Исей Мияке – няколко парчета плат
Подобно на Йоджи Ямамото загубва баща си на фронта, а самият той преживява ядрената бомбардировка над Хирошима. От дете животът му поема по пътя на изкуството, за да го отведе по-късно до ателиетата на Ги Ларош и Юбер дьо Живанши в Париж. Въпреки че създава собствено студио в Токио, знае, че западният свят е вратата към световната мода. Но той съвсем няма намерение да й подражава, а да проправя път на японската култура със собствения си почерк на изключително иновативен творец.
Неговите дрехи, наподобяващи оригами, веднага се открояват на модната сцена, а Исей Мияке не спира да си играе с плисетата и геометричните форми така, че да трансформира традиционните представи за силует и елегантност. „Без изобретателността на тези, които ги носят, моите дрехи не са дрехи. Те изискват простор на фантазията на онзи, който може да разбере дрехата посвоему“, казва дизайнерът.
Мияке сякаш създава скулптури от платове, с които непрекъснато експериментира, и успява да наложи нов тип мултифункционалност на облеклото. Едновременно с това най-много допринася за връзката между Изтока и Запада в модата, може би под влияние на френските ателиета, където стажува като млад. „Мияке мисли свободно, давайки на жените “ветровити палта”, които бухват и след това пак възвръщат първоначалната си форма; които може да обвият тялото като пухен юрган; които позволяват на жената, която ги носи, сама да ги проектира и да определя формата им – да ги стеснява или пък да ги разширява по свой вкус и желание”, заявява известния моден критик Колин Макдауъл.
Докато Мияке често открива вдъхновение в изкуството и дори в музиката, като увековечава поп икони като Джанис Джоплин и Джими Хендрикс, много изпълнители предпочитат да носят неговите облекла. Но в модната индустрия той винаги ще се свързва с концепцията a piece of cloth, или „парче плат“. Още в началото на своето творчество дизайнерът работи с отделни парчета плат, най-често неправилно изрязани, като ги комбинира по чисто интуитивен начин, напластява ги и артистично ги “организира” около тялото. Затова не е изненадващо, че за всяка негова колекция се експериментира с над 300 различни видове материи. Когато открие онези, които го вдъхновяват, е готов да изгради останалата част от дрехата с всички необичайни прорези и кройки, с които се отличават неговите модели и с начина, по който ги конструира… просто от няколко парчета плат.
