Крум Филипов: Красивото е добро

Текст: Ина Иванова

Крум Филипов завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и Режисура в НАТФИЗ, в класа на проф. Иван Добчев. По време на следването си работи като журналист  и като бояджия – шпаклова и боядисва фасадата на сградата на Народното събрание.

След завършването си започва да се занимава с режисура – 10 спектакъла, награждавани на значими театрални форуми в България и чужбина.

Работил е като сценарист и режисьор на седмичното предаване за изкуство и култура „Метафора“ по БНТ 2. Снимал е филми-портрети за поредицата „Умно село”. След 2004 г. е изпълнителен директор на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов” в Смолян. Автор на книги с поезия. В момента е независим режисьор на свободна практика. DIVA! разговаря с Крум за човещината и смисъла, които ни убягват. И за силата да отстояваш себе си.

Всяко поставяне на пиеса носи особен заряд и урок за екипа, който работи по нея. Лично за теб къде е центърът на тежестта в „Балада за Георг Хених”?

Спрямо контекста на днешния ден, човекът е изблъскан от центъра на собствената си нравствена тежест. Сега на мястото на човечността царят законите на Бюфета, който измества Цигулката… и подмяната се извършва адски неусетно, лукаво. Животецът на човека има стойността на месечната му заплата, на последния кредит. Тук започва битката на Георг Хених. В него е свидетелството, че такива неща като Бог, вяра, съвест са метафизично заложени във всеки човек, че съществуват. Детето се ражда с тях. Малкият цар Виктор ги пренася през някакво детинско доверие, през една много театрализирана проекция на детския поглед към нещата в света.

Основните въпроси в спектакъла са просто зададени от Виктор Пасков: „Занаятът ли е по-голям от живота или животът от занаята? Защо на света има хора, които обиждат и унижават майсторите? Кое ни прави алчни, зли и безсърдечни? Кое ни унизява и принизява?” Георг Хених открива някои от отговорите, други премълчава и до днес през стиснати зъби. Най-важното, което напомня чешкият майстор-лютиер, е, че има нещо по-голямо от човека. И че това по-голямо нещо е важното. С едно помилване Георг Хених овладява паниката на разтреперания за живота си битов човек. Надеждата е в дълбочината на собствените ни души.

Това няма как да се чуе на политическия площад… Ето по тези теми работихме с актьорите в Плевен. В спектакъла участва почти цялата трупа на театъра и смело мога да кажа, че са създадени условия за търсения в дълбочина.

Красивото е?

Има една интересна мисъл на Йосиф Бродски, която звучи приблизително така: всяка нова естетическа форма поражда нова нравственост, не обратното. Според мен красивото е разпознаваемо в неговите нравствени проекции. С други думи – красивото е добро. И понеже в момента в света има силна подмяна на красивото, твърде дяволита, тестът за красиво си остава нравственото. Между любенето и чукането всеки е свободен да избира, но аз лично не мога без първото. На негова страна съм.

Работил си с текстове на Радичков, Лорка, Васко Попа, Чеслав Милош. Зная, че предстои да започнеш репетиции по пиесата „Майка Кураж” на Брехт, която е била поставяна един-единствен път в България от Юлия Огнянова. От какво могат да ни предпазят вечните текстове?

Брехт гледа на своите текстове като на терапия. На мен са ми чужди дидактичните наклони в изкуствата, но проблемите в „Майка Кураж“ са изключително актуални в контекста на войната в Сирия. Под бурките на религиозната война, от окървавените очи на майките, надничат очичките на търговците. На тези, които купуват и продават нефт и души. Досега не съм правил драматургичен компромис, защото  (казва го Гьоте): „Великото възпитава“.

Ти си тръгна с ясно изразена позиция от Смолянския театър. Има ли спасителен изход за малките ни театри?

Аз си тръгнах, но никога не съм спирал битката. Единственият спасителен изход за театри като Смолянския е национална културна стратегия, а такава от години липсва. И това е безотговорно.

Пътуваш и работиш със съпругата си Виктория Филипова и заедно отглеждате вашия син. Какво ти дават двамата?

Ще се изкуша отново да цитирам Гьоте: „Две неща децата трябва да получат от родителите си – корени и крила“. Виктория ме вдъхновява. Тя окрилява мен и сина ни Калоян. Силно се надявам аз да съм корените.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

15 мисли на Самуил Петканов

Самуил Петканов е толкова много неща, че няма смисъл да ги изброяваме,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ