Жеко Митев: Искам да съм непрестанно обладаван от Божия дух

В момента, в който го видях, скочих на крака и може би съм плакал два часа. Потресен. Разбрах всичко. Около две седмици попивах това странно състояние и после с типичния си „овенски“ ентусиазъм запретнах ръкави и… Открих, че не знам какво да рисувам. Отново започнах да моля, защото видях, че там някъде от едно неосъзнато пространство някой ми дава отговори. Започнах да експериментирам с глупави комерсиални проекти, гледах какво харесват хората, какво е модерно, отново исках да превърна дейността си в печеливш бизнес и да избягам от себе си. Два-три месеца рисувах пълни глупости, но не спирах да се моля и да търся отговори. Вече бях заразен от сигурността, че някой някъде вътре в мен има далеч по-качествена информация. И самото допускане и търсене започна вече и наяве да ми подсказва картини, ситуации, звуци. Започнах да рисувам космически пейзажи.

Всичко става по божествен път. Все още нямах нищо нарисувано, което да наподобява ренесансовата епоха, (което за мен е поредният подаден пас от Господ), за да бъда поведен в тази посока. Класиката винаги ме е привличала, но не знаех какво да правя, докато не се появи работата за царя.

Направих реплика на портрет на княз Фердинанд, рисуван от унгарски художник от класическата школа. Когато започнах преди две години, публикувах във Фейсбук и с мен се свърза доцент Шалафов, мениджър на двореца „Врана”. Помоли да правя копия на картини. Така започнахме и досега работим заедно. Вече са готови 7-8 творби в типично класическа живопис. Работя по снимки или стари репродукции и каквото е останало от оригиналите. Идеята е дворецът да се превърне в музей.

Стилът, който търся и изграждам, е класическа живопис. Ренесансови изображения, естетика и стилистика. Основният мотив на ренесансовите художници е човешкото тяло. Ренесансът е роден в палатите на Медичите и е одухотворен от техните срещи и разсъждения над въпроса как да уловят душите на хората, за да издигнат погледа към красивото, към божественото. Имали са пълно философско и религиозно съгласие, че това трябва да стане чрез красотата, ако щете и чрез еротиката. Виждам как Господ ме улавя за слабостите ми, за страстите ми и ме вкарва в тази или в онази посока, така че и аз като художник, ако искам да предам посланията си, трябва да уловя хората, за да обърна погледа им, да уловя страстите или желанията им, за да ги последва духът. Няма никакво противоречие. Искам да продължа с космическите пейзажи, но не считам, че е поръчката ми от Господ. По-скоро е за мое лично удоволствие. Проектите, които считам, че са ми възложени от Господ, са като тази първа моя картина „Напълни чашата ми“, която наскоро посмях да започна. Това съм аз, който прося нов живот от Бог, след като вече всичко съм загубил. Миналото лято Господ ми даде да разбера, че в картини трябва да разкажа моите духовни преживявания и тоталната абсурдна трансформация.

Искам да живея в екзалтация и да бъда постоянно обладаван от Божия дух. Искам Господ да иска да прави секс с мен непрестанно. И съответно оттам произтича моята задача да бъда все по-желан, все по-удобен, все по-искан. Искам живот в непрестанно чудо и все повече го получавам.

Последните две години къде с добро, къде с лошо бях принуден да стана веган. Не ям почти нищо от животински произход. Алкохола го спрях. Спортувам и от почти развалина бях доведен до пълен аскетизъм – не само на мястото, където съм, а и на самото ми съществувание и грижата за тялото ми. Всичко това ми бе вменено.

Като ходя из гората, чувам птиците, често плача, докато рисувам, защото съм потресен от това колко добре се получават нещата, слушам музика, водя вътрешни диалози. Когато изпадна в това състояние, усещането е, че не аз рисувам. Този процес не минава през ума ми. Аз просто ставам свидетел и зрител на това какво се получава.

Изпитвам нещо като оргазъм, но не телесен, а на друго ниво. Това пробягване по гръбнака между мозъка и слабините… Различно е, макар и да има много общи неща. Екзалтацията, този момент на усещане за съешаване с някаква висша сила, с висш закон и уредба, която протича през мен, има много общо със секса  такъв, какъвто съм го опознал в най-добрите му примери и преживявания не на тялото, а на духа.

Рисувам както се прави филм. Измислям си. Имам ли някакво духовно преживяване, търся визуален сценарий да го облека. Стигам до идеите, посочва ми се най-подходящата, започвам да експериментирам със снимки, защото фотоапаратът е чудесен бърз производител на грубата част на картината, и оттам нататък полирам ситуацията за позата, кое как трябва да стане. Накрая с огромния опит, който имам в работата с компютри, сглобявам проекта за картина и следва занаятчийската и майсторската работа на изображението върху платното. Непосредствената ми задача е да стана майстор. Моите картини трябва да са майсторски изпипани като най-добрите образци в човешката история. В най-кратък хоризонт работя върху това да полирам техниката си и да придобия нови технически познания.

Мои картини нямам за показване все още. Ще ми трябват поне две години, за да подготвя минимума платна и да пристъпя към изложба. От време на време приемам поръчки. Понеже съм пасивен – те сами идват при мен. Възпитавам и подготвям майстора в себе си, за да изкажа и да извърша тази задача, която ми е възложена. Тогава вече ще трябва да я покажа на хората.

Знам, че ще бъда много известен един ден. Знам, че картините, които ще направя, ще добият огромна популярност, но просто трябва да ги нарисувам. Когато съм готов, ще ми бъде показано къде, как, какво ще се разиграе, за да бъдат те достъпни за широката публика.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Ел Камино – пътят на една силна жена
В един момент, както си вървиш, преминаваш на испанска земя. Правиш няколко...
Read More
0 replies on “Жеко Митев: Искам да съм непрестанно обладаван от Божия дух”