Срещаме ви със световноизвестния създател на стреч кожата, който взима най-благородния и стар материал в историята на облеклото и завинаги го откъсва от суровия мъжки свят
Днес виждаме кожата в най-различни превъплъщения: на прелъстителка, облякла прилепнала кожена пола с дълбока цепка, разкриваща бедрото; на силна жена, сякаш извадена от кадър на Хелмут Нютън, с кожен костюм от две части с ясно изразени рамене и широк панталон; на непокорно момиче ала Лара Крофт с кожен бомбър… Но преди Жан-Клод Житроа да стъпи на модната сцена, този материал все още е символ на бунт и мъжественост, запазен за лошите момчета. Днес благодарение на неговото въображение и революционен подход кожата е инструмент на метаморфоза, който позволява на жените да разкрият своето алтер его, излъчвайки сила и увереност и оставяйки своята същност да заблести.
Натискам бутон с числото пет в асансьора на типична парижка сграда, намираща се на един хвърлей от Елисейския дворец. Подобно на „Закуска в Тифани“ глъч се чува още от стълбите. Отваря се красива двойна врата, боядисана в петроленозелено, и пред мен се разкрива шоурумът на прочутия бранд за кожени облекла, любими и на самата Брижит Макрон не само заради непосредствената близост на бутика.
В сравнително малкото, но уютно пространство е разположена най-новата колекция на модна къща Jitrois. На пръв поглед леко разностилна, тя дава нова посока на архивите, тези скрити в хранилището на бранда чудеса, и нашепва тайните, които предстои да бъдат разказани. Вталени минирокли за
СЪВРЕМЕННАТА FEMME FATALE
дръзки кожени якета за допълване на всеки предизвикателен аутфит, впечатляващи вечерни рокли, третиращи кожата като коприна, и личният ми фаворит – тактилен сет от кроп топ и късо яке, сътворен от десетки тънки лентички кожа, зашити по диагонал и заформящи драматична плетеница, предвидимо съчетана с широк кожен панталон. Вдъхновението за сезон SS25 идва от неотдавна публикувания мемоар на Житроа със закачливото заглавие „Кожата ми помни“. Колекцията задълбава върху трансформиращата сила на облеклото и гледа на него като вид ролева игра – ключова идея за творческата визия на 80-годишния французин.
Подобно на повечето модни дизайнери страстта към творене се появява още в детството на Жан-Клод. Професионалната му биография обаче стартира в съвсем друго поприще – това на детски психотерапевт. През 70-те е директор на Института за психомоторна рехабилитация към Медицинския факултет в Ница и разработва иновативните за времето си психодраматични техники и терапия чрез дрехи. За да помогне на децата, за които се грижи, да възвърнат увереността си, той създава „терапевтични“ костюми от хартия.
Разговарям с Жан-Клод в шоурума на едноименната му марка в Париж
След като се е съгласил да му задам няколко въпроса, двамата сядаме на облегалката на бял диван в шоурума му, макар Девата у мен да се бунтува срещу стъпването с обувки върху меката мебел. Житроа ми разказва как създава първата си псевдодреха за едно младо момиче с проблеми в утвърждаването на своята женственост. „Взех черна хартия, каквато ползват децата в училище, и я трансформирах в яке. Казах му, докато я носи, да си представя, че е жена сатанистка, която ще вземе със себе си останалите деца и ще ги води на церемония“, споделя дизайнерът. Изведнъж става от диванчето и ме води при един от тоалетите от новата колекция, поставен на шивашки манекен с брандирано логото на марката. Минирокля от кожа, която едва забелязвам заради сребристото кожено яке, с което е съчетана. Якето има оскъдна дължина, стигаща едва до бюста, множество прорези по цялата повърхност и типичен за 80-те обем при раменете. Жан-Клод ми показва как този дизайн идва тъкмо от първата му дреха от хартия. „Просто сега е направен от кожа. Може да видите каква сила дава такова облекло – изяснява той с усмивка. – Тогава осъзнах какво може да бъде въздействието на кожените дрехи. Този материал кара хората да се чувстват едновременно защитени и смели: да блестят, да се изразяват по-свободно и да бъдат такива, каквито искат.“
Като бивш психотерапевт Жан-Клод е запленен от силата на дрехите да стимулират себеизразяване и да подхранват самочувствието. Затова творческият му екип създава визии, които да насърчават всеки да открие и да изрази своето вътрешно Аз чрез облеклото. „За новата колекция се върнахме към архивите от преди 20 години – разказва дизайнерът. – Така през старото се роди нещо ново. Направихме го, защото по-младите членове на екипа ни бяха очаровани от тях. Аз бях скептичен, казах им, че това са просто куп стари неща. Но те казаха: „Не, не, не, искаме да ги върнем такива, каквито са, и ще ги адаптираме към концепцията ни за новата колекция.“ А модната къща определено е оставила следа през годините.
Житроа и първата дама на Франция, Бриджит Макрон
Фотография / Corbis/Corbis via Getty Images
В началото на 70-те Житроа напуска света на психологията и съдбата преплита пътя му с този на най-малката дъщеря на Грейс Кели и принц Рение III – Стефани дьо Монако. Това води до откриването на първия му бутик в Ница през 1976-а. Воден от артистичната си визия и вдъхновен от елегантността на елита на Монако, моделиерът бързо получава признание за своите изящни кожени творения. През 1983 г. открива емблематичния си бутик на улица Faubourg Saint Honoré, разположен на същото място и днес, и се превръща в абсолютен символ на кожената мода.
Житроа има смелостта и въображението да скъса със старото определение за кожа. Безмилостно я сваля от гърбовете на лошите момчета и не само я прави носима за жените, а я трансформира така, че да им служи като средство за освобождаване и себеутвърждаване. „Затова я боядисвах в ярки цветове и я използвах за вечерни облекла за всички, които искаха да бъдат някого“, казва той.
Кожата извървява дълъг път от годините, когато Житроа прави своя пробив. „Когато бях тийнейджър, тя се асоциираше със страх, с бунтарство (Жан-Клод е едва на 23, когато настъпва Лятото на любовта (1967), наред със сексуалната революция и новата сарториална свобода – бел.авт.) Този период беше толкова красив и изпълнен с удоволствие, а с това дойде и нов начин на обличане и възможността да се носи кожа. През 80-те жените станаха наистина по-силни не само сексуално. Телата бяха подчертани, чертите на лицето – преувеличени, раменете – разширени, а талията – стеснена. Това не бяха жени, които искат да са мъже, а жени, които искат да завладеят света.“
Надали ще е изненада, ако кажа, че Житроа би дал мило и драго да изживее още веднъж епохата на 80-те. Но макар да е невъзможно да се върне в тези либерални времена, той прави най-доброто, на което е способен – да ни ги припомня. „Това, на което можем да се научим от онези години, е свободата: индивидуална, творческа, сексуална.“
Голямото му откритие идва през 90-те и му помага да осъществи теорията си, прокраднала се още преди началото на знаменитата му кариера. Въвежда разтегателната кожа, прилепваща по телата на жените като втора кожа. Тя не само изглежда добре, но е и изключително удобна. С настъпването на новото хилядолетие обаче популярността ѝ скача и тя става все по-масово използвана от редица дизайнери. Но това мотивира Жан-Клод да тласка работата си в нови посоки.
Житроа не престава да размишлява върху терапевтичната сила на изкуството да се обличаш и това личи и от най-новата колекция. Подтиква ни към една по-идеализирана версия на самите нас. Става дума за алтер егото – видоизменена версия на човека, която пуска най-добрата ти версия на свобода. Като дизайнер и психотерапевт моделиерът ни дава необходимите инструменти
ДА ПРОЕКТИРАМЕ СВОЕТО АЛТЕР ЕГО
Така кожата на Житроа е минала през гардеробите на знаменитости от ранга на Брижит Бардо и Елизабет Тейлър, на Елтън Джон, Шер, Йоко Оно и Стефани дьо Монако, както и на FKA Twigs, Christine and the Queens, Бионсе и Рита Ора. Наскоро тоалет на френския бранд се появи и на малкия екран. В еп. 7 от четвъртия сезон на сериала „Емили в Париж“ Лили Колинс облича футуристичен аутфит на Jitrois, състоящ се от късо червено кожено яке и втален гащеризон.
Ашли Парк и Лили Колинс в „Емили в Париж”
Вярно, звездният списък е дълъг, но тайната на дизайнера, чиято визия така добре пасва на хора с толкова разнопосочни стилове, без да я губи по веригата, е следната: „Внимателно се вслушвах в техните желания, в най-екзотичните им фантазии. Успях да ги преведа на езика на модата и създадох тяхна втора кожа, с която не оставят нищо скрито пред света, въпреки че са напълно облечени“, искрен е дизайнерът.
ПЪРВАТА „ЖЕРТВА” НА ТВОРЧЕСКИЯ МУ ПОРИВ
е гюдерия от кожа, с която баща му мие колата си. „Беше бежова, но аз я боядисах синя във ваната с топчета за пейнтбол – спомня си Жан-Клод. – На следващия ден посиня. Напомни ми за Сен Тропе, синьото, морето… Беше достатъчно голяма, за да я разрежа на две, да я вържа на два възела и да ги съединя с въже. Получи се интересна рокля, която едно младо момиче облече и плува с нея в морето, където цветът на кожата се промени отново, беше невероятно!“
Причината за този необичаен експеримент се крие някъде в следния детски спомен: „Баща ми беше пилот във френските военновъздушни сили. Като малък бях обсебен от коженото му яке, очарован от материала, от който е изработено. Но не ми беше позволено да го докосвам, тъй като беше покрито с медали – споделя той. – Признавам, че в момента, в който татко излезеше, веднага го обличах и се правех на пилот, качен на една метла. Предполагам, че това беше първото ми прегрешение, което остана моята Прустова мадлена: кожата напомня за детските ми спомени, затова оттогава не съм спрял да играя със заветния материал.“
