„Аз съм животно“ е заглавието на пълнометражния документален филм за основателката на ПЕТА – организацията за защита правата на животните. Според завещание на 71-годишната дама след нейната смърт месото й трябва да бъде опечено на скара, кожата й – използвана за направата на аксесоари, от костите на краката й да се изработят дръжки на чадъри
В този текст има толкова крайности, фанатизъм и жестокост, че се подвоумих дали да не предупредя хората със слаби нерви и лабилна психика да го пропуснат. Но след като поразмислих, реших да оставя на читателите да преценят дали все пак не си струва да погледнат истината в очите, да помислят и да вземат страна – защото в случая на Ингрид Нюкърк, респективно на ПЕТА, няма неутралитет, или си с нея, или срещу.
„Ако кланиците имаха стъклени стени, всички щяха да са вегетарианци.“ Тези думи на Пол Маккартни са само един от многото цитати, привличащи погледа на посетителите в лондонския офис на ПЕТА. Сред тях са и думите на жената, която я ръководи: „Когато става въпрос за болка, любов, радост, самота и страх, плъхът е свиня, е куче, е момче“, Ингрид Нюкърк.
Тази слабичка руса дама, създател и президент на ПЕТА вече 40 години, е възможно да бъде запомнена като човек, направил за животните това, което Мартин Лутър Кинг е сторил за чернокожите американци. На 71 тя управлява най-голямата и най-спорна организация за правата на животните в света. С 6.5 милиона членове и симпатизанти, с 480 служители на пълен работен ден, преобладаващо жени на средна възраст 30 години, с годишен бюджет от $60 милиона, дузина офиси по целия свят и мантра, която гласи: „Животните не са ни дадени за ядене, за носене, за експерименти или за забавление.“
Убийството на няколко котенца
Преди да стане на 22, в главата на Ингрид няма и помен от мисъл за правата на животните. Дори и за вегетарианство няма. Тя е месоядна и обича и патешки дроб, и стек, и пай с бъбреци. Купува първото си кожено палто, когато е на 19. Язди пони. През 1970-а, 21-годишна, току-що омъжена за любовта на живота си Стив Нюкърк, Ингрид заминава за Мериленд, където двамата се обучават за финансови брокери. Не щеш ли обаче, техен съсед се изнася и изоставя няколко новородени котенца, които Ингрид отнася в приют. За да разбере, че там те ще бъдат умъртвени вместо отгледани и дадени за осиновяване. Тогава младата жена спонтанно решава да започне работа като доброволка в подобно заведение. В това й качество обаче не само става свидетел на жестоко отношение към животни, а и самата тя е принудена да убива, за да им спести мъките, на които са подлагани от хората, уж грижещи се за тях.
Ингрид ужасена избягва от приюта и става първият защитник на животните в Мериленд, започвайки кампания, която трябва да принуди властите да създадат ветеринарна клиника с отделение за стерилизация и програма за осиновяване на бездомни животни. Смела и последователна в преследването на целите си, през 1976 г. мисис Нюкърк оглавява новосъздадена институция за контрол на отношението към животните в щата. Започва да работи и по програма за ограмотяване на американците за правата на животните, разпространявайки философията на създадена през 1972 г. в Оксфорд група с такава цел.
Незаличимият отпечатък на Индия
Ингрид е родена на 11 юни 1949 г. във Великобритания, в Съри. Когато е на 7, родителите й заминават заедно с нея за Индия, където баща й, навигационен инженер, е изпратен на работа в Ню Делхи. Ингрид е единствената чужденка в училището в Хималаите, създадено за британски деца. По-късно разказва, че там е преживяла насилие, била е оставяна гладна, бита и тормозена.
Майката на Ингрид става доброволка в мисията на Майка Тереза в помощ на болните от проказа. Дъщеричката й помага в колонията, като разпределя лекарства, навива бинтове, носи играчки на сирачетата, храни неспособните да го правят сами. Повратна точка в живота на девойката по нейните собствени признания е опит за спасяване на куче, хвърлено в напоителен канал с вързани лапи. Под насмешливите погледи на насилниците му Ингрид измъква животинката, но тя така се е нагълтала с вода и кал, че момичето не успява да я върне към живота.
На 11 години Ингрид вече е във Флорида, където баща й разработва бомби за американската армия. Там тя среща и съпруга си Стив Нюкърк, който я прави фен на състезанията от Формула 1 и на сумото, които обожава и до ден днешен, сравнявайки ги със секса.
Само една година след като сключва брак – на 22, Ингрид се подлага на стерилизация, изпробвайки доброволно новосъздаден метод. Обяснява, че не иска да прибавя нови хора към този свят, който според нея без тях би бил определено по-добро място. Впоследствие това нейно убеждение се затвърждава и граничи с ненавист към човешкия род изобщо, която тя превръща в основата на стратегия на създадената от нея организация за защита правата на животните. Отдавайки се фанатично и без остатък на каузата, тя твърди, че няма време за семейство, но въпреки това остава 10 години във връзката си със Стив, която сега определя като хармонична и щастлива. Развеждат се през 1980-а, това удивително съвпада с
основаването на ПЕТА, което е свързано с
любов не само към животните
