Национално богатство и enfant terrible на френската музика, Серж Генсбур продължава да буди смесени чувства дори след смъртта си. Изключителният му талант на музикант, певец, композитор, текстописец и актьор върви ръка за ръка с изключителната му скандалност – пълни със сексуални послания текстове, непремерени публични изказвания, слабост към нимфетки и дори намеци за инцест.
Неведоми са пътищата на женското сърце и Генсбур за пореден път го потвърждава. Той е грозноват и мърляв, а бохемското му излъчване включва небръснато, подпухнало от алкохол лице, постоянно забулено от дима на пет пакета „Житан” дневно. Но въпреки това през леглото, живота и приятелския му кръг преминават някои от най-красивите жени на онова време. Кое го прави така парадоксално привлекателен? Според самия Серж – неговата очарователна уязвимост. „Грозотата побеждава красотата, защото трае по-дълго“, обича да казва той.
Роден на 2 април 1928 г. в семейство на руски евреи имигранти, музикантът, чието истинско име е Люсиен Генсбур, започва артистичната си кариера като художник и едва в 30-те си години се пренасочва към музиката. Запленен е от дадаистите и сюрреалистите и също като тях демонстрира пренебрежение към общоприетите морални норми, както и лайфстайл, наситен с алкохол, цигари и безразборен секс.
Що се отнася до „кариерата“ на сексуален хищник, Люсиен я започва 17-годишен. Губи девствеността си в малка мрачна стаичка с грозна проститутка, която дъвче дъвка през цялото време и на всичкото отгоре му се подиграва и го обижда. Преживяването е толкова травмиращо, че той не успява да свърши и доста време след това страни от секса. А когато по-късно прелъстява куп красавици, донякъде се чувства възмезден.
Бракове, бракове
Много са красивите жени и в École Supérieure Des Beaux-Arts, престижното училище по изкуства, в което бащата на Люсиен го записва. Две години след първия си злополучен опит той се престрашава и започва да ухажва съученичката си Олга Толстой, внучка на именития писател. Не успява, но пък вече е събрал достатъчно увереност и се насочва към друга руска аристократка. Елизабет Левицки е две години по-голяма от него, много красива и сексуално опитна, така че нещата си идват по местата.
През 1948 г. Генсбур постъпва в армията за отбиване на редовна военна служба. Там се запознава с друг от своите демони – алкохола. Установява, че след чаша, две или три губи болезнената си срамежливост и всичко изглежда много по-лесно. „Влязох във френската армия, без да съм близвал и капка алкохол, и я напуснах 12 месеца по-късно като алкохолик“, казва той.
Люсиен и Елизабет се женят през 1951 г. и животът им става по-делничен и по-малко бохемски. Живеят под наем и работят като учители, за да се издържат. В средата на 50-те Генсбур изкарва допълнително пари като пианист в барове и нощни клубове. Отначало епизодично, но бързо открива, че това има много предимства – запознанства с големи музиканти, пиене и пушене по време на работа и най-важното – почитателки, които с блеснали очи се тълпят около пианото му, пък и около леглото му. Благодарение на таланта си грозноватият младеж се е превърнал в секссимвол и този факт открива пред него един прекрасен нов свят.
Съпругата на Генсбур не е доволна от това развитие на нещата и през 1957 г. подава молба за развод с мотив изневяра. Той пък окончателно сменя попрището, а покрай него и името си с по-мъжкарски звучащото Серж, което напомня и за руските му корени.
След развода с Елизабет Серж продължава да покорява жените, докато не среща втората си съпруга Франсоаз-Антоанет Панкраци, известна още като Беатрис. Тя е дъщеря на богат индустриалец и осигурява на Генсбур охолен и луксозен живот. В замяна изисква неговата вярност и, разбира се, не я получава. Музикантът е бохем по душа и по начин на живот и златната буржоазна клетка не му е по мярка. Макар и не без основание, Франсоаз е патологично ревнива и скандалите са ежедневие. В артистичните среди дълго се говори как един ден тя хваща самолета за Хонконг, където по това време Серж снима филм заедно с Далида, удря звучен шамар на певицата и се прибира обратно в Париж.
