Текст Ина Иванова
Мит е, че жените не знаят какво искат. Първо, искаме всичко. И след това – ако е възможно – останалото.
Да имаме право да сме силни и независими, но и да се намери рамо (с хубав релеф по възможност), на което да хлипаме десетина секунди, ако светът стане твърде несправедлив. Желателно е после рамото досетливо да се отмести. Несправедливостите ще си ги победим сами, благодаря.
Искаме да сме чувствителни, но неуязвими! Подразбира се – красиви, умни и обичани завинаги. В тоя живот дори има върхови моменти, когато това се случва. За останалите можем да се надяваме на чувството си за хумор.
Господ е в детайлите, но – повярвайте ми – за жената по-важен е мъжът, който я обсипва с внимание. Всички се сещаме поне за една умърлушена приятелка, която буквално е разцъфтяла, докато е била обичана. Онзи луд момент, когато щастието избухва в стомаха, светът става по-лъскав и гравитацията а-ха да престане да действа. Даже един добър флирт прави снимките ни сияйни – да, имам доказателство, я си вижте базата данни.
Истината е, че жените ненавиждат лошото отношение. Не защото сме принцеси и глезли (макар че е чудесно от време на време да си го позволяваме), а понеже живеем в свят, който е рафинирано сексистки.
Двойните стандарти
са свенливо заметени под килима на привидната еманципация. Едва в началото на XX век европейските жени се сдобиват с известна социална независимост. С възможност да се развиват професионално, поне докато не се омъжат. Право да гласуваме имаме от няма и стотина години, затова пък ангажиментът по отглеждането на съпруг и деца е неоспорим от векове.
Прикритият сексизъм личи и в снизходителните коментари, с които постъпка или професия се квалифицират като „женски“, и от факта, че на мъжете и на жените очевидно са позволени различни неща. Все още. Няма обяснение защо господата, перчещи се с много връзки, са окачествявани като мъжкари, а жени, използващи свободата си по същия начин – като леки.
Защо гневните реакции на дамите са наричани „истерични“ изблици, нима силният пол няма право на хистерия също?! Притеснявам се.
Впрочем мачистки настроените представители на силния пол едва ли са наясно с тенденцията, че все повече жени ловуват открито и с удоволствие. Не защото имат нужда да се доказват, а защото си позволяват да са себе си. Независимите градски момичета не развяват гърди и знамена като в знаменитата картина „Свободата води народа“ на Дьолакроа, но респектират. Те са решителни, харизматични и не мразят. Просто нямат време.
Изобщо съвременната българка не разполага с отегчителни запаси от свободно време. Затова пък има желания.
Жените обичат лошите момчета, които са добри с тях
И не, не понасяме безпардонните типове. В XXI век лошото момче е по-скоро тренд, отколкото характер. Тридневната брада, сурово присвитите очи, отправени в хоризонта, мъжествено издяланите скули – всички телесни аксесоари, мили мъже, за които се сетите, важат само, ако също така имате изграден рефлекс да пропускате жената да мине преди вас през вратата; ако носите по-тежките чанти; ако умеете да сменяте крушките и в най-засукания абажур и особено ако не правите неуместни забележки. Те са израз на особено лошо възпитание.
Какво още мразим, когато станем жени? Да сме обект на нечие чувство за собственост. Скъпи господа, да нямате доверие на мобилния си доставчик, на шефа си или на управляващата партия си е ваше право, но да нямате доверие в жената, която сте избрали, е израз на комплекс за малоценност. Жените обичат силни мъже. Дръжте комплексите си в гардероба и се опитайте да ги изхвърлите в потаен час, ако трябва, с помощта на психотерапевт.
Ревността е порок
Винаги съм я подозирала в достигнало до перфидни висоти извратено чувство за собственост. Ревността е унизителна за всички – и за тези, които я изпитват, и за тези, към които е насочена. На всичкото отгоре е нелечима.
Понякога си представям затънтен остров, на който са заточени маниакалните ревнивци. Седят си, дебнат и фантазират, а някъде в дълбините на подсъзнанието им достойнството се размърдва от неудобство и надига глас. Разбира се, не вярвам, че е възможно. Ако попадна на ревнивец, стисвам зъби и си тръгвам. Инатът винаги ми е бил полезен.
Колкото до войната за капака на тоалетната чиния – подозирам, че е клише. Знаете – дали да бъде спуснат или не. Не познавам нито една двойка, която води подобна битка. Мен лично повече би ме фрустрирала паста за зъби, стисната по средата. Категорично обаче дреболиите имат пренебрежим шанс да извадят от равновесие жената, калена в нашия свят. В малките домашни войни има скрита тънкост – умората. В крайна сметка все някой от партньорите се адаптира и отстъпва.
Битката с окосмяването обаче е като Стогодишната война
Също толкова дълга и водена с все по-професионални оръжия. В нея все по-настойчиво се включват мъжете. Познавам жени, които намират космите по гърдите за възбуждащи. И такива, у които космите, където и да е, възбуждат по-скоро гадене.
Никой не твърди, че да си мъж е лесно. Не съществува универсален мъж и слава Богу, иначе бихме умрели от скука.
Със сигурност обаче няма жена, която да не изпитва потрес, чист като екстаз, от мъже, замятащи кичур коса върху олисяващото си теме. Горе-долу същото усещане, но с две щипки съжаление повече, ще получите, ако комбинирате чорапи и сандали. Или ако вече сте се сдобил с меко кръгло коремче, което изпъква между копчетата на ризата на равни елипси. Още по-трагикомично е, ако окръглено шкембенце се подава под тишърта ви. Жените харесват мечета, особено Мечо Пух, но не се влюбват в тях.
Добре, а сега сериозно: не обичаме оня санитарен маникюр, който по същество е нокът, пуснат на кутрето. И откровено мразим нечистоплътността. Но ми се иска да вярвам, че вече всички се къпем редовно. Независимо от възраст, пол и занятье, както казват писателите от по-миналия век.
Духовната хигиена обаче все още си остава екзотично умение. Не зная дали на мъжете им е хрумвало, че липсата на дискретност и самохвалството ги осветяват в особено мътна светлина. Да се хвалите с предишни завоевания може и да е стратегически приемливо, но споменаването на имена вече ви праща директно в лигата на неблагонадеждните. А оттам излизане няма.
