Анджелина Джоли казва, че биографичният филм „Мария“ отразява „по-мрачни времена“ в живота на оперната легенда
Филмът на чилийския режисьор Пабло Ларайн е третият му провокативен опит за портрет на известна жена. Първият е с „Джаки“, своеобразен прочит на Джаки Кенеди непосредствено след убийството на съпруга й. Вторият е, когато представя принцеса Даяна във филма „Спенсър“ по време на уикенд на кралското семейство. Третият е за Мария Калас. Общото освен силните жени в центъра на историята е наличието на голяма звезда в главната роля – Натали Портман и Кристен Стюарт играят в първите два филма, а Джоли в третия, и желанието на Ларайн да ги покаже в най-уязвимите им моменти.
За Анджелина Джоли това е първи филм от 2021 година насам заедно с военната драма Without Blood, който тя пише и режисира по романа на Алесандро Барико от 2002 г. „Мария“ обаче е в центъра на вниманието на критици и зрители. За ролята си в лентата Джоли, дълго време фокусирана върху семейството и шестте си деца, прекарва повече от шест месеца, за да се научи да пее, да диша и дори да ходи като сопрано. Като една икона, каквато е Калас, пленена от собствения си образ.
Режисьорът Пабло Ларайн казва: „Подобно на Калас и Анджелина носи огромно количество мистерия в себе си. Бях сигурен, че тя трябва да изиграе тази жена, търсеща собствената си идентичност.“
Когато Джоли представя филма на фестивала в Торонто, е доста емоционална. „Иска ми се тя да беше тук и да можеше да види, че и вие сте тук, за да научите за живота й, да си спомните музиката й и да сте сред хората, които ценят изкуството.“
Мария Калас
Фотография / Hulton-Deutsch Collection/CORBIS/Corbis via Getty Images
Животът пренася Калас от бедняшките квартали на окупираната от нацистите Атина до концертните зали на Европа и САЩ, през горещата връзка с Аристотел Онасис до сътрудничеството с Пазолини и Дзефирели. Но „Мария“ през погледа на Пабло Ларайн се концентрира в последните дни на сопраното, описани от Джоли като „най-мрачните й времена“. Филмът е за Калас, но също така и за Джоли, по същия начин, по който „Светлините на рампата“ е коментар за живота на Чаплин (направен от самия Чаплин) и „Последно танго в Париж“ за Брандо с участието на Брандо. Факт е, че уроците по пеене, дишане и тренировка на гърлото и гласа, които Джоли взима, за да влезе в ролята на Калас, дават отражение. Джоли успява да изпее някои от песните във филма, като гласът й е много звучен и смесен с този на самата Калас.
На въпроса какво я е довело до историята на Мария Калас, зададен от The Hollywood Reporter, Джоли отговаря: „В началото всичко беше толкова интензивно, а после имах нужда да се отдръпна. Сигурна съм, че има много неща, които ще бъдат написани за нашите припокривания като жени, но това, което може би не е най-очевидното, е, че и двете не се чувстваме напълно комфортно да бъдем публични личности. В работата ни има напрежение, което не е просто радостта от добре свършената работа. И все пак аз обичам да творя, тя обича да пее, но понякога има други неща, които отнемат тази радост и променят изживяването. Това, през което тя е преминала, е било наистина трудно. Хората са били доста агресивни, когато Калас не се представя както те искат. Започнах наистина да се интересувам от нея и исках този аспект от историята да бъде разказан. Научих много неща. В началото например пеенето е просто оцеляване. Това, което трябва да направиш, за да съхраниш семейството си и да изкараш пари. Нейният подход към музиката е, както тя е казвала – намираш произведението и просто учиш, учиш и учиш, и го правиш точно както го е написал композиторът. Не добавяш нищо. Вършиш работата с прецизност, както ти е казано, и след това му вдъхваш живот.“
На първия си урок по пеене Джоли се разплаква. „Стоях там и педагогът ми каза: „Добре, усети тялото си. Поеми дълбоко дъх, изпусни всичко и просто отвори устата си, остави звука да излезе.“ Почувствах се наистина завладяна от емоции.“
Джоли разказва как преди години е имала връзка с човек, оставил у нея убеждението, че не може да пее. И когато се налага да го прави, тя се опитва да убеди музикалния педагог, че има по-дълбок и плътен глас от този на Калас. „Не, ти си сопрано“, отвръща той.
Част от филма е снимана в най-известната опера в Европа – Ла Скала в Милано. Накрая на всеки снимачен ден, а филмът се снима в продължение на два месеца във Франция, Гърция, Унгария и Италия, Джоли успява да се върне към себе си. „Родител съм от 23 години. Най-красивото в това да си родител е, че не си център на живота си. Работиш, но накрая на деня си съсредоточен върху някой друг. Това е истинският живот. Твоят реален свят.“ Децата й я придружават навсякъде и са нейната връзка с реалността. „Никога не съм била на снимачна площадка, където семейството ми няма право да бъде. Наистина означаваше много, че децата ми бяха с мен и Мария. Когато имах тежки моменти, те идваха и ме прегръщаха или пиехме чаша чай. Човек се опитва да скрие от децата си колко болка и тъга носи. Мисля, че това беше първият път, когато ме чуха да плача.“
Анджелина Джоли и режисьорът Пабло Ларайн на премиерата на „Мария” във Венеция
Фотография / Marilla Sicilia/Archivio Marilla Sicilia/Mondadori Portfolio via Getty Images
Анджелина Джоли не прави нищо наполовина. „Просто не знам как. Може би това е проблемът.“ Или се потапя напълно в един образ, или не го прави въобще. „Иска ми се да знаех как да бъда тиха и спокойна. Постоянно се тласкам напред и това невинаги е най-доброто. За добро или лошо, аз съм дълбоко чувствителен човек. Така че, когато усетя нещо дълбоко, скачам. Чувствам се жива или се свързвам с нещо истинско вътре в себе си. Мисля, че всички имаме моменти на хармония с това, което сме в действителност. И обикновено, ако се вслушваме в себе си, пътят ни става по-ясен. Когато вземаме решения, ако изпитваме страх или сме под натиск, поемаме по различен път, а това може да бъде разрушително.“
