианската епоха (периодът във Великобритания до 1837 г., който носи името на четирима крале с името Джордж – б.а.) рядко се отличават с дръзки костюми. Особено онези, чието действие се развива сред английските мочурища, където практичността доминира над експресията.
В адаптацията на Питър Космински от 1992 г. с Жулиет Бинош и Рейф Файнс костюмите стъпват върху модата от средата на XVIII век, но с лек френски привкус (емблематичната синя рокля на Бинош е вдъхновена от т.нар. robe à la française – б.а.). А телевизионната версия от 2009 г. с Том Харди и Шарлот Райли също спазва историческия силует, макар и с лека романтична нотка. За най-сурова и достоверна откъм костюми се смята интерпретацията на Андреа Арнолд от 2011 г. с Кая Скоделарио и Джеймс Хаусън.
Но Фенел и Дюран не търсят буквалност, а емоционално въздействие. Дизайнерката използва силуета на епохата само като скеле, върху което да нарисува собствената си фантазия. „Костюмите изобщо не представят конкретен момент във времето – просто избираме изображения или стилове, които ни харесват за всеки персонаж,“ разкрива тя.
Когато Кати Ърншоу (Марго Роби) се появява на екрана, тя буквално разсича сивия пейзаж. Палитрата от рубинено и бордо е агресивен контрапункт на разпадащата се ферма и калните хълмове. Налице са
корсети, но с модерна кройка
камбановидни поли, но от съвременни материи. Филмът е пребогат на дрехи, твърде характерни, за да бъдат исторически акуратни. Именно това ги прави толкова въздействащи. Сцената със закланото прасе, чиято кръв се просмуква в бялата пола на Кати, по-късно вдъхновява Даниел Роузбъри от Schiaparelli да създаде роклята за холивудската премиера на филма.
С влизането на Кати в заможното семейство Линтън стайлингът ѝ се хиперболизира. Гардеробът ѝ се превръща в бунт срещу социалната рамка. Референциите варират от портретите на немския художник Франц Ксавер Винтерхалтер до холивудски икони като Вивиан Лий и Лана Търнър, пречупени през архивите на McQueen и Mugler. Тези анахронизми не са грешка, а доказателство за една токсична любов и разпадаща се психика.
„Брулени хълмове“ е история за емоционални травми и обсесии, в която английското благоприличие би изглеждало твърде възпитано. Затова Дюран инжектира смела доза модерност. Черният кожен корсет, за чиито връзки героят на Елорди направо вдига Катрин (Роби) във въздуха, предизвиква първичен импулс у зрителя. Това е и емблематичната сцена, която насочва траекторията на сюжета към катастрофа.
Сватбената ѝ рокля за венчавката с Едгар е хибрид между викторианска строгост и 50-тарски обем – неслучайно американецът Чарлз Джеймс е сред дизайнерите, с които Дюран си подсказва. А фактът, че моделът е в нетипично бял цвят (възприет като канон за сватбените рокли едва след женитбата на кралица Виктория няколко десетилетия по-късно – б.а.), прави решението ѝ още по-провокативно. Жаклин облича Катрин Линтън в
обемни бални рокли с преувеличени ръкави
слага ѝ бижута на Chanel и кристални тиари, които приличат повече на окови, отколкото на украшения. Дизайнерката борави само с три цвята. Използва червеното за сцените, в които Кати е в разцвета на силите си, черното за най-жестоките ѝ моменти, а бялото – не като символ на невинност, а на изтощение.
Ключов аксесоар са малките червени слънчеви очила ала Елтън Джон, които придават почти карикатурна нотка на новия живот на Кати – съзнателна еклектика, напомняща за „Мария Антоанета“ на София Копола. А прическите ѝ заслужават статия сами по себе си.
В новия си дом героинята на Роби е третирана като кукла. За първата брачна нощ с Едгар тя се появява в рокля с волани от органза с холографски ефект. Дюран споделя пред Vogue, че отправна точка за тоалета е била снимка от 50-те години на жена, увита в целофан и панделка. „Кати изглежда като подарък в сватбената си нощ – тя превръща самата себе си в предмет“, разказва дизайнерката.
Визуалният пик в гардероба ѝ е яркочервената пола от ултралъскава, почти пластмасова органза. Не по-малко впечатляваща е синьо-черната рокля, чиято материя предизвикателно наподобява латекс. Тя е създадена специално за сцените на лунна светлина. Макар материята да е напълно модерна, тя следва викторианския силует, отразявайки осветлението така, сякаш самата героиня е източник на сияние.
Дори когато Дюран се обляга на исторически достоверен източник (като швейцарския селски костюм от XIX век, вдъхновен от живописно платно на Винтерхалтер), тя го прави заради усещането, което картината създава. Контрастът между черното и бялото, между ограничаващия дишането корсаж и ефирната пола е метафора за вътрешното състояние на Кати.
Когато се завръща в стария си дом, за да види баща си, госпожа Линтън е обвита в алена кадифена пелерина върху сребриста рокля, тя вече не принадлежи никъде. А пластмасовият блясък на материите още повече дистанцира зрителя от нейната вътрешна агония.
Трансформацията на Хийтклиф е не по-малко красноречива. Нов костюм, златна обеца, пръстен на кутрето – безпогрешни маркери за социално издигане. Но разкопчаните бели ризи напомнят за неукротимия романтичен герой. Докато Кати е сън от цветове и материи, Хийтклиф остава
закотвен в по-мрачна Байронова естетика
Дългите черни куртки и класическите бели ризи подчертават неговия героичен, но и разрушителен силует.
В този захаросан затвор откриваме и Изабела Линтън (Алисън Оливър) – стилистичната антитеза на Кати. Докато гардеробът на Роби е бунт, този на Оливър е хиперболизирана наивност: тя е опакована в пастелни цветове, дантели и панделки, вдъхновени от 60-те години на XIX в. Нейната визия е едновременно инфантилна и сложна – визуално превъплъщение на жена, която прекарва дните си в изкривените си представи, докато емоционалният свят около нея се разпада.
Както казва самата Фенел: „Не правя просто адаптация на „Брулени хълмове“. Правя версията, която помня от първия си прочит“. А в паметта ни страстта винаги е с няколко тона по-наситена, отколкото в реалността.
