Сиквихор, Филипините
Наречен Островът на вещиците от испанските колонизатори през XVII в., днес Сиквихор продължава да поддържа славата си. Красивият тропически остров е дом на много традиционни лечители, наречени mananambal. Всяка година тук се провежда голям лечителски фестивал в седмицата преди Великден, като преди това в продължение на 7 седмици се събират лечебни растения и други естествени съставки. С тях се забъркват чудодейни лекове и, разбира се, любовни отвари.
Но не всичко е любов и рози в Сиквихор. Освен лечители там се подвизават и черни магьосници, наречени mambabarang. Срещу скромната сума от около 500 долара те обещават да причинят болка, страдание и дори смърт на враговете ви. Местните хора често прибягват до услугите им, за да разрешат битови проблеми като поземлени спорове или изневяра.
Магическите традиции имат своето обяснение в бедна страна като Филипините. От една страна, не всеки може да си позволи скъпоструващо медицинско лечение или да плати съдебни разноски за разрешаване на спор. От друга – магьосничеството осигурява препитание за немалка част от населението, особено с развитието на туризма. Така че ако ви трябва любовна отвара, знаете къде да отидете.
Ню Орлиънс, САЩ
Ню Орлиънс е великолепен град и в него магията е навсякъде – в архитектурата, в музиката, в кухнята, в неповторимата смесица от култури. Пъстротата му не може да се опише, а трябва да се изживее с всички сетива. И все пак, ако говорим за магия в най-буквалния смисъл, това е най-магьосническият град в САЩ. Дори Сейлъм (Салем), печално известен с процеса срещу вещици през XVII в., ще трябва да отстъпи. Тук магията е жива и тя се нарича вуду (спомнете си „Ангелско сърце“, само един от многото филми, заснети в града).
Вуду възниква на Карибските острови и съчетава вярванията на докараните от Западна Африка роби с католицизма на испанските колонизатори, а особено силно застъпено е в Хаити. Пренесена в Ню Орлиънс, вуду традицията процъфтява, като основна фигура в нея е Мари Лаво, легендарна чернокожа вуду жрица от XIX в. Потомка на освободени роби, Лаво се слави не само с изключителната си красота (говори се, че така и не остаряла), а и с високото обществено положение, което успява да си извоюва благодарение на свръхествените си способности (или пък на практичното си мислене, съчетано с актьорски талант). Каквато и да е истината, хората все още посещават гроба ѝ и оставят малки подаръци с надеждата да сбъдне желанията им.
Холмавик, Исландия
Исландия сама по себе си е магическо и извънземно място с природа, сякаш излязла от сънищата. Но има и места, излезли направо от кошмарите. Страндагалдур, музеят за магия и вещерство, е едно от тях. Намира се в градчето Холмавик и е една от най-популярните атракции в страната, а от експонатите му човек може да настръхне. Сред по-безобидните са заклинания, руни, формули за магически отвари, амулети и черепи. Но звездата в колекцията са т.нар. некропанталони – изсушена човешка кожа, одрана цялостно от кръста надолу. Считало се е, че собственикът им ще привлече богатство и ще се сдобие със сила, когато ги обуе. Важно е да се уточни обаче, че „донорът“ на кожата трябва да я е завещал доброволно преди смъртта си, за да сработи заклинанието.
Исландия е сурова страна и животът в нея не е лесен, така че потребността от магия е разбираема – да се измоли хубаво време и добра реколта или пък да се сразят враговете. Днес тя е по-скоро част от културното наследство и местна екзотика, отколкото жива и действаща традиция. Ще ви трябва кураж да посетите Страндагалдур, но за всеки случай не си купувайте панталони от местния магазин.
