Криминален клуб „Четвъртък“

Нюхът за престъпления идва с възрастта

Има нещо изключително вълнуващо в тайните, ако питате мен. Тайни, толкова дълбоко скрити и добре пазени, че веднъж щом някой се опита да ги изрови, това неизменно води до някое престъпление. Като убийство например. А няма нищо по-интригуващо от добре премислено убийство в ранен следобед. Поне на книга, разбира се.

Сигурно това си е мислел Ричард Озмън, когато решава да напише дебютния си роман „Криминален клуб „Четвъртък“. Разликата между неговата история и другите криминални истории, на които може и да сте попадали, е, че той позиционира цялата мистерия в дом за възрастни хора. А разследващите лица – не реални детективи, са четирима пенсионери със силен афинитет към истински престъпления.

Самият Озмън не е мъж пред пенсиониране, който се чуди какво да прави с времето си. Той е телевизионен сценарист, продуцент и едно от комедийните лица на телевизия ВВС. Тогава, мисля си аз, причината да направи своите разследващи основни персонажи пенсионери и да ги натъпче удобно в луксозен затворен комплекс, където хората играят бридж от обед, е съвсем различна. И тя е, че вкусът и разбирането на страшните неща в живота идва с възрастта.

Запознайте се с Елизабет, Джойс, Ибрахим и Рон – четирима напълно непознати, които се срещат из тучните британски поля на Купърс Чейс – място за отдих на пенсионери с повечко пари. В една зала за редене на пъзели тези герои се събират всеки четвъртък, защото откриват, че обичат престъпления. Всеки има своята причина да си пада по зловещи истории и кървави подробности, но ще разберете повече, ако прочетете романа. И докато те разплитат стари случаи и се борят с остаряването, в техния комплекс е извършено убийство. После още едно и още едно. В един момент бойната четворка се озовава насред истинска мистерия точно под носа им, с която да си премери силите. И те го правят. И го правят добре, хитро, с финес и доза черен хумор.

Ричард Озмън пише роман за убийства – първо, може би защото е англичанин, а те имат специално отношение към тези неща, и второ, може би защото разбира материята и успява да й придаде онези черно-забавни краски, каквито през последните години отсъстват в жанра. Озмън не приема убийствата на сериозно. Това си личи от литературния му подход към тях, от образите, които създава, за да се борят с настъпилата криминална вълна в Купърс Чейс. И най-важното – личи  си от разкошното му и тънко чувство за хумор, с което като майстор разплита една истинска трагедия.

Книгата на Озмън се превръща в хит, купена е от Стивън Спилбърг, който планира да направи сериал от нея, защото тя си плаче за това. Втората част на приключенията на тази великолепна четворка вече е на път. „Мъжът, който умря два пъти“ се очаква съвсем скоро на родния пазар, така че – съветвам ви да не губите време, а да потънете в безкрайните полета на Кент, където четирима чаровни възрастни хора със съмнително минало, но с мило отношение, разследват поредица от убийства. Защото няма нищо по-хубаво от истинска трагедия, която се разиграва пред очите ви, докато спокойно пиете чай.

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Аня Тейлър-Джой: Красотата е да не поглеждаш лицето си
Нали знаете приказката за грозното патенце, което се превърнало в лебед, и...
Read More
0 replies on “Криминален клуб „Четвъртък“”