Котаракът, който спасяваше книги

Притча за философията на четенето, несломимата сила на книгите, приключенията, които ни чакат по пътя на порастването, и един безмилостен котарак

Има нещо специално в книгите, които разказват за книги. Любителите на четенето таят дълбок сантимент към тях, гледат по-критично на такива истории или подхождат плахо. Истината е, че почти няма книга, разказваща за други книги, която да не ми е харесала. Любовта към писането и четенето е специален вид любов, която ако усетиш и носиш в себе си, няма да бъде заменена от нищо друго, дори от най-големия киноекран. Романът на японския писател Сосуке Нацукава не прави изключение от тази група. Бивш лекар и настоящ писател,  Нацукава смесва в романа си модерна философия, древни притчи и облича всичко това в мистерия, трагедия и малко любов както към книгите, така и към момичетата.

Още в самото си начало като кроше на боксов мач  сюжетът запраща читателя в антикварната книжарница „Нацуки“, където затвореният в себе си и потънал в света на книгите млад гимназист Ринтаро губи дядо си. Възрастният господин Нацуки умира една ранна утрин и оставя на внука си голяма книжарница и дълбока празнина. Екстремният сблъсък със смъртта и тук, както в много и различни произведения, е само повод да започне историята, която се ниже пред очите на читателя като броеница, реди се като сложен пъзел, плете се като фина копринена паяжина.

Докато Ринтаро се чуди какво да прави с живота си, докато отхвърля всякаква помощ и потъва в самосъжаление, при него се появява рижият котарак Тигър. Подобно на повечето котки Тигър е едър, арогантен, владее положението, има остър поглед и говори като господар на човека. Разликата между вашата котка и Тигър най-вероятно просто се корени в дребния детайл, че Тигър общува с Ринтаро на човешки език и само определени хора, обичащи силно книгите, могат да го виждат. Тигър, с най-непоколебимата котешка нотка в гласа, взима Ринтаро, защото се нуждае от неговата помощ – двамата трябва да спасят куп книги. Всякакви книги. Книги, попаднали в капан на хора, които твърдят, че ги обичат, но тяхната обич се изразява по отвратителен и почти гротесков начин.

Подобно на ЧарлсДикенсовата „Коледна песен“ Ринтаро и Тигър минават различни лабиринти, които им припомнят нови и стари случки, за да преоткрие нашият главен герой кое е важното в живота и защо си заслужава да не се отказваш дори когато всичко изглежда все едно се разпада. Четири лабиринта по-късно и един котарак по-малко  книжарница „Нацуки“, поне в очите на читателя, е всичко друго, но не и обикновена антикварна книжарница. Тя е мистериозно място с тайни тунели към скрити вълшебни светове.

Сосуке Нацукава обича книгите. Отношението му към писаното слово е пламенно и силно, както си личи от написаното в тази книга. Той таи любов към книгите и наказва с думи всички, които злоупотребяват с тях. Маскиран като голяма притча, по стара японска традиция „Котаракът, който спасяваше книги“ крие в себе си думи, случки и сюжети, които ще ви харесат независимо дали обичате четенето и литературата, или предпочитате друг тип забавление. Простичък като конструкция, но сложен като пластове, романът на Нацукава ще допадне и на малките, и на големите. Пълен със сложни концепции за живота по принцип, описани по вкусен и достъпен начин, допълнен с красиви илюстрации на важните моменти начело с появата на Тигър, „Котаракът, който спасяваше книги“ ще ви се услади като чаша силен чай в мрачен следобед.

Защото, както Сосуке Нацукава пише: „Четенето на книга прилича много на изкачване на планина. То не е само за удоволствие или за забавление. Понякога се налага да се задълбочаваш в едни и същи редове. Защото в книгите се крие страхотна мощ.“ 

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Виктория Бешлийска: Когато не се занимавам с думи, страдам

Авторката на „Глина“, най-продавания роман у нас за 2021 година, казва, че...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ