Авторските кукли, както и всяко произведение на изкуството не е задължително да бъдат харесвани от всички. Не всички авторски кукли са мили и забавни, както и не всички куклари са ориентирани към масовия вкус. От друга страна, човешкият вкус е материя тънка и непостоянна. Благодарение на съвременната литература и на киното сред младежите днес се формират цели субкултури, адептите на които намират за романтични митологични персонажи като вампирите от сериала “Здрач”. За тях демоните от фантазния свят изглеждат мили и привлекателни, особено ако са под формата на подаръчни аксесоари, сувенири или колекционерски кукли.
Възползвайки се от тази нагласа, американската художничка Бин Шанън прави успешен бизнес с кукли вампири и зомбита. Страшнички са и непривични, но се харчат като топъл хляб и за изпълнение на поръчките за тях се чака поне година.
Бин Шанън се специализира в изработката на зловещите бебета. Прави ги с такова майсторство и въодушевление, че от страничен бизнес това се превръща в изключително доходно предприятие. Понастоящем тя е собственичка на компанията Twisted Bean Stalk Nursery, която тиражира най-сполучливите образци на най-страшните кукли в света. Цената на един такъв ексклузивен модел по индивидуална поръчка варира между 950 и 1500 долара. Самата Шанън казва: “Моите кукли не са за всеки. Те няма да харесат на хората, които не виждат по-далеч от носа си и не могат да разгадаят същността им, скрита зад плашещата външност. Именно затова съм сигурна, че всички те няма да завършат живота си в контейнера за боклук, нито пък да доживяват, прашасвайки на някой таван. Ще си намерят верни стопани, дето да ги обичат и да ги пазят, предавайки ги на поколенията след тях.”
Същото важи и за куклите на рускинята Ирина Сайфийдинова, които някой сподели във Фейсбук. А това, че те не предизвикват възторг у всеки, ми се стори съвсем нормално. Изненада ме само опитът в коментар да бъде поставена диагноза на авторката им… Вярно е, че текстилните произведения на Ирина са странни и дори леко ужасяващи, но не са ли такива и персонажите на Луис Карол, на които те поразително напомнят!
Художничката казва, че съчетава в своите кукли приказки и фолклор, старинни мотиви и съвременност, бабини деветини и даже вкарва всекидневния бит с неговия хумор и суеверия. За себе си Ирина твърди, че е интроверт и “затова ми е по-лесно да изразявам мислите и чувствата си с помощта на творчеството, отколкото да ги обяснявам с думи. Всяка моя работа е общуване със света. В куклите ми той е такъв, какъвто го възприемам: сложен, многостранен, загадъчен. Моите кукли са за най-съкровеното. Което е скрито дълбоко в нас. Това е тъгата по отминалите времена заедно с топли спомени. Това е разходката из сивата елова гора. Топлината на бабините ръце, мириса на керосиновата лампа, страшните приказки за лека нощ за вещици и магьосници. Бяло и черно. Добро и зло. Едното не може без другото.”
Ирина използва в работата си различни материи – стари и съвременни платове, кожа, грунтован текстил, синтетичен пълнеж, полимерна глина, вълнена прежда, кози косми, стъкло. Някои от куклите са снабдени с антикварни аксесоари – кокалени копчета, верижки, ключета, игли, звънчета. Продават се в портала «Ярмарка мастеров», цените им са далеч по-поносими от тези на американските.
«Куклата не е външност, не е огромни изкуствени мигли с блестички по тях, не е слой фон дьо тен и червени нацупени устнички, не е пригладени руси коси и «90-60-90». Куклата е състояние на душата. Когато няма чувства, вълнения, мисли, когато пластмасовото сърце… Куклата с нищо не се отличава от околните. Тя се учи, разхожда се, общува с приятели, ходи на пикник, слуша музика. Куклата живее, диша, разговаря, само не чувства. Единственото, което я издава, са очите. Само очите остават живи. И зад гърба на всяка такава кукла стои кукловод, който умело дърпа конците й”, смята белоруският художник Сергей Дроздов.
Той създава кукли в стил стиймпънк – алтернативния свят, в който хората току-що са започнали да ползват парните машини и електричеството. Стиймпънк е интересен с широтата на творческото себеизразяване и със своя брутален колорит. Сякаш се потапяш в жулверновската епоха на изобретенията, когато и най-необичайните механични проекти изглеждат лесно осъществими. Стиймпънк е по вкуса на активните млади и на хората с творчески професии, затова и ценителите на дизайнерските предмети, графиките и куклите в този стил намират своите ценители и колекционери сред тях.
Сергей Дроздов създава своите измислени персонажи: фантастични птици, рицари, вълшебници, воини, пирати, пътешественици. Всички те са супердетайлни и въоръжени с адекватен арсенал от оръжия, инструменти и аксесоари.
Преди да намери своето призвание, роденият през 1965 г. Дроздов завършва лесотехнически институт и работи в минното дело. По време на перестройката започва да шие кожени якета в кооперация, след което създава свое архитектурно студио. Затваря го, осъзнавайки, че да изработва кукли го влече повече, отколкото да се прави на бизнесмен. Днес произведенията му са известни по целия свят, присъстват в частни колекции. Продават се на изложби и през страницата му във Фейсбук.
