Аманда Харлек е всичко в едно – завършила е Оксфордския университет, има аристократична титла и освен това – ненадминато око за висша мода, която възприема като изкуство
Друга невероятно стилна ездачка, близка приятелка на Карл Лагерфелд, препуска доста пò на север от Париж и Монако, насред дивия пейзаж на полята на британското графство Шропшир. Става въпрос за лейди Аманда Харлек, бивша съпруга на шестия барон Харлек, властваща над собствената си ферма в „средата на нищото“, по собствените ù думи пред Vogue. По подобие на принцеса Каролина личността на Харлек обединява истинска страст и усет към модата, аристократично потекло и академични познания. Тя „има съвременен подход, съчетан с богат културен опит – тази комбинация е единственото трайно нещо в модата“, коментира Лагерфелд пред New York Times през 1997 г. Завършила Английска литература в Оксфордския университет, Харлек се превръща в книжна сродна душа на дизайнера и получава от него редовни доставки от книги за жени писателки от XVIII век, както и за велики художници като Моне, Мане, Пикасо, Нолде и други немски експресионисти. След дванайсет години работа рамо до рамо с Джон Галиано до постъпването му в Christian Dior през 1996 г. и насред собствени семейни драми Харлек подписва договор с Chanel след простичкото „искам да ти помогна“ на Лагерфелд (както посочва самата тя в материала си „Карл и аз“ за Vogue, май 2023).
Официално медиите я обявяват за муза и творчески консултант на дизайнера, докато Харлек се определя като неговите „външни очи“ заради това, че разделя времето си между Париж и Шропшир и има безпристрастен външен поглед върху подготвяните колекции. Харлек, идваща от място, където „външността не е толкова важна, колкото вътрешността“, помага на Лагерфелд да „разчупи ритуала и да освободи място за нови креативни възможности“ (по думите на британката за Vogue). Тя вижда висшата мода като „смисъл, претворен върху плат“, като „сбъдната фантазия“, като „форма на скулптурното изкуство“ (както казва за Vogue Австралия през ноември 2014 г.). Неслучайно медиите я определят като „висша жрица на кутюра“, „водещ стилист“ и „моден бунтар“ (Elle), а Британският моден съвет я удостоява с наградата „Исабела Блоу“ за моден създател през 2013 г. Към днешна дата освен творчески консултант и стилист Харлек е и автор на няколко книги, комбиниращи кратки истории в драматичен театрален стил с художествени фотографии – „Пътуване из Индия“ (с нейни фотографии), „Представи и решение“ (с фотографии на Лагерфелд) и „Палацо“ (също илюстрирана от Лагерфелд). Инстаграм профилът ù олицетворява философското ù виждане за живота и красотата с безброй снимки на едно и също диво дърво в обширно британско поле, всеки път вълнуващо различно, уловено през различни части от деня, метеорологични условия и сезони.
Перфектният домакин
Палома Пикасо е важна личност в кръга на Лагерфелд през 70-те години, а интересът му към нея кулминира на официалната вечеря за сватбата й през 1978, за която той влиза едновременно в две роли – дизайнер на зашеметяващата червена рокля Chloe на булката (с формата на двойно сърце) и организатор на звездното събитие
Аманда Харлек си спомня първата си среща с Лагерфелд (в ролята му на перфектен церемониалмайстор) по време на „едно от прословутите му партита на Седмицата на модата за всички, които го вълнуват, за всяка изгряваща звезда, която влиза в галактиката на полезрението му“ (Vogue, май 2023). Всички са „призовани или сами гравитират около Карл“, който ненавижда скуката и през годините организира безброй официални вечери за личности като Елтън Джон, Михаил Баришников, Палома Пикасо (като домакин на вечерята за сватбата ù през 1978 г.). Така съвсем естествено с годините важно място във вселената му започва да играе Франсоаз Дюма, „господарката на церемониите“ по заглавието на биографичната ù книга от 2022 г. Макар да остава предимно зад обектива и далеч от медийното внимание, специалистката по връзки с обществеността и организаторка на събития Дюма стои в сърцето на модния панаир на суетата вече повече от четири десетилетия. В началото на кариерата си през 80-те тя възражда изкуството за организиране на приеми в класическия му величествен вид, обединявайки за първи път в едно комерсиално и културно събитие – пускането на пазара на нов аромат на Valentino и галавечер по случай нова хореография на Ролан Пети за балетиста Михаил Баришников. Тя участва в организирането на благотворителния MET бал през 1996 г. и дори стои в основата на популярността на чантата Lady Dior, когато година по-рано (през 1995 г.) по молба на тогавашната Първа дама на Франция Бернадет Ширак избира и изпраща в Елисейския дворец подарък за принцеса Даяна, която е на официално посещение там. С портфолио, включващо клиенти като президента и Първата дама на Франция Жак и Бернадет Ширак, Карл Лагерфелд, Бернар Арно (президент на модния холдинг LVMH), принцеса Каролина от Монако, по организирането на благотворителни балове, луксозни вечери, официални държавни приеми и дори сватбата на кралски особи (за принца на Монако Алберт II и Шарлийн Уитсток), Дюма е „сред малкото останали велики организатори на събития в Париж“, по думите на WWD. Книгата ù разглежда правилата за организиране на събития от времето на крал Луи IV до днес, а философията ù издига в култ „изкуството да живееш красиво“ – в пълен разрез със съвременното дигитализиране. „Мисля, че сме в повратен момент от развитието на обществото… Всичко е много странно… и всичко се променя. Но аз не съм човек, който ще организира вечери през Zoom в метавселената. Предпочитам живите неща… Чудя се дали младите поколения ще се интересуват от традиционното изкуство на живота“, посочва Франсоаз пред WWD през 2022 г.
Афинитетът на Лагерфелд към перфектно организираните светски събития го сближава с Франсоаз Дюма. Тя стои зад организирането на множество събития на Бернар Арно, директор на LVMH, включително свързани с официалното посещение на лейди Даяна във Франция през 1995-а
Връзкарят
Лагерфелд се сприятелява истински с Дюма след повече от две десетилетия професионално познанство, когато през 90-те двамата се оказват съседи в Биариц. „Тя му помага да забавлява приятелите си (във ваканционното имение) и двамата обикалят Страната на Баските в търсене на старинно спално бельо и керамика“ за голямата колекция на Лагерфелд, който „обича всичко свързано с изкуството да се подрежда маса“ – по думите на Дюма пред биографа Уилям Мидълтън. Един от плодовете на близостта им е легендарната Вечеря за родените под знака на Риби (първата е на 5 март 2003 г.), в която Франсоаз участва като организатор и гост заедно с други не само бляскави риби, но и разноцветни птици. Сред тях са семейство Елен и Бернар Арно, бразилският модел, муза и актриса Бети Лагардер, декораторът и търговец на произведения на изкуството Пиер Пасбон и писателката и редакторка Ингрид Сиши с партньорката си Санди Бранд. Като постоянен гост и на други събития на Лагерфелд се отличава Ингрид Сиши, „доайен на изкуството и модата“, по думите на New York Times. Тя е писател, редактор и културен критик, работила повече от трийсет години за издания като Interview, Vanity Fair, Vogue.
Любопитен факт за нея, освен че притежава приятелството на динозавъра Лагерфелд, е, че е влиятелен хроникьор в „авангардната културна орбита“ (отново според NYT), тоест истински новатор, проправящ пътя на непознати таланти в различни сфери. Започнала кариерата си като главен редактор на списанието за изкуство Artforum едва на 27-годишна възраст, тя екстравагантно плете мостове с думи и фотографии между изкуството и модата и през 1982 г. полемично поставя на корицата на изданието моден обект – модел в боди от ратан на японския дизайнер Исей Мияке. Тя е на „ти“ с всички на върха на креативния свят в ролята си на редактор на Vanity Fair (с работа за френското, испанското и италианското издание от 1997 г. до смъртта си през 2015 г.) и интернационален редактор в Condé Nast, допринасящ за Vogue Германия (заедно с партньорката си Санди Бранд).
През годините в орбитата на Лагерфелд се въртят и други медийни звезди, най-ярки сред които са ироничната Ана Пиаджи и Андре Леон Тали. Дизайнерът е в близки отношения и с двамата в продължение на десетилетия, и с двамата се разделя някъде по пътя. Италианката Ана Пиаджи едва ли се нуждае от представяне, тъй като приживе се превръща в звезда и „оракул“ на модния свят (според New York Times). Официално журналист, редактор и писател за издания като италианския Vogue и списание Vanity (в продължение на повече от пет десетилетия), Пиаджи е модна икона, муза и запален колекционер с гардероб, включващ елементи, датиращи преди 200 години. С разноцветни екстравагантни съчетания на винтидж облекла (и дори антики – попадения от улични пазари), кутюр елементи и творения на млади дизайнери Пиаджи „пренаписва идеята за дрехите като форма на съвременното изкуство“, по думите на Маноло Бланик за Vogue, който стои зад дизайна на много от обувките на писателката. „Тя владееше италианския начин на живеене и на обличане, превеждайки го интернационално и превръщайки го в най-висша форма на изкуство и култура“, коментира Джорджо Армани. През 60-те и 70-те години тя е муза и спътница на Лагерфелд в международните му пътувания, по време на които той ù прави безброй рисунки. „Когато се облича, тя създава образ… Няма друг като Ана, който да улови визуалния език на облеклото. Тя пренебрегва баналността…“, казва Лагерфелд в книгата Journal de Mode. През годините Пиаджи става автор на ежемесечна колонка от две страници в италианския Vogue, в която чрез съвкупност от фотографии, колажи, рисунки и текст улавя цайтгайста на модата и се превръща в толкова влиятелна личност, че началото на ревютата на най-известните модни къщи никога не изпреварва нейното звездно пристигане на първия ред. Още приживе, през 2006 г., Пиаджи е удостоена с ретроспективна изложба в лондонския музей „Виктория и Албърт“, озаглавена „Ана Пиаджи: Фешънистика“.
През същия период на миналия век Лагерфелд се радва на близки връзки и с модния редактор Андре Леон Тали – друга иконична разпознаваема фигура в модния свят до смъртта си през 2022 г. Ролите обаче са обърнати – дизайнерът е вътрешният човек в модата и проправя пътя на прохождащия журналист. С бляскава кариера в продължение на половин век, Тали започва пътя си с прослушване за работа за влиятелното издание Women’s Wear Daily през 1975 г., облечен в розова риза на Лагерфелд. Тя му е подарена лично от дизайнера при запознанството им в Ню Йорк по-рано същата година за интервю за списание Interview, в което Тали работи по това време. Премествайки се в Париж и под покровителството на германеца, той се превръща в първата разпознаваема личност с афроамерикански произход в модните медийни среди. Журналистът е назначен за директор на парижкия офис на WWD, а през годините работи за списанията W, New York Times и Vogue. Той става първият мъж афроамериканец креативен директор на Модната библия, където остава чак до 2013 г. като пионер, проправящ път на много тъмнокожи модели не само на страниците на Vogue, но и на международните подиуми на модните седмици.
Суперзвездата
Както в случая с Андре Леон Тали, Лагерфелд сякаш „надушва“ таланта. Или по думите на Аманда Харлек – той притежава „наелектризиращата сила да сканира потенциала на всеки, когото среща“ (Vogue, май 2023). Така той стои в основата на международния успех на имена като Инес дьо ла Фресанж, Даян Крюгер, Клаудия Шифър и много други. „Никога не ме избираха на кастинга на ревютата, докато един път на вратата по случайност не срещнах Карл… Той беше и първият, който ми каза, че мога да стана дизайнер. Разглеждаше скиците ми и ми обясняваше как мога да ги подобря“, казва пред New York Times Инес дьо ла Фресанж, лице на Chanel от 1983 до 1989 г., към днешна дата със собствена едноименна модна къща. След раздялата на Дьо ла Фресанж с Chanel Лагерфелд си набелязва ново лице за фасада на иконичния бранд – 19-годишната Клаудия Шифър, превръщайки я от „срамежливо германско момиченце в супермодел“, по собствените ù думи пред журналиста Уилям Мидълтън. „Карл беше моят вълшебен прах“, допълва още тя. Същата схема се повтаря в близките му връзки с модела Стела Танънт, Тилда Суинтън, актрисата Даян Крюгер и модела и актриса Амира Казар (която Лагерфелд „сканира“ за първи път, когато е едва на 11 години). Скоро след това Хелмут Нютън снима Казар, а през 1986 г., когато е на петнайсет, дефилира за Chanel. Днес Амира е актриса-полиглот с участия в 60 международни филма. Кариерата на Даян Крюгер не се нуждае от описание, но връзката ù с Лагерфелд е вълнуващо-изненадваща. През 1992 г., когато е едва на 16 години и работи като модел, тя се озовава в апартамента му в Париж за фотосесия. Оттогава дизайнерът следи развитието ù. „Знаеше за прехода ми от моделство към актьорство и много ме окуражаваше“, казва Крюгер в интервю. Всички дами, които влизат в полезрението на „оракула“, са или с академично образование (или интерес) в сферата на изкуството или литературата, или с аристократично потекло, или и двете. Като перифраза на собствените му думи – одухотворените личности с модни наклонности се оказват точно най-горещите ядра на красота и фантазия, които оформят и насочват международната културна действителност.
