Константин неслучайно се идентифицира като „театрален наркоман“, тъй като представленията му носят радостта и опиянението, каквито рядко се получават пред камерите, макар че още като дете снима в „Маймуни през зимата“, „Пазачът на мъртвите“, „Хайка за вълци“, „Малки разговори“. И още оттогава му е интересно само с „големите“, между които са най-известните актьори, художници, режисьори и писатели на България. Константин е наясно, че всяка следваща генерация обикновено е в сянката на предишната, но няма никакъв проблем с това. Никой не може да му вземе собствените постижения, а той е
горд с личностите в родовете на майка си и баща си
– Диана Добрева и писателя Ангел Еленков-Аци. Прапрадядо му е бил лидер на пътуваща трупа, прабаба му е Донка Костова от Оперетата, прадядо му е тенорът от Софийската опера Георги Карагеоргиев, единият му дядо е литературният критик Константин Еленков, едната му баба е поетесата Данушка Матова, другата е Елизабет Карагеоргиева от „Възраждане“. И понеже всички са вградили от себе си в националната култура, ужасно се дразни на приказки от сорта „Абе, за нищо не ставаме“ и още повече от бездействието, което минира евентуалната промяна на вечния български модел.
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Маргарита Младенова и участва в ателиетата на Театрална работилница „Сфумато”, а на някои от международните фестивали го награждават като номер едно
Константин е класически номад, въпреки че когато може, отказва да учи в Англия. Не му се иска да дава от театъра и киното в себе на чужди хора в чужда страна. Но не си представя, че може да живее без пътешествия и приключения, търси нови светове като своя Ерве в „Коприна“. Бохем е, ама в лакърдиите и веселбите, а не в безпаметното пиянство, типично за доста представители на арт съсловието. Не крие, че е „малко чепат“. Обича да рисува – докато вървят репетициите на маса, ръката му се движи върху белите листове на малък скицник. В любимото си село Левски е подредил ателиенце, където постига пълна хармония – без грижи и съвършено спокоен създава
автопортрети, отразяващи вътрешните му вселени
Увлича се по готвенето много преди да влезе в кулинарната сапунка „Алея на славата“. Страхотен модаджия е – наследство от дядо му Стойно Добрев, един от малкото най-елегантни мъже не само в Сатирата, но и в гилдията. Пази колекцията от фишута на Стойно Добрев и от време навреме слага по някое от тях. Впусне ли се в шопинг, избира най-тузарските аксесоари, а после преминава на финансов режим. Супер му е досадно от бъбривите до самозабрава негови колеги в социалните мрежи, тази трибуна за страхливците, откъдето пускат въдицата си. Категоричен е, че фанатизмът на онлайн общността води до унищожаване на общуването, мисълта, интелекта, психиката. Сигурен е, че живото изкуство няма да отмре, а и в театъра няма място за роботи. За него най-важен е духът, затова държи да остане здраво стъпил на земята. Но има ли пролука, следва съвета на баба си да слуша птиците. Шегува се, че на един мъж не му трябва много освен романтиката – да готви добре, да разбира от музика и вино, да притежава поне малко чувство за хумор.
