Рециклирай и пести
Разбира се, по традиция пластмасовият тандем нерядко се сблъсква и с неодобрение. Като това, че стимулира хората да правят повече пластмасов боклук, за да „произведат“ капачки.
„От началото на кампанията до ден днешен не е минал и ден, в който някой да не попита: “Защо не събирате и бутилките?” Първо – капачките са по-малки като обем и тяхното събиране не изисква толкова усилия. Второ, хората, които участват в кампаниите, се променят, често без да го осъзнават. Почти 77% от събиращите капачки споделят, че са започнали да ползват не повече, а по-малко пластмаса. Покрай събирането са осъзнали колко много бутилки потребяват. И накрая – ние искаме да рециклираме цялата налична пластмаса, но към момента е много трудно да се подсигури национална логистика за този обем, който ще се генерира. Работим по въпроса от миналата година и не се отказваме“, споделят Лазар и Мартина.
Двамата наблюдават, че събирането на капачки освен за каузи, води и до по-адекватен и екосъобразен начин на живот. Много от участниците са започнали да рециклират отпадъците си, а това неизменно е стъпка в добра посока. Доброволци или не, част от запалените по „Капачки за бъдеще“ са започнали да рециклират дори уличния боклук. Все повече от тях „ловят“ капачки от небрежно изхвърлени по улицата бутилки.
„Вече не е изненада да видя човек, който се навежда, за да вземе хвърлен на тротоара отпадък и да го метне в коша. Виждам и как нерядко хората взимат капачката и я прибират в джоба си, за да я дадат за кампанията“, споделя тандемът.
Добрият пример е важен и увлича около себе си не само пораснали доброволци, но и много семейства. Така на последното събитие в София на 29 септември в кампанията участват над 150 души, а часове наред прииждат хора, за да оставят своите спестени пластмасови боклуци за рециклиране. Акцията не е само в столицата, а и в 18 града. Отделно „Капачки за бъдеще“ има над 500 стационарни пункта в цялата страна, в които се събират суровини за рециклиране.
„Точният брой на доброволците сигурно е над 800 души. Но всеки, които участва в процеса по един или друг начин, е изключително ценен“, споделят Мартина и Лазар.
И двамата осъзнават, че в организация като тази е нужно постоянно да се работи и да се набират нови помощници. Затова и пунктовете се разрастват на все повече локации, като вече са успели да обхванат 150 населени места в цялаБългария.
Бъдещето на кампанията
След 260 тона спасен пластмасов боклук втората голяма задача на „Капачки за бъдеще“ е да се инвестират разумно парите в болнична техника. И тук идва не по-малко предизвикателство за организацията. Преди две години у нас е почти невъзможно да бъде даден точен отчет каква е нуждата от кувьози в бебешките отделения. След дълги проучвания, обаждания на болнични заведения и отделения едно по едно днес организацията има доста подробен списък, по който е дарила 22 кувьоза.
„Смятаме, че почти сигурно успяхме да подменим всички стари и амортизирани кувьози в по-малките болници в България“, казва Лазар.
Цената на всяка такава машина е около 18 тона капачки, което е нещо като мерна единица за организацията. Транспортните кувьози пък се закупуват срещу 34 тона пластмаса. Те често са най-наложителни за най-малките населени места в страната, където болниците нерядко са на червено. Усилията зад всичко това обаче си струват. Те отиват за повече добре подсигурени бебета, щастливи родители и облекчени български лекари, които и без това често работят на ръба на възможностите си. Почти като Мартина и Лазар, които обаче не се оплакват от спънките по пътя си. И двамата имат професии, от които да се издържат, но липсата на време без съмнение е жертвата, на която са готови в името на по-доброто бъдеще.
„В момента кампанията търси партньори и фирми, за да може да порасне и да започнем да събираме за рециклиране и бутилки. Те са доста по-трудоемката част в процеса – трупат се много по-бързо и заемат много повече място при еднакви килограми с капачките. Което значи, че кампании трябва да има поне два пъти по-често, че разходите за транспорт щебъдат три пъти по-високи. А ако смеката излиза като пари – няма смисъл, нали? На моменти съчетаването на всички тези параметри е много трудно. Но това колко стойностно е всичко, което правим с „Капачки за бъдеще“, ме кара да продължавам. Промяната, надеждата, вярата, че можем да се справим, когато обединим общи усилия за положителни промени – всичко това си струва“, казва Лазар.
Двамата с Мартина са лъч надежда, че сами можем да променяме средата си без постоянно мрънкане за неработещи институции и модели. Че имаме сили, които понякога се изразяват в съвсем малки наши стъпки. Като тази да съберем няколко капачки, вместо да ги метнем заедно с бутилките в коша.
„На хората бих казала да доброволстват, да бъдат активни и да вярват! Да вярват в себе си, в по-доброто бъдеще, в професионализма на българските лекари. Да си лекар в общинска болница в България, е лична кауза за голяма част от докторите, които срещнахме в тези 22 общински болници. Трудно им е да оцеляват, трудно запазват отделенията и болниците отворени. И въпреки това са там, борят се! Да им покажем уважението си, те го заслужават!“, споделя Мартина. Нейният партньор в пластмасовата кауза пък издава, че светът се променя най-устойчиво от големите групи хора, които правят малки, но смислени и градивни неща всеки ден! Ден след ден. Звучи ни като добро предложение за следващите 365 дни на 2020 година, нали?
