Воден от максимата, че “по-тежка от спомена е само забравата българска”, внукът на големия поет и драматург популяризира онлайн творчеството на Иван Радоев и експериментира като художник и модел
Калоян Радоев е син на актьора от театър „Българска армия“ Иван Радоев и внук на поета драматург Иван Радоев и на примабалерината Весела Радоева. Калоян е художник, мечтател, събирач на спомени, създател на нови визуални светове, свободен дух, витаещ сред звездите. Съдбата го е дарила с рядка красота и добро сърце. Осъзнавайки тези дарове на природата, той е и модел, освен че се занимава с изкуство. Наскоро създава страница в социалните мрежи, с която да популяризира творчеството на дядо си Иван Радоев, един от най-значимите поети на България през XX век, със силна гражданска позиция, носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена му от Международната академия на изкуствата в Париж. Калоян не го е познавал приживе, но иска да съхрани духа му, за да го предаде на поколенията.
„В днешно време повечето хора или не знаят много за рода си, или не се замислят. Дори и да не са творци, винаги ще искаш на някого да подражаваш. И както е казал дядо ми: „По-тежка от спомена е само забравата българска.“ И всъщност това, което правя с тази страница във Фейсбук, е тясно свързано с паметта, защото осъзнах, че на повечето произведения, създадени от дядо ми, ако не им се подаде ръка от новото поколение, ще потънат в забрава. Реално нищо не е издавано след 90-те години (освен една малка стихосбирка през 2018 г.), но нищо значително, което да напомни за него. И ако не аз, кой ще го направи? Той е починал 1994 г., а аз съм роден 1999 г. Запознахме се чрез поезията му.”
Калоян участва активно в благотворителната инициатива „Купи вечеря за Великден на възрастен човек в нужда“, продавайки онлайн плакати със стиховете на своя дядо. Ето какво разказа той: „Открих Юнона Кирякиду, която събира дарения от хранителни продукти, с които готви вечеря за възрастни хора в нужда в селата от Софийска област и Правец. Реших да се включа, като купя хранителни продукти. Но после ми дойде идея да създам серия плакати, посветени на 95–годишнината от рождението на дядо ми, с цитати от стиховете му. С продажбата им исках да увелича бюджета за дарения. И да мога да купя повече храна. Продавам ги през Фейсбук страницата https://www.facebook.com/ivanradoev.poet/, където качвам творчеството на дядо ми.“
Калоян е завършил „Рекламна графика“ в НГПИ (Национална гимназия за приложни изкуства). “След приложното училище си взех една година почивка, защото не знаех с какво искам да се занимавам. И точно когато реших, видях, че съм изпуснал срока за кандидатстване. Исках да ставам илюстратор. Кандидатствах и ме приеха в Ротердам – Нидерландия, в Академията „Вилем де Кунинг“. Учих и там една година, завари ме ковид, всичко се затвори и само плащах наем нахалос. Реших да се върна и когато отпаднаха мерките, си останах тук. За тази една година научих колко малко знам за изкуството и колко различно се преподава в чужбина. Преподавателите ни са много добри, но там имат страхотна база и ни поощряваха да експериментираме. Както можех да работя на компютър, така слизах на първия етаж и изливах бронзова статуя например. Тази свобода от Ротердам ми липсва и това преливане на дисциплините.
Тук кандидатствах в Художествената академия. Приеха ме живопис при Ивайло Мирчев. Изкарах една година и пак ни затвориха. Миналата година нямаше и модели заради пандемията. Аз бях най-старателният в моето ателие като студент, но не се записах отново и не продължих.
В момента не уча никъде, защото си освободих време за нещата, които смятам, че са важни за мен. Най-важна е средата. Да се заобиколиш с хора, които се целят в същите неща като теб. То това е и идеята – да попаднеш в правилната среда.
Подготвям изложба на тема „Българска везба“ – шевици, свиленици, елбетици, всякакви такива неща. Много съм запален от година и нещо по тази тема. (Тъй като в миналото се е бродирало предимно с копринени конци, то и бродерията на ръкавите се наричат „свиленици“. Свиленицата е изпъстрена с разноцветни дребни петна. Елбетицата (свастиката) е най-древният везбен орнамент, присъстващ в свилениците от Софийско, символизиращ благополучие, защитаващ от всяко зло – б.р.)
И през деня рисувам, докато съм на работа. Имам готина шефка, която ме разбира и като си свърша работата през деня, рисувам. Превърнал съм работното си пространство в ателие. Рисувам с най-различни материали, но предимно с масло, а напоследък ползвам и филц (вълна). С този мой интерес към везбата трябваше да се запозная с този материал. Работя и с винил, пластмаса …
Сега се занимавам малко с моделство, с реклами – това е може би опит да подражавам на баща ми, актьорството е по-сложно. Пожелах да изкарам малко пари от косата си. Реших, че е загуба само да й се наслаждават другите, без да плащат (смее се). А и тази кариера е кратка – на модел. Не работя към никоя агенция. Така си намирам повече работа. Не искам да ме покровителства нищо, никакъв договор.”
