Книги за чаен следобед

Ако човек има възможност да прочете една любовна книги в живота си, нека да е тази. Американецът Том Робинз пише приказната си история през 1980-та, няколко години по-късно тя излиза и в България. Наскоро беше преиздадена под името „Натюрморт с кълвач“. Не се бъркайте по безумната корица. „Бърни кълвача“ е онова, което ще ви върне вярата в модерната литература, добрия хумор и готините приказки. В историята има принцеса вегетарианка, един Кълвач, който е бомбаджия и пет рецепти за правене на бомби, които са си абсолютно истински. Към това добавяме и пътуване до Луната, пакет „Камел“ и няколко откачалки. „Бърни кълвача“ е свят, в който никой не се е оплакал, че е попаднал. Това ще важи и за вас, гаранция.

Мери Ан Шафър започва книгата с най-дълго заглавие на света, когато е на близо 80 години. Нейната племенница я довършва, защото Мери умира от рак малко преди книгата да излезе. Но тя става факт и е трогателно приключение из остров Гърнзи – реално място, което писателката посещава – и среща с неговите жители. Действието се развива малко след Втората световна война и целият роман е съставен от писма между различни хора. В него има любов – между хора и книги, има пай – да, от картофени обелки, и има много истински истории – разказани и недоразказани.

Мария Семпъл е един от сценаристите на сериала „Развитие в застой“. От хумора там може да си представите как точно би звучал и дебютният й роман. И ще сте прави. „Къде си, Бернадет?“ е роман изрезка, в който малко момиче събира истории, имейли, писма и предмети, за да открие майка си, която един ден просто си вдига чуковете и заминава... Но никой не знае къде. Тази книга е нейната карта, за да се върне към живота, който обича и познава.

По-известен с английското си име The Rosie Project този роман на пръв поглед звучи като странен вид чиклит. Слава богу, той не е това. С хумор и различен поглед към любовния живот Греъм Симсън ни разказва историята на Дон Тилмън, гений със синдрома на Аспергер, който решава да си намери жена чрез въпросник. Към него слагаме темпераментната Роузи и получаваме приятно-странна любовна история за по-широко скроени хора. The Rosie Project, както е името на книгата на английски, много скоро ще получи и екранизация.

Един от първите романи на безумната белгийка Амели Нотомб си остава и най-яркото бижу в кариерата й. В този нестандартен изключително тънък, но наситен с много действие и хумор текст, писателката разказва за своята първа работа като преводач в Япония. Сравненията между Запада и Изтока, нравите, странностите и униженията, които тя търпи в едногодишната си работа в голяма корпорация, не могат да бъдат преразказани. Амели Нотомб трябва да се прочете поне веднъж и ако ще избирате един нейн роман, нека да е този.

Ако някоя книга може да мирише на лято, то това определено ще е тази. Ако лятото само по себе си, може да бъде разказано в история, то това ще е тази. Като повечето неща, които маестро Рей Бредбъри пише и „Вино от глухарчета“ оставя послевкус в устата и лепне по пръстите ви, като сладко от круши. Историята на младия Дъглас Споудинг и едно от най-магичните му лета, белязано от вкусна храна и нови гуменки, ще ви държи влага дълго, след като сте оставили романа. Да, Бредбъри е такъв майстор!