Жаклин Дочева разказва, че като дете е срамежлива и мълчалива. Силно се оживява, когато със сестра ѝ Мария правят концерти пред родната им къща в Трявна, изпълняват хитове на Веселин Маринов и разиграват сцени от филми. Много си падат по латиноамериканските сапунки и си разпределят героините им. Двете редовно прибират и обгрижват котките в махалата. Вярват в доброто и до днес, и сега са готови да напишат писмо до Дядо Коледа.
Семейството се мести първо във Велико Търново, после в София. И в старата, и в новата столица някои от съучениците ѝ с типичната жестокост на децата обиждат Жаклин на „селянка“. Тя така се фрустрира, че не иска да общува дори с роднини. Отърсва се от комплексите си, когато влиза в актьорските школи, където ментор ѝ е Славчо Пеев.
„Осъзнах, че това, което не харесвам у себе си, може да бъде използвано на сцената“, връща лентата тя. Някъде тогава спира да се подценява. Плътно до нея е винаги Мария, с три години по-голяма, макар да изглеждат като близначки. Днес тя е позната на меломаните като Миа Ди, чудесна певица на автентичен фолклор в интересни аранжименти.
Жаклин два пъти кандидатства в НАТФИЗ и два пъти я късат. Не желае да зависи от колелото на късмета и отива на изпитите в Театралния колеж „Любен Гройс“. Приемат я веднага. И досега е благодарна на преподавателката си по сценична реч в колежа, която я учи да говори правилно, да се чува, да работи упорито по дикцията и артикулацията – два от сериозните проблеми по родните сцени. Не съжалява, че няма диплома от академията. Но има точна формулировка за вечното делене в съсловието – за нея
няма завършили и незавършили НАТФИЗ, а можещи и лъжци
За кратко пробва да пробие в Норвегия, но се прибира. Чувства се толкова изгубена, че решава да експериментира извън професията с конкурс за стюардеси. Там успява, но тъкмо да си стегне куфарите, ѝ се обаждат, че ще я назначат в театъра на Търговище. И вместо да обиколи света в красива униформа, потъва в дълбоката родна провинция, за да заиграе в класиката – „Албена“, „Вампир“, „Железният светилник“. „Защото да си на сцената не е суета, това е професията – да бъдем забелязвани и харесвани“, е философията на Жаклин. Според нея изкуството винаги напомня колко изумителен е животът, то променя, прави хората по-проницателни и рефлективни. Но трудно се помирява с факта, че някои зрители продължават да задават въпроса дали представлението не е „тежко“, убедени, че влизат в театъра да се разтушат, да избягат от реалността, но и да се опазят от прекалено силни емоции, провокиращи катарзис. Забелязва го, когато с Диа Мантова играят в „Мамо?“ в център „Дерида“ – интерактивния авторски спектакъл на Яна Титова, изследващ сложната връзка между майки и дъщери. Във фокуса му са родителството, женската идентичност и адаптацията към истеричното всекидневие през различните гледни точки, в чието търсене екипът въвлича и публиката, използвайки жанра на токшоу в сутрешен блок на ефирна телевизия. Посланията се базират върху емоциите на група млади, но вече зрели жени, отдадени на зачеването, износването, раждането и отглеждането на бебе. Жаклин толкова рови в себе си в името на ролята, че предлага на Яна собствени текстове. Винаги е
готова да е съавтор
Ако има конкретна и ясна амбиция като актриса, е всеки път да бъде различна дори ако трябва да се откаже от постигнатото в предишния образ. Стреми се към дистанция от клишета и предизвестени модели. Дава от „аз“-а си на персонажите, за да няма „правене“, да има лекота, когато съумее да изхвърли максимализма от главата си и се освободи от напрежението.
За Жаклин е от значение как живее артистът. Досадна ѝ е стигмата, че човекът на изкуството едва ли не трябва да страда и да е в криза, за да постига органичност. А дали самата тя ще превърти амплоато от екрана, или режисьорите в киното ще продължават да я виждат като ексцентрична и дори леко откачена, предстои да видим.
Жаклин Дочева често може да бъде видяна без грим. Вярна е на фитнеса, плуването и кикбокса, докато открива йогата. Прави любимите си упражнения дори на снимачната площадка – навежда се напред, за да повиси като „прани гащи“, и издава силен звук. В началото се чуди дали въобще може да постигне нещо, но продължава, защото интуитивно усеща, че е важно за характера ѝ. В йогата разбира, че всичко е баланс между тялото и ума. И спира да се измъчва с изчисляване на калории, макар че след напълняването за Светлана в „Диада“ взема ефективни мерки, за да върне стройния си силует. А и на съкровено събитие през 2023 г. трябва да блесне в бяла булчинска рокля.
Стефан, с когото откриват
житейската и любовната хармония
ѝ прави предложение на романтично пътешествие из Испания. Двамата често пътуват, особено във времето, в което той живее в Германия. Нямат съмнения, разстоянията не ги плашат. Вдигат сватба в горска резиденция край Габрово само с най-близките си хора. Дъщеричката им Нора я променя – Жаклин по-добре разбира себе си, майка си, свекърва си. Радостта е огромна, но страховете стават повече.
