Жената, която вдъхнови Климт

Текст Лидия Делирадева

Сентенцията, приписвана на Наполеон, че зад всеки успял мъж стои една силна жена, не е съвсем вярна. Често жената е онази, която не само вдъхновява, но е и истинският носител на талант и идеи. Историята е несправедлива към Зелда, от чиито записки и дневници съпругът ù Скот Фицжералд буквално е грабил и присвоявал, историята е някак мълчалива и за съпругата на прехваления Дан Браун – Блайт Нелсън, без чиято помощ, идеи, сюжети и проучвания Дан нямаше да е световен автор.

Но да погледнем към Шотландия от началото на 20 век. Две сестри, художнички в Глазгоу, основават движение, нещо като рокгрупа за живопис и визуални изкуства, само че в стил Модерн, и го наричат „Четворката“. Защо с това име? Защото освен двете сестри Маргарет и Франсис Макдоналд, в групата участват и техните съпрузи, също художници – Чарлз Макинтош и Джеймс Макнейр. И, разбира се, банда художници е винаги интересно начало, особено когато става дума за четирима млади шотландци, намерили своето място в историята на изкуството.

Келтските истории като източник на вдъхновение

Краят на XIX и началото на XX век е време на израстване на самосъзнанието за много „национални малцинства“, които са многобройни, но се възприемат по-скоро като народи, да кажем, на втори план. Четиримата от Глазгоу не са изключение. Те се вдъхновяват от келтските истории и келтските визуални изкуства или от това, което е останало от тях например в Ирландия. Като цяло, шотландците и ирландците са взаимодействали през цялата си история, така че това не е нещо необичайно.

Четиримата не се ограничават в материалите. Бои? Отлично. Гипс, тъкани, метал, дърво? Няма проблем. Светът току-що прекрачва новия век и изкуството също трябва да е в крачка с времето. И когато квартетът художници излага своите произведения във Виена, те толкова очароват Густав Климт и Йозеф Хофман, че те моментално въвеждат в работите си някои от техниките на тези странни и вдъхновени шотландци.

А ако някой ден попаднете в Глазгоу и искате да го опознаете добре, със сигурност ще чуете да се споменава името на Маргарет Макдоналд Макинтош или на някого от нейния екип. Тя и съпругът ù създават и легендарната чайна на улица „Бюканън“ – и паната на Маргарет там изглеждат страхотно и до днес.

Дъщерите на планинския крал и техните рицари

Маргарет и Франсис се раждат в семейството на един от „планинските крале“, както понякога се шегуват с този израз във времената, когато човечеството се е вдъхновявало от способността си да опитомява природата, за съжаление, без да я съхранява. В Глазгоу семейството се премества доста по-късно – Маргарет вече е 26-годишна. В града те откриват нещо прекрасно: училище по изкуства. Момичетата веднага разбират, че това е тяхното място и се записват да учат там (с което, между другото, училището все още се гордее).

Скоро след това сестрите отварят собствено художествено студио и започват да приемат поръчки. Те търсят и откриват своя стил, докосвайки се до родните си корени. Келтските мотиви са органично вплетени в Ар нуво. В Глазгоу момичетата срещат и съпрузите си – студенти с една година по-големи от тях. Срещата им е наистина съдбовна. Никой не си пасва толкова добре, колкото тези четиримата, никой не гори така ярко в хармонична заедност. Между другото, веднага след дипломирането му, на Чарлз е възложено да проектира нова сграда за тяхната алма-матер – и той се вдъхновява именно от суровите крепости на Шотландия.

Компанията има съвместни изложби още по време на обучението си, но младите хора все още не мислят за сватби и творчески сдружения. В онези времена, както впрочем и днес, младите се женят доста късно, първоначално осигурявайки си стабилност и увереност, че ще могат да изхранят бъдещите си деца.. Франсис и Джеймс се женят през 1899 г., година по-късно се вричат и Маргарет и Чарлз (който заради любовта си към Маргарет разваля доста по-изгоден за него годеж), а след втората сватба четиримата решават завинаги да останат заедно. Поне в творческия си път.

Капризните пътища на славата

През 1894 г., по време на първата изложба, критиците осмиват четиримата в статиите си, наричайки творбите им „Училище за привидения“. Мъглите над блатищата, планинските клисури и торфища не пробуждат в сърцата на широката публика копнеж по родната култура. И все пак, младите творци намират своите последователи. Сред редовните им клиенти-филантропи е например бизнесдамата Катрин Кранстън (по-известна като Мис Кранстън) – също собственичка на чайни.

Поръчките към четиримата художници се увеличават и някои от тези поръчани творби днес са признати шедьоври. С времето Чарлз се отдалечава от архитектурата и се обръща към интериорния дизайн, но и… започва да пие. Маргарет, в допълнение към своите творби, помага на съпруга си и е в (съ)авторство в много от творбите на Чарлз, което двойката не крие.

По време на Първата световна война става нещо странно. Семейство Макинтош вече не живее в Глазгоу, а в Съфолк, и внезапно Чарлз – шотландец от глава до пети, което означава и заклет патриот – е арестуван по подозрение в шпионаж в полза на Германия. Разбира се, освободен е почти веднага, но оттогава клиентите започват да гледат на него с подозрение. Но нещастието, казват, никога не идва само и в допълнение към алкохолизма на Чарлз, в началото на двадесетте годинина XX век Маргарет се разболява сериозно, сестра ù Франсис, която винаги я е подкрепяла, умира, а стилът Ар нуво започва да излиза от мода.

По това време двойката вече живее в доста скъпия Лондон – Макинтош успяват да се преместят там поради факта, че Маргарет получава поръчки за илюстрации на детски книги и рисува издание след издание. Но в тежкото време, когато нито единият, нито другият получават поръчки, им е трудно. Те преживяват от акварелните рисунки на Чарлз и от декорирането на стаи с натюрморти, което тогава все още е модерно, а натюрмортите на Макинтош винаги изглеждат великолепно.

През 1933 година, на шестдесет и девет, Маргарет умира, без да преживее ужасите на Втората световна война. Чарлз вече е покойник от пет години. От четиримата, вдъхновени и водени от брилянтната Маргарет, остава само Джеймс. Самият той обаче спира да рисува още преди Първата световна война, а когато Франсис умира, в пристъп на отчаяние унищожава вече безсмислените, както му се струва тогава, нейни произведения. Джеймс оцелява през Втората световна война, но никога повече не хваща четка, не рисува и не твори, умира последен. А стилът, разработен от Маргарет и нейните неотлъчни спътници, все още се използва активно в илюстрациите на класическо фентъзи или в книгите за келтския фолклор.

Умишлено съвсем бегло споменавам името на Густав Климт – той не се нуждае от представяне, известен е на целия свят. А и това не е сравнителен анализ на художествени творби. Просто разгледайте произведенията на Маргарет Макдоналд Макинтош и ще разберете кой е вдъхновителят и кой вдъхновеният.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Sting и най-великите му дуети

Всяка сутрин, която започва с новина за Стинг, е добра сутрин. Поне...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ