Ако се поразходите из стария център на София, обикновено оставащ незабелязан за случайните минувачи, лишени от кръвна връзка с него, със сигурност ще срещнете Мис Оранж. Джули Лепоева – маркетинг експерт и телевизионна водеща, е от най-забележимите и очарователни присъствия край Орлов мост, по жълтите павета на Царя, край Попа, Петте кьошета, из „Раковска“. Дори жените могат да се обърнат след нея – може би първосигнално заради косата й, която в момента е в цвета на слънцето. Оранжът на Джули е артистичен протест срещу всекидневието и безхаберието, често звучащи в сиво. Противоотрова за стреса, пръкнал се в страховитата динамика на всеки свръхамбициозен график. Самата тя обаче излъчва хармония в своята екстравагантност. „Била съм и с червена, и с розова, и с лилава коса, както и с комбинации между тях. Иначе съм чистокръвна брюнетка, която пробва повечето от багрите на дъгата. Но оранжът ме изразява най-автентично. За мен той е уют, жизнерадост, топлина, енергия – това ми пасва, всичко това съм аз. Но изборът няма общо с настроението ми, само с естетическите виждания.
Не мога да определя момента, в който съм осъзнала собствената си необходимост да бъда пъстра и различна. Като бях малка, вкъщи се шегувахме, че майка ми обича да бъде в дрехи, които се носят с инструкции – така наричаме облеклата й, винаги с разчупени кройки. Вкусът е у теб, но зависи и от критериите. Не знам дали стилът е вроден, или любопитството води към него. То винаги е в основата на надграждането – да търсиш и да откриеш кое те отвежда директно към вдъхновението“, споделя Джули.
„Има жени, за които да изглеждат перфектно е най-важното в живота. На останалите хармоничният външен вид помага да се чувстват добре – аз съм от вторите. Мога да изляза без абсолютно никакъв грим, но обичам да си обръщам внимание, да знам, че като се появя където и да било, всичко ми е пипнато. Пак майка ми, която няма нищо общо с фешън индустрията, ме зарази с основния си принцип: никога два дни поред с една и съща визия. Много рядко го нарушавам“, казва още Джули.
А нещата от живота при нея често се случват именно заради страстта й да научава още и още. Като тийнейджър иска от всичко по много, заради което не поставя рамки на желанията и мечтите. Със сигурност няма намерение да навлиза в сферата, за която получава дипломата си – икономиката. Още тогава интуитивно залага на най-силния си коз – да работи с интересни хора, извън кутията, задължително с хъс и емоции.
Без да се изявява като маниакална романтичка, Джули признава, че личното й вдъхновение има две имена – Мартен и Франки. Известният диджей и първокласничката, която често пее на майка си „Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът…” Джули неслучайно нарича Франки „приказна“ – не само умна, но и добра, диалогична, дисциплинирана. „Всичко това ми помага да не се взимам твърде на сериозно. Още повече че Франки е от децата, които започнаха училище по време на пандемия“, добавя Джули. Двете представят детски бранд, подканящ към цветни души и цветни усмивки. „Защото всички изпитваме крещяща нужда за повече цвят в битието. Иска ми се да срещам шарени хора по улиците, мъже и жени, облечени различно. Трябва да започнем отвътре навън. Промяната се предизвиква, а не се чака наготово. Не че не може да ме видите в черно. Черното е класа, разбира се. Мъжът ми е непоправим негов последовател, но трябва да има баланс. Затова понякога ми се иска да вкарам малко пастелни тонове в класическата му гама“, коментира Джули.
Тя и Мартен са заедно от 16 години, тази есен празнуват две петилетки от сватбата си, на която булката дефилира в рокля с пачка от етажиран тюл. Запознават се в Арт клуба на Орлов мост. После Джули не иска и да чуе за него – все още е ученичка, а той е доста по-голям. През следващите шест месеца Мартен не спира да атакува, а тя го избягва. В ролята на Купидон влиза майката на Джули – приема поредното обаждане на Мартен, докато момичето е в „Пирогов“ за операция и е оставила телефона си вкъщи. Така Мартен се появява на свиждане в „Пирогов“. Оттогава са неразделни. Всеки е част от същността на другия, дори от татусите му.
Джули е от хората, които постоянно работят над себе си. Диша дълбоко и брои до десет, когато си налага да осъзнае, че не всичко е на всяка цена. Нарочно търси недостатъци в себе си, за да се впусне в тяхното преодоляване, доколкото е възможно, разбира се. Наясно е, че разумът е длъжен да надделее над емоциите в бизнеса и в отношенията с другите. Или поне така се старае да бъде. „Полезно е емоциите да са премерени, а при мен – като при всеки истински Рак, те са водещи. А това си е жив минус, но се старая да озаптявам реакциите си“, откровена е Джули. Не би се отказала още от някой и друг талант – особено да пее, но не й е дадено. Няма екстремни забежки, ако не брои шофирането из София, което си е истинска авантюра.
Обикновено планира приключенията си в ранни зори. Тогава започва личната й въртележка – София все още спи, флуидите на безвремието се носят над покривите, а самата тя се зарежда с енергията на поредното предизвикателство. Най-новото е „Ла фамилия“ по WnessTV – токшоу за всеки, който търси своята по-добра версия, за всеки, копнеещ да се върне към освободените и позитивни територии на своето детство. „Пречупваме темите през погледа на членовете в семейството. Когато се ожениш или омъжиш, не спираш да бъдеш личност, нали? Нито пък родителите престават да бъдат двойка!В студиото няма теми табу, общуваме без предразсъдъци. Каним изключително мотивиращи личности, от които може да се научи много. Всяка среща ме обогатява. С някои от гостите медитираме и се учим как да съхраним съзнанието си в социалната истерия, с други говорим за книги и опера. С трети обсъждаме различни ситуации пред майките и бащите, дори тези, в които ни се иска да крещим във възглавницата“, разкрива философско-творческата си концепция Джули. Всъщност тя е Юлиана – родена е на първи юли. Чува цялото си име само когато се озове по работа в някое учреждение. Или когато майка й реши да се обърне по-строго към нея.
