Следват множество любовни истории. Един от най-блестящите любовници на Грейс е Александър д`Арси, днес позабравен, но по онова време впечатляващ холивудски красавец, споменаван често редом с Гари Купър и Кларк Гейбъл като един от неустоимите владетели на женските сърца.
През 1951 г. Грейс дебютира в киното. Първият филм, в който тя играе епизодична роля, е „14 часа“ на Хенри Хатауей. Успехът ѝ не е голям, но я забелязва самият Гари Купър и благодарение на неговото ходатайство през 1952 г. тя получава главната женска роля в уестърна High Noon, където Купър играе главната мъжка роля. За нея вече говорят като за една от големите надежди на Холивуд, но Грейс не е доволна от себе си. Почти напуска киното, за да си изгради име в театъра, но не устоява на предложението да подпише седемгодишен договор с „Метро Голдуин Майер” и да се снима в „Могамбо“ заедно с фамозния Кларк Гейбъл и не по-малко прелестната Ава Гарднър. За ролята си в този филм Грейс получава първата си номинация за „Оскар”. И
отново успява да се влюби – този път в самия Кларк Гейбъл
който обаче разумно поставя точка на отношенията им след края на филма. Съвсем като в сцена от киното Грейс се разплаква публично на летището, изпращайки своя бивш любим.
През 1954 г. Кели се снима в „Провинциалистката“– филма, който ѝ донася „Оскар”. Играе не блестяща красавица, а властна и жестока жена. Актьорската ѝ дарба не е затъмнена от красотата ѝ, защото Грейс играе без грим, не се опитва да се харесва на публиката, но прави една от най-възхитителните си роли.
Започва възходът ѝ. Веднага след като получава наградата, е поканена да оглави американската делегация на фестивала в Кан. По време на церемонията водещият ѝ предлага да целуне Кларк Гейбъл, победител в номинацията за най-добър актьор. Кели горделиво и злопаметно отвръща: „Мисля, че той трябва да ме целуне.“
Изключително красивата и талантлива актриса привлича вниманието на ексцентрика Алфред Хичкок и става една от любимките му. Той цени излъчването ѝ на аристократка и изисканите ѝ маниери и я кани да играе в цели три негови филма. Два от тях – „Набери „М“ за убийство“ и „Прозорец към двора“, остават в историята като едни от най-добрите творби на майстора на психологическия трилър.
През 1955 г. Грейс Кели е
популярна, богата и самотна
Мечтае за семейство, дори се опитва да го създаде – приема предложението на модния дизайнер Олег Касини, който по-късно превръща Джаки Кенеди в икона на стила. Завежда го в имението на родителите си във Филаделфия по стар навик, но родителите ѝ я принуждават да му откаже. Ръката ѝ иска дори иранският шах Реза Пахлави, но Джон Кели е безпощаден дори към него и отказва да разреши брака му с дъщеря си.
По време на поредното си гостуване на фестивала в Кан през 1955 г. Грейс се запознава с принца на Монако Рение III. Започва усилена междуконтинентална кореспонденция в продължение на половин година. През декември принцът пристига във Филаделфия за оглед от родителите на Грейс. Този път възражения няма.
Рение натоварва Грейс, куфарите ѝ, многобройните ѝ приятели и семейството ѝ на трансатлантически лайнер и ги откарва в Монако. Седмица по-късно – на 18 април 1956 г., „снежната кралица“ на Холивуд се омъжва за принц Рение.
