Дете, родено от българска имигрантка в Париж от неизвестен баща. Отраснало по приемни семейства и социални домове, но и при баба и дядо през летните ваканции в България. Принудено да се справя с живота само още от най-ранна възраст, “насърчавано” от майка си с думите: “Ей, момченце, оправяй се сам!”
И като започва това момченце да се оправя само, да изкарва пари от 12-13-годишно, купувайки и продавайки дреболии, въпреки че ученето не му е най-голямата сила, завършва и висше образование, и създава и развива собствен бизнес в технологиите и недвижимите имоти, ставайки един от най-популярните френски предприемачи, съосновател на Aircall, една от т.нар. компании Licorn (еднорог), оценена на над един милиард долара за по-малко от 10 години съществуване.
Пред мен е Джонатан Ангелов. Непретенциозно елегантен – в черна тениска под спортно сако, също черно, с черни джинси и мокасини, със сигурност много скъп часовник, чиято марка не мога да разпозная.
Джонатан Ангелов е в България, за да представи книгата си “Нищо за губене”, излязла във Франция миналата година и предизвикала истински фурор. Доведен е тук от кореспондентката на bTV в Западна Европа Десислава Минчева, която направи за него филма “Попица-Париж-Луната” и освен че написа предговор към българското издание на “Нищо за губене”, я допълни и с едно много емоционално интервю с автора. То е фокусирано върху българските му корени и връзката с майка му, на която като дете не е можел да каже, че я обича, но укротявал гнева ѝ с песента “Мила моя мамо, сладка и добричка…”.
И днес Деси Минчева е с него и оператора на филма Борис Пинтев по всички срещи и интервюта след вчерашното представяне на филма и книгата в столичното кино “Одеон”.
Деликатно се отдръпва и ни оставя с Джонатан очи в очи.
Преди това са били на запис в bTV. След мен чакат и други колеги за интервю с героя на деня. Той споменава, че е малко изморен, когато го питам как е. И че е било по-лесно, когато, както пише в книгата си, при старта на своя първи бизнес е работил по 14-18 часа на денонощие.
Джонатан Ангелов вече е излязъл от оперативното ръководство на Aircall, оставайки акционер, и се е посветил на бизнес с недвижими имоти – нещото, с което е започнал още 19-годишен, купувайки със студентски кредит първия си таван от 7 кв.м, за да го отдава под наем. Сега развива компанията си Offstone и платформата за инвестиции в недвижими имоти Aguesseau Capital, подкрепя млади предприемачи като бизнес ангел. През 2024 г. е обявен за предприемач на годината от Френската търговско-промишлена камара и министерството на финансите. Името му е сред топ 50 на личностите, които движат френската икономика.
Предупреждавам Джонатан, че всичките ми въпроси ще са базирани на книгата му, която съм прочела почти до края. Написана – по собствените му думи – да помогне на други. А по думите на другите – тя е пътна карта за излизане от нулата. Освен биография “Нищо за губене” е и практическо ръководство по изграждане и управление на успешен бизнес. Авторът е готов да споделя своята изпитана формула за оцеляване и просперитет.
Знаейки, че утре, неделя, Джонатан отлита за Париж, го питам какво ще прави в понеделник. С леко учудено изражение и блестяща усмивка отговаря:
Обзавеждаме нов хотел, трябва да посрещаме мебелите. В процедура сме с моя съдружник за покупката на още един, така че цялата седмица ще сме заети с това.
Говори български малко спънато, все пак го е практикувал само по време на летните ваканции, прекарвани при роднини на баба му в село Попица, Бяла Слатина и Правец. Именно тогава е бил най-щастлив, както пише в книгата си. Карал до премала колелото на един от братовчедите си, къпели се с момчетата в реки или канали, ритали топка до късно през нощта, шляели се и люпели семки.
Местните му викали Джони Французина и зад гърба му говорели, че явно е циганче с тази мургава кожа. “Не се обиждах – пише Джонатан, – дори ми беше смешно. За българите не е престижно да си с тъмна кожа като изгорял от слънцето. Но на французите им звучи по съвсем друг начин – щом си почернял, значи си богат и си бил дълго време във ваканция на слънце. … Избрах си френската формула – представях си, като се върна в Париж, колко много ще ме харесват с моя тен.”
