Трудното излизане от роля
„Случи ми се много странно нещо, докато снимахме сериала. Първо прочетох сценария в края на 2018-а, още преди да снимам Ammonite, така че още тогава знаех, че ще правя този сериал и ще играя Мер само 6 месеца по-късно. Така довърших Ammonite и имах само 5 месеца, за да се подготвя за ролята. Започнахме снимки през септември 2019-а и спряхме през март 2020-а заради пандемията. Но тъй като не бяхме приключили, трябваше да задържа, да пазя в съзнанието си всичко от този персонаж.
Работих по Мер всеки ден, бях нея всеки ден, преживявах нещата като нея всеки ден. Трябваше да работя по диалекта, говора, ходенето, трябваше да работя с тези хора, в тази малка общност всеки ден и за мен нещата не стоят така – не мога просто да го правя няколко месеца и после да се обърна и да си тръгна все едно нищо не е станало. Не мога просто да бъда Кейт и да водя спокоен и тих живот. Горкия ми съпруг Нед, направо го побърках. Спомням си как наближаваше един уикенд и той ми каза: „За неделя съм измислил нещо – намерил съм наистина страхотно място за брънч.“ Аз го поглеждам и му казвам: „Луд ли си? Не мога. Не мога просто да отида на брънч!“ И го виждам колко е объркан. „Но Кейт, не мислиш ли, че ще е супер да сме всички заедно, цялото семейство.“ А аз съм такава: „Не, не, не, не мога да го направя. Аз съм детектив. В понеделник имам снимки с терапевта, а във вторник снимам с педиатъра! За тези сцени искам да ми помогнеш за репликите.“ Бях ужасна. А Нед само каза: „Добре, тогава просто ще си останем вкъщи, ще си направим тостове и ще си почиваме.“ Бях максимално в образа през седмицата и обрана през уикендите, просто работех. Изобщо не си взимах почивка, беше постоянен режим.
Върнахме се на снимачната площадка през октомври същата година и приключих да бъда Мер едва през декември. И просто така трябваше да спра да бъда Мер, а аз не искам. Тя е страхотна. Ето ти една реална случка зад кадър – накрая на снимките, за да се отдалеча от Мер, реших да си измисля още едно алтер его – персонаж на име Хортензия, непочтителна и гневна. Тя говори ето така (имитира я) и е ужасна, обижда хората, говори каквото си иска и прави каквото си иска, защото знае, че ще й се размине. Направих го и беше ненормално, но това беше моят откачен начин да превъзмогна Мер.“
Миене на консервени кутии по Гай Пиърс
„Мер от Ийсттаун“ е сниман непосредствено преди пандемията и в нейния втори пик. Всеки ден Кейт минава PCR тест, а преди втория сет от снимки тя и Гай Пиърс, те си партнират в сериала, трябва да живеят заедно под карантина в продължение на две седмици. „Гай ме караше да ходим и да изхвърляме боклука заедно, за да рециклираме. И аз: „Неее, защо? Защо махаш консервите от останалия боклук, какво правиш, по дяволите! Нали са сложени за рециклиране.“ А той ми казва: „Не, мила, не разбираш, първо трябва да ги измием.“ И ги слага в миялната. Представяш ли си? Никога не съм вярвала, че един ден ще мия консерви от риба с Майк от Neighbours (сериал, който той снима от 1986 до 1989 г. – б. р.).“
Работа, която унищожава напълно
Кейт Уинслет дебютира на 16 години в сериала Dark Season, а на 19 снима с Питър Джаксън – по онова време нито той, нито тя са големите звезди, които познаваме днес. От 1994-а, когато прави „Божествени създания“ – история за две приятелки, които решават да убият майките си, за да бъдат завинаги заедно, до днес Кейт Уинслет има близо 67 проекта зад гърба си. Снимала е със Сам Мендес, Арън Соркин, Дани Бойл, Чарли Кауфман, Джон Туртуро, Кенет Брана, Стивън Содърбърг и Джеймс Камерън. И същевременно е правила неща като „Дивергенти“, „Ману бързолета“ и късометражни филми, като един от последните се нарича „Баба Яга“ – да, тя играе именно нея. „Често казвам, че обичам работата си, и това е така, наистина е така. Но има моменти, когато си казвам – боже, това наистина е трудно, защо трябва да е толкова трудно и защо, по дяволите, го правя. В такива моменти пращам съобщение на своите приятели, които също са актьори: „Само аз ли се чувствам така, или имаме работа, която ни унищожава напълно?“
Просто да се грижим една за друга
Кейт някога е страдала от липса на внимание, но силните женски образи са в кръвта й, макар както тя казва – „повечето толкова различни от мен“, че няма как да не говорим за промяна, която се случва спрямо жените в индустрията през последните няколко години. „Смятам, че всички се учим. Докато светът се променя и еволюира. В момента нещата се променят, особено в полза на жените, поне по отношение на това как светът възприема това, което имаме да кажем. Смятам, че когато жените се съберат заедно, както е в момента, и наистина разчитат една на друга и се грижат една за друга, това е много, много специално нещо. Ако се върнем 10-15 години назад, виждаме удари в гърба, голямо борене, състезаване и откривам за себе си, че не искам да бъда това. И все по-често приятелите ми и другите жени също не искат да са това. Просто искаме да се грижим една за друга. Независимо от всичко. Независимо какво става или как изглеждаш, как се чувстваш или какъв емоционален багаж носиш. И смятам, че когато разказваме този тип истории с тези героини в центъра – те успяват да уцелят правилната нота при хората. Защото всички ние сме така – имаме своите недостатъци, всичките си прецакани моменти, миналото си, гадостите, с които сме се справили или не сме успели. Това са нещата, направили ни това, което сме днес, независимо дали ни харесва или не. И независимо дали сме голяма звезда или сме просто човека от бензиностанцията, всеки от нас има своя багаж и смятам, че светът иска да чуе тези истории. Защото тези невъзможни идеали, често въплътени в основните персонажи в киното и телевизията, не интригуват хората толкова, колкото реалистичните истории.“
Ще завърша така, както започнах – да срещнеш Кейт Уинслет си е голям шлем, поне за мен и моя малък свят. И докато слушам разговора си с нея сега, все още се смея на всяко shit и на всяка забавна история, която включва полицаи от малък град, които я учат на акцент, или как се слагат белезници в реалния живот, а не „като по телевизията, скъпа“, на имитацията й на различни персонажи и на небрежния разговор, който не водиш със звезда, а с някого, който бачка здраво, доволен е от живота и кариерата си и иска да видиш работата му. В един момент тя ми казва: „Говоря ужасно много, нали. Чувала съм да казват, че ако човек говори повече от 7 минути, на слушателя му става скучно и мозъкът му тотално изключва. Така че се извинявам. Но толкова обичам разговори и така ме дразни, че не сме на реална маса една срещу друга. Преди, в едни други времена, дори си палех цигара по време на такива разговори. Да, така правех! Свивах цигара. Преди едно 10 години. Беше страхотно време. Боже, дори не можем да си стиснем ръцете. По дяволите!“
По дяволите, наистина!
