Юлиан Костов: От анти-героя до „Сянка и кост“

Фотография: Валентин Даневски

„Сянка и кост“, Мария Бакалова, Оскари… В последните няколко месеца чуваме името на Юлиан Костов свързано с най-различни проекти. Срещата ни с него е виртуална, но това не пречи да прекараме добре и да направим едно пълно превъртане на играта, наречена Варна-Лондон-Холивуд, за да ми каже той какво е да снимаш с Марк Стронг, защото предстои да го гледаме във втори сезон на сериала „Под станция Темпъл“, да разкрие мъничко от предстоящото около гигантския проект „Сянка и кост“ и откъде се е появила нуждата да създаде собствена компания за таланти. Споменаваме и Мария Бакалова, разбира се, и онова, което двамата планират в бъдеще. Защото по пътя, по който е тръгнал Юли, както го наричат всички, които го познават, е светло и доста бляскаво. Но както той ме уверява – „някои пъти, след като се случи нещо хубаво, после може да не работиш 8 месеца или една година, или дори две години.“  За липсата на пари, за депресията, за яденето на спагети в Холандия сам и за контраста – блясъка, славата и Федьор Камински в компанията на Бен Барнс, Юлиан не ни спестява нищо и открехва леко вратата към живота на актьора, който не винаги е изпълнен с фотосесии и червени килими. „А с много работа“, както казва той.

Другата част от нашия разговор ще откриете в юнския брой на DIVA, но докато го чакате – ето ви малко Юлиан.

Фотография: Валентин Даневски 

Кои са трите думи, които те описват най-добре?

Наивен, добър и усмихнат.

Ако трябва да се представиш на някого, който никога не те е виждал или чувал, как ще го направиш?

Както се представям и на другите хора – „Здрасти, приятно ми е – Юли!“ Но ако трябва да се самопрезентирам, ако това е въпросът, тогава – Юли е един пич, дето си вярва и му се получава. Но аз съм човек, който е с отворено сърце, с отворен ум, с емпатия, опитвам се да подхождам с разбиране към всички и обичам да се лигавя много. Да танцувам, да пея, да се забавлявам. За мен нищо, което правим, не трябва да се взима прекалено насериозно.  

Какъв искаше да бъдеш като малък?

Като малък исках да бъда всичко. Буквално всяка седмица исках да бъда различни професии, което сега си го обяснявам с това, че явно наистина е трябвало да стана актьор.

Разкажи ми ярък спомен от детството си и в какво беше добър като дете?

Дядо ми наскоро ми припомни, че като дете бях добър в това да създавам приятелства, за пръв път сега си правя тази равносметка. И сега съм така.

А искал ли си да бъдеш някой друг?

Да, в прогимназията исках да съм някой друг. Някой, който е по-популярен, да речем. В смисъла на ненападан, а не че съм искал да съм просто популярен. Това е тъпо – да искаш да си просто известен.

Какъв щеше да станеш, ако не беше станал актьор, мислил ли си за друга кариера?

Ако говорим за мечти, винаги съм искал да бъда певец и все още искам. Или рапър. Така че, ако говорим наистина за преследване на мечти, то трябва и талант, нали, но ако можех щях да бъда рапър и сега. Но сега сериозно, най-вероятно щях да се занимавам със спорт – спортен мениджъмънт или с плуване. И предприемач – вероятно в тези сфери. Дали като треньор или като мениджър, защото на мен и сега ми се занимава със спорт. Или по-скоро това ще е нещо, което ще правя в някакъв момент. А в дългосрочен план, ако говорим, искам да си купя футболен клуб със сигурност, в следващите 20 години, както и задължително плувния ми клуб „Черно море Варна“, който мисля, че не се продава, защото е акционерно дружество без стопанска цел, но със сигурност бих наливал пари там, когато ги имам. (Смее се.)

Фотография: Валентин Даневски 

Какъв човек си извън екрана и ролите?

Извън екрана съм много приветлив, ведър и доброжелателен. Смятам, че се комуникира лесно с мен. Гледам да съм някой, който ще се опита да остави някакъв положителен отпечатък в човека отсреща. Винаги се опитвам, дори и интеракцията да е 1 минута в магазин. Малко си обръщаме внимание хората, все по-малко и по-малко, а не знаеш кога една добра дума, един поглед към някой може да му промени деня. А защо не понякога и да му спаси живота. Никога не знаеш, кой през какво минава и дали една окуражителна дума или жест би им променил света тотално. Същото важи и за негативното отношение.

Фотография: Валентин Даневски

Дори сега, когато си име в индустрията, чуваш ли още „не“ на някой кастинг?

Да кажем, че тази година съм имал около 40 кастинга и едва наскоро спечелих един. Така че, естествено, то е въпрос просто на числа и аз не го взимам лично, разбирам го вече много добре и моята работа е просто да играя безупречно, за да може кастинг-режисьорите, които са искали да ме видят за нещо, да ме видят пак за нещо друго след това. Защото когато те самите те харесат, искат да ти намерят нещо, което да играеш, нещо правилно за теб. И винаги в кастинга те ще ти пратят нещо, което го покриваш, да речем на 70%-80% като типаж, като персонаж, като визия. Ако щеш дори и като кариерно развитие, което е нужно за определен тип роля да речем, защото ти трябва да си стигнал до някъде, за да имаш шанс за по-големи роли. Например, ако вече имаш няколко поддържащи роли в големи сериали, това те изпраща на следващото ниво, където да си на кастинг за една от шестте главни роли. Трябва да си доказал, че можеш да се справиш с такова нещо. И ако те харесат на кастинга и паснеш на типажа, някак си хората могат да заложат на теб. Просто си има стълбица. Това е просто пример, как се случват нещата. Отнема между 5 и 10 години работа, но не е невъзможно и е като всичко друго. Това е кариера, трябва дълголетие.   

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Михаела Маринова: Винаги съм себе си

Тя е само на 22 години, но звездата й вече грее високо...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ