Връзката на Генсбур и Бъркин е въплъщение на бохемския дух на 60-те и 70-те – жив, безгрижен, пълен с неизследвани възможности. Живеят бурно, карат се и се сдобряват, а скандалите им са публични и зрелищни. Още се помни случаят, когато тя размазва торта в лицето му, а после, за да избегне гнева му, скача в Сена. Някак между другото успяват да отгледат и децата си – Кейт, дъщерята на Джейн от първия брак, и общата им дъщеря Шарлот, която се ражда през 1971 г. Докато Шарлот е бебе, я разнасят навсякъде със себе си, дори в баровете, сгушена в някоя от емблематичните кошници на Бъркин. Когато децата поотрастват, родителите им ги приспиват вечер и се впускат в шеметния нощен живот на Париж. Прибират се на сутринта, изчакват идването на бавачката и потъват в безпаметен сън до следобед, после водят децата в парка, вечерят заедно и схемата се повтаря. Днес такъв начин на отглеждане би възмутил мнозина, но през 70-те се живее по друг начин – по-спонтанно, по-лекомислено и с по-малко страх.
Това, което предизвиква поредния скандал, е дуетът на Серж с 13-годишната Шарлот. Песента е с провокативното заглавие Lemon Incest, а още по-шокиращ е клипът, в който баща и дъщеря лежат в легло полуголи и пеят за „любовта, която никога няма да правим един с друг“. В общи линии песента звучи като педофилска версия на Je t’aime… Мoi non plus, а влеченията на Генсбур към нимфетки не подминават и дъщеря му – поне на екран. Дори за тогавашните освободени нрави клипът преминава всякакви граници на добрия вкус и предизвиква вълна от възмущение в цяла Европа, но скандалът продава – продажбите рязко скачат, приходите също.
Голямата любовна история приключва през 1980 г. – Джейн слага край, защото не издържа повече на все по-тежкия алкохолизъм на Серж, често съпроводен с прояви на насилие. Любовта им обаче остава жива и силна и двамата поддържат близки приятелски отношения чак до смъртта на певеца през 1991 г.
След раздялата Серж е съкрушен. Дните и нощите се сливат в мъгла от самосъжаление и алкохол, а приятелското рамо на Катрин Деньов е единствената му опора. Но леглото и сърцето на Генсбур никога не остават празни задълго. Същата година той се запознава с последната жена в живота си – Каролин фон Паулус, известна още като Бамбу. Тя е 21-годишна, наполовина китайка, наполовина германка със склонност към саморазрушение и слабост към опиума. Музикантът я взема под крилото си, опитва се да я направи певица и я снима в свои фотографски проекти. Верен на традицията си, вкарва сепмли от нейните сексуални крясъци в парчето Love on the Beat. „Серж беше всичко за мен. Той ми беше любовник, баща, моето истинско семейство. И ми остави ангел – Лулу“, казва тя. Лулу е Люсиен Генсбур, синът им, който се ражда през 1986 г.
Бамбу и Серж са заедно 10 години, но не се женят, дори не живеят постоянно заедно. В една фатална мартенска вечер през 1991 г. те празнуват рождения ѝ ден в дома на Генсбур, после тя си тръгва заедно с детето. Казва, че е имала лошо предчувствие, защото Серж вече е много болен. Когато на другата сутрин не отговаря на позвъняванията ѝ, Бамбу вика пожарникари да разбият вратата – за всички години заедно той така и не ѝ дава ключ от жилището си. Мъжът, взел и дал толкова много любов, е умрял сам в съня си на 62 години.
Когато научава новината за смъртта на Генсбур, Джейн Бъркин долита веднага от Лондон. Четири дни тялото му остава в къщата непогребано, а около него бдят жените, които го обичат – Бамбу, Джейн, Шарлот и Кейт. Денонощно, без да ядат и спят. Шарлот все още не е готова да се раздели завинаги с баща си.
Погребват този противоречив, обаятелен, чудовищен мъж в гробището Монпарнас. От всичките му любови най-силна остава връзката с дъщеря му, актрисата Шарлот Генсбур. „Той беше мъжът, когото съм търсила през целия си живот“ – споделя тя. Любовта, която никога няма да правят един с друг…
