Фотография, грим, стайлинг / The Trackers
Гардероб / Plus Zero Concept Store
Второто място на Евровизия 2017-а, престижната награда EBBA през 2018 г. и присъствието в топ 10 на най-продаваните западни албуми в Китай през 2019 г. след участието в седмия сезон на китайския певчески конкурс Singer са само част от успехите му. Освен певец Кристиан е текстописец и артист, работил с продуценти на световни звезди. Миналата година зарадва публиката с вълшебния дует So High с ALMA, а сега я докосна с песен, родена от най-съкровените му мечти. Срещаме се с него, за да разберем какво означава да изградиш кариера, воден от своята интуиция.
Накъде насочваш енергията си напоследък? В три посоки. Сърцето ми е в България, душата в Азия, а главата в Америка. Обичам България, но не мога да се ограничавам само тук. Няма как да се откажа от мечтата си да бъда световна звезда – постигнал съм го донякъде, но успехът трябва да се поддържа. Америка е ключова, защото задава тона във всяка индустрия, независимо дали си музикант, актьор или художник. След като поживях известно време там, разбрах, че е възможно и няма значение откъде си.
Как стигна до този извод? Работих с продуцентите на SZA и Кендрик Ламар, писах текстове за изпълнители, които винаги съм уважавал. Само аз знам през какво преминах, за да стигна дотам, но си доказах, че е възможно. Въпросът е дали си готов да спиш на дивана, да се лишаваш, да ходиш пеша, защото таксито до студиото струва 200 лева в едната посока. Научих, че не е достатъчно да си добър, да имаш връзки и пари.
На брат си ли дължиш любовта към музиката? От малки говорим няколко езика, свирим на различни инструменти и сме се отдавали на различни дейности. Не бяхме принудени да правим нищо насила. Ако не ни харесва, се отказваме. Но винаги сме искали да бъдем примерни деца. Когато майка ми записа брат ми, с когото имаме седем години разлика, на уроци по пиано, видях колко се гордее с него. И така на 5 години изнесох първия си концерт.
Свириш ли още на пиано? Да, просто не обичам да показвам нещо, в което не съм толкова добър. Но това умение ми помага в работата. Понякога си представям клавиатурата и композирам в главата си. Първо създавам като пианист, а после като певец.
Често споменаваш майка си. На какво те научиха тя и баща ти? Трудно е да посоча едно нещо, защото ние сме отражение на родителите си, независимо дали го осъзнаваме. Основното е, че всичко е възможно. Те са преминали през много повече трудности от мен, затова нямам право на оправдания. Баща ми е от Ямбол – от прекрасно семейство, изпълнено с любов, но без големи възможности. Заминава за Москва, за да преследва мечтите си. Майка ми е от малко село в Казахстан. И двамата са търсили успеха далеч от дома.
Една от най-силните ти страни като артист е чувствителността към различни изкуства – музика, мода, танц, фотография, видеозаснемане. Как разви тази многостранна перспектива? Не мисля, че един артист задължително трябва да разбира от всичко. По-скоро това е част от характера ми. Винаги съм бил любопитен. Никога не съм планирал да стана артист, просто се случи. Бизнесът си е бизнес, но за мен всичко това остава хоби, защото ми носи удоволствие.
Като артист мислиш ли, че концепцията за личен стил както в музиката, така и във визията, е остаряла? Нужно ли е артистът да експериментира с различни образи? А това може ли да доведе до загуба на идентичност? Сложен въпрос. Артистите често правят ребрандинг в различни етапи от кариерата си, но аз не вярвам напълно в това. Не възприемам промените в себе си и във външния си вид като част от някакъв план или стратегия. Що се отнася до визията и стила на обличане, човек губи идентичността си, когато спре да слуша себе си и започне да взема решения, базирани на чуждите очаквания. Затова разчитам на интуицията си. Пример за силен личен брандинг е Сабрина Карпентър. Въпреки че има пет албума преди това, стана популярна едва с последния си, защото изгради ясен образ: очарователна руса кукла с чувство за хумор, напълно в контраст с тенденциите в музикалната индустрия.
А ти как разбираш, че си се променил? Промяната я усещам най-вече вътрешно. Колкото повече водя диалог със себе си, толкова повече осъзнавам, че щастието се крие в малките неща. Преди вярвах, че успехът е свързан с големи очаквания и признание, но днес знам, че най-важното е да имам любимите хора до себе си и да се чувствам нужен. В момента съм в най-спокойната си фаза и по-уверен от всякога.
Когато не спечелих Евровизия, имах усещането, че всичко се разпада. Съмнявах се в бъдещето си, в кариерата си. Днес съм благодарен за всичко, което имам. Нищо не може да ме накара да загубя вяра в себе си, защото знам кой съм и накъде вървя. Това спокойствие постигнах с времето: чрез терапия, медитация, осъзнат начин на живот. Най-големите промени идват от малките неща. Започнах да се храня правилно, да спя нормално, да спортувам и нещата се наредиха. Може би точно това е трансформацията. Няма тайни. Това е истината.
Спрях да споделям всичко в социалните мрежи и да се влияя от чуждите очаквания. Хората виждат само това, което избирам да покажа. Останалото е моето лично пространство – нещо, което никой не може да ми отнеме. Вярвам, че най-добре ме представя не това, което казвам за себе си, а работата ми.
Коя е най-голямата жертва, която си правил в името на музиката? Времето, което ѝ отдадох. Нямах нормално детство и не изживях пубертета като повечето тийнейджъри. Нямах време за приятели, за безгрижни дни. Буквално бях на работа от 6-годишна възраст. Учех в колата, докато пътувах между училище и уроците ми по музика. Но това, че съм изживял трудния си период по-рано, ми дава спокойствие сега. След финала на Евровизия не мислех за това, че съм достигнал до второ място, а за предстоящия си изпит по математика. И може би заради това, че родителите ми нямаха огромни изисквания към мен, не изпитвах тежестта на отговорността и си взимах изпитите с високи оценки.
Истината е, че никога не съм бил най-добрият певец. В началото не бях сред солистите, не стоях на първия ред. Но с времето и упорита работа нещата се промениха. Днес много от онези, които тогава бяха звезди, са избрали съвсем различни пътища – работят в други сфери, някои вече имат семейства. Аз продължавам да правя музика, защото всичко опира до приоритети.
Трябва да си готов да се проваляш стотици пъти, докато най-накрая успееш.
Какво се промени оттогава? Вече не гледам на времето като пропиляно. Никога не съм мечтал да бъда артист. Започнах от чисто любопитство, но не съм се занимавал единствено с музика. Като малък, когато учителката идваше вкъщи, се криех под леглото и се правех на болен. В основата на всичко е било желанието да бъда перфектен син.
Имало ли е конкуренция между теб и брат ти? Никога. В нито една сфера. Закачали сме се, но никога не е било заради постижения или его.
Как се презареждаш? В предварителния ни разговор сподели, че не си ходил на почивка от 2019-а и чак сега си отделил време за това. Да не правиш нищо, е изключително важно. И нямам предвид пътуване до ново място, посещение на галерии или събиране на нови впечатления. Това също е ангажимент, макар и приятен. Истинската почивка е моментът, в който напълно изключиш. Без отговори на съобщения, без разговори, без дори да се занимаваш с домакински задължения. Просто пауза, в която оставяш ума и тялото да си починат, без да изискваш нищо от себе си. Трудно е да си дадеш такъв таймаут, защото често чувстваме вина, че не правим нищо. Но всъщност когато си позволиш пълноценна почивка, на следващия ден си по-ефективен и зареден с нова енергия.
Предизвиквам ви да опитате – един ден без имейли, без обаждания, без социални мрежи. Просто да не съществувате за света за малко. Това е по-трудно, отколкото звучи, но ефектът е невероятен.
Кое е най-голямото ти вдъхновение в музиката? Белият лист. Той носи пълна свобода, защото никога не знаеш в каква посока ще те отведе. Именно затова обичам създаването на музика. Влизаш в студиото с невероятни хора, изпълнени с енергия и опит, които остават в песента, в пространството, в теб. Всяка сесия по писане на музика ме променя. Като групова терапия, в която всички споделят емоции и истории, а накрая се ражда нещо ново и неподозирано.
Не се вдъхновявам от конкретен жанр, обичам музика във всякакви форми. Ако нещо е създадено с любов и уважение към занаята, то е ценно, независимо дали е поп, попфолк, техно или метъл. Понякога създаваме нещо страхотно, понякога – нещо ужасно, на което се смеем. Но дори в това има стойност, защото всеки опит води до следващата песен, която може да бъде нещо, което светът никога не е чувал. Тази свобода е най-голямото ми вдъхновение.
А повечето хора се плашат тъкмо от белия лист… Въпрос на гледна точка. Аз ценя безкрайността на възможностите. Хората се страхуват от неизвестното. Но ако им дадеш рамка, например „нарисувай нещо синьо“, те веднага намират опорни точки като небето или морето. Аз предпочитам да няма рамки. Единственото ограничение, което приемам, е времето. Творческите натури могат да работят по нещо с години, но аз искам нещата да се случват веднага. Вероятно това е свързано с ADHD (синдрома на дефицит на внимание – б.а.) – едновременно ми пречи и ми помага. Имам енергия да работя 30 часа в студиото без почивка, без да се сетя дори да ям. Разбира се, не очаквам хората да са като мен, но когато обичаш това, което правиш, потъваш изцяло в него.
