След “Отмяната” темата продължава да занимава Никол Кидман, която заедно с Amazon се готви да филмира дебютния роман на Саманта Даунинг “Моята прекрасна съпруга”
На пръв поглед любовна история, чиито герои не се различават от всички подобни двойки – срещат се двама млади, влюбват се, женят се, раждат им се деца, справят се с бита все по-успешно, купувайки си къща в престижно предградие, осигурявайки си добър жизнен стандарт с професиите си на брокер на недвижимости и на треньор по тенис. Но от време на време тези прекрасни съпрузи и родители убиват. Заедно. Хладнокръвно. Добре пресметнато. Започват спонтанно, за да преминат към добре премислен избор на жертвите. Прави го мъжът, представяйки се на самотни млади жени като глухия Тобайъс. За да ги примами да бъдат упоени и отвлечени от него и съпругата му, след това и убити.
Определят дебютния роман на Саманта Даунинг като завладяващ кървав психотрилър. Бих го сравнила с “Почивка в чужбина” на любимия ми Иън Макюън, друга подобна история на двойка, измъчваща и убиваща хора, за да поддържа пламъка на страстта и интереса един към друг във връзката си, не съм чела.
С гласа на мъжа в двойката Саманта Даунинг води разказа за него и нея, които се обичат или поне искат да се обичат. Споделяйки мечтите и желанията си, стигат и до дълбоките пластове на миналото, в които е останало потиснато неотработено тъмно желание. У нея – към сестрата, която я е измъчвала физически, у него – към родителите, с които не иска да запознае децата си. Със спонтанно извършеното първо убийство у така симпатичните съпрузи, подвластни на 15-годишната брачна рутина, пламва нова страст. И тя ги превръща в социопати, каквито може би винаги са били, но са се страхували и срамували да го проявят.
Убийствата на самотни млади жени за двамата стават нещо като спорт, като състезание по хладнокръвие, изобретателност и дързост, дори по притворство и лицемерие. Но в тази игра, която уж играят заедно, са забъркани и децата им.
Саманта Даунинг води повествованието от името на съпруга, давайки му гласа на жертвата от момента, в който разбира, че жена му държи привлечените от него самия жени в клопката им задълго живи, причинявайки им ужасни страдания, по-жестоки от тези, които е изпитала от сестра си в детството. В същото време той се старае да спечели одобрението й, отклонявайки с перфектно измислен план вниманието на полицията и журналистите към заподозрян, но неосъден поради липса на доказателства сериен убиец от недалечното минало. Награждаван за добрите си хрумвания, героят съпруг е разкъсван от подозрения и съмнения, така че започва да следи жена си. Без да му дойде наум, че освен самотните жени тя жертва и децата им в своята мръсна игра, че докато той я следи, за да разбере какво тя не му доверява, тя е подготвила своето отмъщение към него.
При четенето на този роман сякаш те засмуква блато. И дори след развръзката и драматичния финал – отцеубийство, маскирано като самозащита, не си отдъхваш с облекчение. Защото мнимият глух прелъстител се появява отново, само името му вече е Куентин… И пак изглежда толкова нормален и обикновен.
