Защо раждането на бебе поставя на изпитание толкова много съвременни двойки, отговаря Кристиана Стефанова, създател на „Фабрика за щастие“
Има ли любов след децата? Ако този въпрос ви се вижда провокативен, то навярно не сте част от статистиката, която сочи, че след появата на бебе в едно семейство шансът за неговото разпадане още през първата година е 10%. По-тежко звучи откритието, че около шестия месец от посрещането на новия малък член на фамилията отношенията между партньорите са толкова обтегнати, че една на пет двойки са в процес на раздяла. (Добрата новина е, че половината от тези разделени двойки все пак остават заедно напред в живота си.)
На фона на тези проучвания римейкът на сериала на Ингмар Бергман „Сцени от един семеен живот“ звучи стряскащо актуален. Присъствието на Оскар Айзък и Джесика Честейн в главните роли на HBO екранизацията, адекватната адаптация и динамиката показват реалистична картина от емоционалния свят на много съвременни двойки. Сблъсъкът с травмите от раздялата, изневярата и в крайна сметка осъзнаването на това какво е любовта отдавна не са показвани толкова безкомпромисно от телевизията. И може би това е причината проблемите, които сериалът разкри, да станат изключително популярни в разговорите ни с приятелки напоследък.
За да погледнем по-задълбочено темата за децата и ефектът, който те имат върху партньорските отношения, D!VA се обърна към Кристиана Стефанова – магистър психолог, хипнотерапевт и създател на „Фабрика за щастие“. Кристина публикува актуални статии по темите приложна психология и личностно развитие в своя сайт www.happinessfactory.bg
“Темата за партньорските взаимоотношения отдавна предизвиква както личния, така и професионалния ми интерес. Като човек се чудя какво става, че толкова много връзки не успяват да продължат напред и се разпадат още преди да са започнали. Като психолог виждам, че хората са безкрайно объркани, не познават себе си, нямат ясни граници в общуването си и не са склонни на компромиси. А партньорските взаимоотношения изискват именно това“, посочва Кристиана Стефанова като причина днешните партньорства да не изтрайват често до етапа „докато смъртта ни раздели“.
В основата на здравото партньорство според нея стоят себепознанието, любовта към същността ни и реална оценка на собствената ни стойност. Това не изключва признанието за личните ни дефицити, както и тези на другия, но за да се осъществи контакт, е нужна готовност на отстъпки в името на общия път.
„В основата на здравото партньорство стои
разпределението на ролите
Ако аз знам коя съм и ти знаеш кой си, е много по-вероятно да успеем да изградим общ живот. Ако аз смятам, че ти си длъжен да правиш нещо за мен, а аз не съм склонна да правя нищо в замяна, е много вероятно да се разминем. Особено когато отговорностите започнат да натежават с появата на нов член на семейството“, уточнява тя.
Разбира се, фактът, че животът на двойката се променя с появата на дете, не може да се отрече, но тази нагласа често е и самосбъдващо се пророчество. Човешкият ум работи така, че самото очакване на проблеми и усложнения предизвиква такива.
„Макар да изглежда като катализатор, причината за една раздяла никога не е в детето, а е следствие от едно недобре построено партньорство. Семейството се гради, така както едно време дедите ни са строили дом – тухла по тухла, етаж по етаж. Метафорично ако поставим едни здрави основи на дома на любовта, то възможността той да се срути с появата на детето е минимална“, обяснява психологът.
Основи
Кристиана Стефанова посочва, че каквито и да са модерните разбирания за успеха на едни взаимоотношения, най-важното остава любовта. Тя е онази основна градивна съставка, от която замесваме здравото семейство. Но разпознаваме ли какво е любов?
Ако се върнем към историята в „Сцени на един семеен живот“, темата за това дали сме обичани и дали наистина обичаме отново събужда подозренията ни, че не познаваме достатъчно себе си и емоциите си. Вероятно затова и често бъркаме любовта с влюбването. Разликата между двете обаче изисква трезв поглед, който хормоналният коктейл замъглява.
„Любовта е честна. В любовта няма място за лъжи, неискреност, фалш. Ако усетиш нещо от последните – не е любов. Любовта е тиха. Тя не обича гръмки слова, големи обещания, високопарни излияния. Любовта се усеща. Любов е да се свързвате емоционално, интелектуално и сексуално. И тези три компонента са неразривни. Ако не можеш да комуникираш с човека до теб, ако не изпитваш тръпка, когато го виждаш след края на работния ден, прибирайки се удома, и ако нямаш потребност да сливаш тялото си с него – не е любов. Любовта е отдаване в свързаността. Любовта е споделяне. Ако не изповядваш сходни ценности с партньора си и имате тотално различна представа за това кое е морално и кое не – не е любов. Ако нямаш желание да направиш нищо, с което да провокираш усмивката на партньора си – не е любов“, обобщава създателката на „Фабрика за щастие“.
Първи етаж
Едва когато поставим в основите на партньорството любовта, идва общата цел. И тя е най-естественото продължение на любовта – децата. Според Кристиана въпросът, който всеки трябва да си зададе преди тях е: „Защо искам да имам дете от партньора си?“ Каквито и да са отговорите, те трябва да идват от сърцето, а не от егото.
Ако са в порядъка на защото „така трябва“, „време е“, „часовникът тиктака“, „физиологията казва своето“, „стресът намалява шансовете за зачеване“, „всички приятели вече имат деца“, „родителите ми ме натискат“, „трябва да продължим рода“, „човекът до мен е добра партия“, „къде ще търся друг“ и прочие, не го прави! Най-много партньорства са претърпели крах заради погрешните мотиви за създаването на дете.
„Ако оставиш егото, а не любовта да вземе решението да имаш дете, ще сгрешиш. Най-верният компас е това, което усещаш отвътре. Интуицията е безпогрешният съветник във всяка житейска сфера – от избор на работа през партньор до деца, дом и това какво ти се яде. Първата мисъл, която имаме, когато си зададем даден въпрос, е безпогрешна. Ако попиташ вътрешния си глас: „Искаш ли дете от този човек“, и усетиш колебание, не го прави“, обяснява Стефанова.
Заблудата, че децата могат да „оправят“ взаимоотношенията на родителите си с появата си, е разрушителна. Резултатът от подобно решение често е още по-голямо разочарование. Ако центърът на партньорството или основите му са извън него, стабилността изчезва, а балансът е изгубен.
Покрив
Хората се разделят не заради децата, а заради себе си, обобщава Кристиана. Много често при появата на нов член в семейството ролите се объркват. Съпрузите забравят, че на първо място са партньори, любими, мъж и жена. Детето идва като следствие от любовта и не измества никого.
„Здравата личностова структура означава да поставяш партньора си пред детето. Защото първо сме ние двамата, а след това ставаме трима и четирима. Колкото и варварско да звучи, във времена на война, пандемии и бедствия хората е трябвало да изберат партньора, защото чрез него те могат да продължат рода, ако нещо се случи. В семейната система има роли. И тук идва важността на разпределението им. Мъжът има свои функции спрямо жената и детето, жената има свои към другите две фигури, а детето е единствено и само дете“, разяснява психологът.
Според нея трябва добре да се поставят точните задачи пред всеки от родителите – мъжът отговаря за прехраната на семейството при появата на бебе, защото жената е ангажирана с грижи за него. Мъжът има и ролята на ловец, за да привлече отново към себе си жената. Той поставя границите и правилата при възпитанието на детето. Жената поема грижите за детето, но тя е и партньорка, която трябва да отделя време само и единствено за любимия си.
„Голяма част от семействата се разделят заради разбърканите или неизпълнени роли. Всички сме попадали на жени, които се посвещават изцяло на детето и забравят, че на първо място са любими. Възможно
най-голямата грешка е мъжът да бъде „изтикан“ в ъгъла
и „заменен“ с детето. Напълно нездраво е поведението, при което жената спи с бебето в семейната спалня, а съпруга й остава на дивана в хола, за да не „пречи“. Тук дори не засягам негативните последици за детето, когато порасне и стане възрастен индивид. Напълно нездраво е жената да забрави за своята женска същност, защото мъжът обича и с очите си. Замислете се, така ли изглеждахте на първите срещи с партньора си, както сега, у дома с дете на ръце?“, подчертава Стефанова.
Разбира се, важно е да умеем да виждаме нюансите на любовта. Ако търсим оправдания, много е вероятно да ги намерим. Ако вярваме, че партньорството ни никога няма да бъде същото след появата на детето, сме прави. Ако вярваме, че с появата на детето връзката ни ще се издигне на следващо ниво и ще бъде още по-прекрасна, сме прави. Защото всичко зависи от нас, нашите очаквания и цели. Партньорството след децата е различно, защото любовта има различни етапи. Но само от нас зависи как ще преминем на следващото ниво, защото огънят на любовта трябва да бъде подклаждан – преди и след появата на децата. Иначе е лесно при първия дъжд да угасне, напомня ни създателката на „Фабрика за щастие“.
