Керана поляризира силно публиката на „Гласът на България“, но не си тръгна с наградата. Това, разбира се, не е от значение, най-малкото за нея. От значение е появата ѝ в нашето музикално пространство, което от много време имаше нужда от такъв разтърсващ пожар и пречистващ порой, който да ни извади от скуката, еднообразието, дългогодишното тъпчене на едно място. Керана го прави със замах, достоен на Господарка. Тя е млада, красива и талантлива, образована и амбициозна да постави себе си и групата си „Керана и космонавтите“ на един достоен пиедестал. Тя е избрана да е Евита в едноимения мюзикъл на Пловдивската опера. Представяме ви Керана, както предпочита да бъде известна Юлия Йорданова.
За името
Дойде преди много години. Не си и спомням откъде го долових, но много ме впечатли. Име, което е силно, с буквите „к“ и „р“, и си представих, че това име го носи някой, който е много силен, жена, която си стои на мястото, жена, след която бих тръгнала на война, бих ѝ позволила да ме поведе. Хареса ми и си казах, че сигурно някой ден бих кръстила така дъщеря си. Тогава споделих мислите си с майка ми и се оказа, че прапрабаба ми се е казвала Керана. Идва от Кирил, Керана, Кир, Господин, господар, господарка. Като господарката на
Космоса. Бях твърдо решила, че не желая да излизам с моето лично име и да го споменават в медиите, защото това е един вид самосъхранение за мен. Не смятам за правилно всеки на улицата да може да се провикне с личното ти име. Но когато някой ме забележи и каже моето име, аз знам той откъде ме познава, защото името ти е нещо много лично. Ти го даваш на някого и той в замяна ти дава своето.
За семейството
Потомствени селяни (смее се гръмко). Баща ми е от Лом. Аз съм по-силно свързана със страната на майка ми. Баба и дядо са от Карнобат, но баба ми е от Странджа и нейната баба реално е Керана. Те са от село Кондолово. То се намира до Българи, до Граматиково. Чувствам се свързана с традициите на този край. Те много са държали на това, много са ми говорили, разказвали. Баба ми и дядо ми вече са доста възрастни. Дядо стана на 88, но все още е председател на Съюза на слепите в Карнобат, агроном е, учил е в Пловдив и благодарение на него много си ходим до село – неговото в Карнобатско. Добриново, на 25 километра на юг, и там си имаме градина и винаги я сеем, имаме всякаква продукция, пчели. Баба ми е учителка пък. Много са ми чели и говорили за нашата история, за това кой откъде идва, кое е важно. Затова съм много по-свързана с тях.
За характера
Определено съм лидер. Много ми е трудно да позволя на някой друг да ми казва какво да правя. Обичам сама да си върша работата, не да се правя на шеф, и да тегля другите с мен нагоре по пътя. Смятам, че съм много великодушна. От малка се дразня, ако нещо е несправедливо. Имам много изострено чувство за справедливост. Егоцентрична съм. Абсолютно. Особено в кариерно отношение. Работата ми е нещото, което най-много ме интересува, както и развитието на кариерата ми. Всичко останало е на заден план, в това число и личните ми взаимоотношения. Много години си мислех, че това е нещо лошо, но се оказа, че един творец трябва да е егоист.
При мен емпатията стига до такава крайност, че имаше една реклама за бърза интернет връзка, когато бях в Германия, която като се появеше, всеки път се разплаквах. Рекламата беше за един старец – той комуникира със своята внучка, тя изпълнява неговите желания, които той не е успял да изпълни през живота си.
За Пловдив
Дом. Начало. Корен. Сигурност. Уют. Батерия, която ме зарежда. Моят приятел живее в София и ми подхвърля да отида да живея там, но аз все още не съм се престрашила. Трудно ще се разделя с Пловдив. Живея в Кичука (Кичук Париж – стар пловдивски квартал). Това е най-хубавият квартал. Но не в частта с новите постройки, а точно в сърцето, до парка Белите брези, до Събота пазар. Тук са дошли македонските общности и е имало тези къщички и цялата кал, и сме между едно училище и една детска градина, което е много хубаво, защото новото строителство е безумно и навсякъде всичко се застроява, но няма да се построи нищо на това място поне засега, така че имаме гледка.
